Решение № 260064 от 12.03.2021, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260064 12.03.2021 год. гр.Добрич

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На десети февруари 2021 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар :Павлина Пенева

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 9/2021 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№265355/11.11.2020год. на Я.Б.М. , ЕГН ********** срещу решение № 260151/16.10.2020 год. по гр.д.№ 3967/2019 год. на Районен съд

Добрич,с което е развален до размер на 5/12 ид.части сключения на 11.04.1997 год. с нотариален акт № ***. на нотариус при Добрички районен съд между нея и ***, ЕГН, ********** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, представляващ: недвижим имот- апартамент № 9,находящсе в град Добрич, бул."Добруджа № 26 вход „Ж”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на Гр. Добрич, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от правото на строеж.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отм***та му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Посочено е ,че съдът допуснал събиране на доказателства в полза на ищеца след изтичане на определения срок , при липса на основание за това и въпреки противопоставянето на ответника.Нарушен бил принципа за равенство на страните и на ищеца осигурено процесуално предимство,да се запознае с показанията на свидетелите на ответника преди разпита на водените от него.Допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение следвало да бъде поправено от въззивния съд,чрез изключване от доказателствения материал по дело на водените от М.М. свидетели.Процесуалното поведение на ищеца не било добросъвестно по смисъла на чл. 3 от ГПК.Твърденията в исковата молба били излагани манипулативно,относими по спора факти не били сочени в исковата молба ,а впоследствие признати от ищеца,респ.позицията му промен*** в хода на производството след запознаване с отговора и доказателствата на ответника. Независимо,че показанията на свидетелите на ищеца били противоречиви,променяни в хода на проведена очна ставка и давани не за факти,лично възприети,съдът безкритично ги кредитирал и основал на тях решението си.Изводът на ДРС за неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане не бил съответен на събраните по делото писмени и гласни доказателства,анализ на които в голямата им част съдът не направил.Задълженията били изпълнявани пълноценно и адекватно с оглед нуждите на правоимащото лице,обективните възможности на задълженото лице,лично и чрез трети лица,вкл. чрез самия ищец ,на кого заплащала за това месечно възнаграждение в размер на 250 евро.Прехвърлителката била доволна от получаваната издръжка и гледане,от начина по който ответницата била изпълнявала задълженията си,като в нито един момент приживе не била поставяла въпроса за разваляне на договора.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 02.11.2020 год., жалба рег.№265355/11.11.2020год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна М.Б.М. ,счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№260045/04.11.2021 год.Въз основа на точно установена фактическа обстановка,съдът постановил законосъобразен съдебен акт за уважаване на претенцията му по чл.87 ал.3 от ЗЗД.

С искова молба рег.№21980/31.10.2019 год. е заявена претенция на наследник на кредитор за задължение за издръжка и гледане по алеаторен договор срещу приобретателя на недвижимия имот,предмет на договора.Ищецът М.Б.М. е изложил твърдения ,че с ответницата Я.Б.М. са единствени наследници на покойната им майка ***,починала на дата 04.02.2019 год.С договор от 1997 год.,***прехвърлила притежаваните от нея 5/6 ид.ч. от недвижим имот-апартамент в гр.Добрич на дъщеря си Я.М.,срещу задължението да поеме издръжката и гледането й.Считано от 1990 год.,към момента на сключване на договора и понастоящем ответницата живеела и работела в чужбина,като рядко /веднъж на пет години/ и за кратко време се завръщала в страната.Задълженията си ответницата не изпълнявала постоянно,в пълен обем и през целия период от сключване на договора и до смъртта на прехвърлителката.До 2013 год. прехвърлителката успявала да се грижи сама за себе си,подпомагана от ищеца и неговата съпруга-медицинско лице.След 2013 год. състоянието й се влошило,през 2015 год. престояла и в болница за 10 дни,като след това отново останала на техните грижи.През 2017 год. и 2018 год. грижи за прехвърлителката,неподвижна на легло полагали наети от ответницата болногледачки, но за по-няколко месеца и некачествено.

С оглед на горното е отправено искане,съдът да постанови развалянето на договора поради виновното неизпълнение на задълженията на ответницата и до размера на наследствената част на ищеца.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 4245/21.02.2020 год. Я.Б.М. е оспорила основателността на иска

,както и наведените в исковата молба твърдения.Договорът бил изпълняван от момента на сключването у и до смъртта на прехвърлителката, като именно това била причината да живее и работи в чужбина-да осигури нужните средства за издръжката на своята майка и на дъщеря си.Всеки месец в продължение на близо 20 години изпращала различна сума в щатски долари и/или евро,но никога по-малко от 130 щатски долара.Уговорките между страните по алеаторния договор не налагали съвместното им живеене,въпреки това се завръщала в страната през значително по-кратък интервал от сочения от ищеца,вкл. лично да се грижи за своята майка след болничен престой.До 2017 год.,*** не е имала нужда от чужда помощ и сама се грижила за себе си,а след това ответницата предприела адекватни мерки,като й осигурила адекватната грижа на пет болногледачки.Единствена причина за честото им напускане бил психическия тормоз ,на който били подложени от ищеца и неговата съпруга. *** била доволна от полаганите за нея грижи и не се оплаквала от поведението на своята дъщеря и болногледачките.От зимата на 2017 год. ,дъщерята на ответницата посещавала всяка седмица своята баба,като закупувала храни,лекарства и консумативи със средства на своята майка и по нейно възлагане.От есента на 2017 год. и след като прогонил поредната болногледачка и до смъртта на прехвърлителката,ищецът поел грижите за нея срещу заплащано от ответницата месечно възнаграждение от 250 евро,от което покривал и нуждите й,вън от горното и в изпълнение на собствените си задълженията за издръжка и гледане,основани на кръвна връзка и синовна привързаност.

Отправено е искане за отхвърляне на иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства.

Не се спори между страните,относно следните обстоятелства,удостоверени в писмени документи и за които показания са дали всички свидетели по делото,както следва:

Ищецът М.Б.М. и ответницата Я.Б.М. са брат и сестра- наследници по закон /низходящи от първа степен/ на починалата на дата 04.02.2019 год. ***,ЕГН ********** .

С договор за зам*** от дата 02.04.1997 год.,сключен с нотариален акт № ***год.,***и Я.Б.М. са прехвърлили-първата на сина си,а втората на брат си съответно по 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от апартамент,находящ се в гр.Добрич,ул.“Добруджа“№ 26 вход „Ж” ап.14,с което М.Б.М. ,собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от същия имот е станал собственик на целия апартамент с площ от 65.40 кв.м.В зам*** на това М.Б.М. е прехвърлил на майка си ***и сестра си Я.Б.М.,съответно на първата 5/6 ид.ч. , а на втората 1/6 ид.ч. от собствения си имот апартамент № 9, находящ се в град Добрич, бул."Добруджа”, № 26 вход „Ж” ап.9, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м.

С договор от дата 11.04.1997 год.,сключен с нотариален акт № ***на ДРС ,***е продала на дъщеря си Я.Б.М. 5/6 идеални части от съсобствен апартамент № 9,находящ се в град Добрич, бул."Добруджа”, № 26 вход „Ж” ап.9, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж , срещу задължението да бъдат поети издръжката и гледането на прехвърлителката докато е жива, лично или чрез трето лице и като й бъде осигурен спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице, както и да ползва пожизнено и безвъзмездно помещенията на цялото жилище.

Към момента на сключване на договора, ответницата се е била установила да живее и работи в чужбина ,пребивавала в чужбина /Гърция,Кипър,Черна гора,Италия/ и за целия срок на договора .

Ответницата е изпращала парични суми в различен размер на ***-така разписки от „WESTERN UNOON“ за получени парични суми за периода от 12.06.2000 год. до 12.06.2003 год.; разписки за получени парични суми от *** за периода от 05.04.2017 год. до 29.01.2019 год.; разписки за получени парични суми от М.М. за периода от 19.10.2017 год. до 05.10.2018 год.; справка за парични преводи, извършени от Я.М. чрез „WESTERN UNOON“ за периода 13.03.2015 год. до

22.01.2020 год.

С молба за ползване на социални услуги до директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Добрич от 06.07.2017 год. *** е поискала да се ползва от дългосрочна услуга-настаняване в дом за стари хора гр.Добрич.

Декларирала е притежание на земеделска земя от 13.330дка в с.Красен, община Ген.Тошево ,доход от пенсия в размер на 336.72 лв., както и получавана рента от 1 004 лв. Към молбата е приложено Медицинско удостоверение изх.№ 2150/05.07.2017 год. на „Медикус” ЕООД, видно от което г-жа *** е в увредено общо състояние, страда от захарен диабет тип 1, затлъстяване, хипертония, исхемична болест на сърцето. Преглеждащия лекар е установил неподвижност от кръста надолу, декубитална рана по дясно бедро, намалено зрение, намален слух, тремор по крайниците, не контролира тазови резервоари. Направен е извод за невъзможност за самообслужване, тоалет, хранене с помощ.Към молбата е представена и медицинска характеристика № 404/06.07.2017 год. на ЦПЗ „Петър Станчев”гр.Добрич. В снетата от психиатъра анамнеза се съдържат данни, че от 7 месеца освидетелстваното лице се залежава, трудно подвижна вследствие диабетна полиневропатия. С безсъние, раздразнителност, психомоторна цялостна забавена ориентация с добър словесен контакт. Волево- крайно подтисната. Поставена е диагноза „Когнитивно разстройство”.

Спорни между страните са обстоятелствата относно полаганите от приобретателя грижи за прехвърлителя и доколко същите съставляват изпълнение на поетите по договора задължения.

За тези обстоятелства, показания по делото са дали свидетелите на ищеца:***-М.

(съпруга на ищеца), ***И. (приятел на ищеца) и ***И. ( приятел на ищеца) и на ответницата ***-(дъщеря на ответницата),

***(чичо на страните –брат на прехвърлителката), ***(съжителстващ на семейни начала с ***) и ***(съсед на ищеца и прехвърлителката).

Въз основа на ангажираните гласни доказателства, Районен съд Добрич е заключил,че не може еднозначно и безпротиворечиво да приеме, че ответницата Я.М. е изпълнявала пълноценно поетите задължения по договора, да осигури издръжката и да полага грижи за прехвърлителката, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила преди това. Установявало се от разпитаните свидетелите , че принципно приобретателката не се е дезинтересирала от грижите за възрастната си майка, напротив в годините според възможностите си е поддържала връзка с нея, изпращала средства. При част от престоите в болница и в периода на възстановяване лично полагала грижи. След заминаването си в чужбина,ответницата оставила на грижите на своята майка детето си , за което приела ангажимент да изпраща парични средства за нуждите на двете, тъй като *** напуснала работа.