Протокол с решение от ОСЗ № 8472 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 8472 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330100787 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:45 часа се явиха:

*** Съдът счита, че следва да премине към постановяване на РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330100787 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявена е искова от А. И. Я. срещу КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД и КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ ЕООД, с която се иска от съда да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит от 20.10.2025 г. и договор за възлагане на поръчителство от същата дата, сключени съответно с първия и втория ответник. Твърди се, че по договора за кредит е отпусната в заем сумата от 500 лв., а по договора за възлагане на поръчителство ищецът дължал възнаграждение в размер на 460,20 лв. Намира, че това възнаграждение е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР и в общодължимата сума.

Това не било сторено, поради което при нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит бил недействителен. Счита също, че не са посочени кои са базовите допускания в ГПР. Намира договора за поръчителство за нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и липса на основание. Намира, че в този договор е налице нееквивалентност на престациите предвид размера на възнаграждението и с оглед нищожността на договора за кредит.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът "Кеш Кредит 1

Мобайл" ЕАД цитира нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като намира, че са спазени изстиванията в тази връзка и са посочени взетите предвид допускания. Намира, че в него се включват само разходи, известни при сключване на договора. Подчертава, че в договора са налице всички законови реквизити. Сочи, че бързите кредити са високорискови и единствената сигурност на кредитора е да се удовлетвори от обезпечението по кредита, поради което счита, че доводите за неизпълнимост на обезпечението са неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар. Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение от 185 евро.

Ответникът "Кредит Гаранция" ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство не се регулира от правилата на ЗПК. Възразява да е налице нееквивалентност на престациите, като по договора не са правени никакви плащания от потребителя. Счита, че договорът и клаузите му са действителни, моли за отхвърляне на иска, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 185 евро и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за договора за кредит, и иск по чл. 26, ал 1, пр. 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за договора за възлагане на поръчителство. Исковете срещу втория ответник са предявени при условията на алтернативност – безразлично е на ищеца на кое основание ще се уважат. За основателността на предявените искове следва да се установи сключването на двата договора, което е безспорно, и такива пороци в тях, водещи до недействителност.

Установява се от общоизвестните данни в Търговския регистър, че кредиторът и поръчителят са свързани лица – едноличният собственик на капитала на кредитора е бил едноличен собственик в миналото и на поръчителя, двамата действат и са сключили двата договора чрез един и същ посредник – „Кеш кредит“ ЕАД, възнаграждението за поръчителя се плаща по същата банкова сметка като банковата сметка по кредита, размерът на възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е съизмеримо с главницата по кредита като размер. Ето защо съдът намира, че договорът за възлагане на поръчителство съставлява конструкция за набавяне на допълнителна печалба от свързаните лица, тъй като с предоставянето на поръчителство няма реална престация. С договора за възлагане на поръчителство поръчителят се задължава да обезпечи задължението по кредита, но реално не поема солидарна отговорност, каквато би могла да се поеме само при договор за поръчителство, сключен с кредитора. Всичко изложено води до извод, че договорът за възлагане на поръчителство състава конструкция за набавяне на допълнителна печалба от свързаните лица без реална насрещна престация чрез поемане на солидарна отговорност и срещу възнаграждение, което е почти равно на главницата по кредита. Въз основа на казаното, може да се направи извод, че възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство съставлява разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.

Съдът счита, че законът изисква посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не само формално, а такъв процент на разходите, който е реално приложимият между страните по договора. Само така потребителят 2 може в защита на правата си да направи реално сравнение за най-добрите условия за кредитиране на пазара. В противен случай всяка произволно избрана от кредитора стойност на ГПР би изпълнила изискванията на закона.

Изискването за посочване на ГПР обаче не е самоцелно, а е ориентирано към защита правата на потребителя с оглед неговата информираност за условията и разходите по кредита, поради което следва да се посочи реално приложимият процент на разходите. Поради това посочването на ГПР, което не е реално приложимото между страните, се равнява на непосочването на ГПР изобщо. Възнаграждението на поръчителя е следвало да се включи в ГПР.

Това условие обаче не е изпълнено. Това следва от сравнението между размера на общодължимата сума – 553,80 лв., и размера на главницата – 500 лв.

Общодължимата сума би била в много по-голям размер, ако в нея и в ГПР се включваше и възнаграждението за поръчителя. Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК е недействителен.

По отношение иска срещу втория ответник съдът приема следното:

Установява се от договора за възлагане на поръчителство, сключен на 20.10.2025 г., в деня на подписване на договора за потребителски кредит, че поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на потребителя по договора за кредит, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение. На първо място, следва да се посочи, че поемането на задължение за солидарна отговорност в договор между „поръчителя” и длъжника не обвързва кредитора и не създава солидарна отговорност пред него между длъжника и поръчителя. Съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора, тъй като поръчителят следва да се задължи спрямо кредитора. Така с поетото от „Кредит Гаранция” ЕООД задължение не се създава поръчителство, нито друг вид солидарна отговорност с длъжника. Не се поема дори задължение за сключване на договор за поръчителство с кредитора в един последващ момент. Поради изложеното, вярно е становището на ищеца, че с този договор не се предоставя никаква престация на потребителя, а единствено му се възлагат задължения. В допълнение на това и с аргумент от чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение.

Накърнява добрите нрави договор, с който не се поема действително задължение за поръчителство, нито се създава солидарна отговорност, а само привидно се създава обезпечение и то за недействителен дълг, като на длъжника се възлагат само задължения. Поради накърняване на добрите нрави се явява нищожен и договорът за възлагане на поръчителство.

Двата иска, като основателни, следва да бъдат уважени, а на ищеца да се присъдят разноски съобразно представения списък – по 25,56 евро за платената държавна такса и по 90 евро за адвокатски хонорар за всеки от двата иска, който не се явява прекомерен, тъй като ответниците претендират възнаграждение в същия размер.

Така мотивиран,

СЪДЪТ:

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ КРЕДИТ

МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, по предявения от А. И.

Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит тип „Кредит решение“ №*** от 20.10.2025г., сключен между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и А. И. Я., е недействителен поради нарушаване на правилата за посочване в договора на общо дължимата сума и ГПР по кредита.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220 да плати на А. И. Я., ЕГН: **********, 25,56 евро за държавна такса и 90 евро за адвокатски хонорар.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ

ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап.2, по предявения от А. И.

Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, че Договор за възлагане на поръчителство от 20.10.2025г., сключен между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД и А. И. Я., е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 201281666 да плати на А. И. Я., ЕГН: **********, 25,56 евро за държавна такса и 90 евро за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред О кръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 16,06 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4