Решение № 119 от 22.05.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Габрово, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото ***** срещу Решение №20/03.02.2025г. по гр.д.№538 по описа за 2024г. на РС Севлиево.

В жалбата се твърди, че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен, определен в противоречие на чл.52 от ЗЗД, тъй като не била взета в предвид тежестта на обвинението, за което е оправдан ищеца, а именно че се касаело за такова по чл.131, ал.1, т.5 и т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК, което не било тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не отчел, че наложената и търпяна от ищеца мярка за процесуална принуда"Подписка" била най- леката такава, както и че делото било внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали размера на обезщетението.

Ответника по въззивната жалба оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. претендира и за разноски в настоящото производство.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното решение РС Севлиево е уважил предявения от К. Т. Ц. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за целия претендиран размер от 4000лв.

, като и за обезщетение за имуществени вреди за целия претендиран размер от 1800лв., за сумата от 145,56лв.- лихва за забава върху обезщетението да неимуществени вреди.

Присъдени са и разноски в размерна 810лв.

Решението е обжалвано в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение 1 за неимуществени вреди в размер на 4000лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението си съдът приел следното :

Спрямо ищеца по делото с постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2021г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.5а вр. чл.130, ал.1 НК, Впоследствие, с постановено на 14.06.2023г. решение по АНД №44/2023г. по описа на Районен съд – Севлиево (потвърдено с решение №1/15.01.2024г. по ВАНД №272/2023г. по описа на Окръжен съд - Габрово), влязло в законна сила на 15.01.2024г., ищецът бил оправдан.

Налице била хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за причинените чрез нея от държавата неимуществени вреди. Съдът приел, че негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, по което е постановена оправдателна присъда, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не символичен еквивалент. За определяне размера на причинените неимуществени вреди от значение били : продължителността на наказателното преследване; взетата мярка за неотклонение; тежестта на повдигнатото обвинение; отражението в резултат на воденото наказателно производство спрямо конкретната личност и начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и др.

При съобразяване с горните критерии съдът счел, че справедливият размер на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД е сумата от 4000,00лв. При определяне на този размер съдът съобразил, че повдигнатото срещу ищеца обвинение било за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, от момента на привличането на ищеца като обвиняем (на 15.03.2021г.) до влизане в сила на оправдателния съдебен акт (на 15.01.2024г.) е изминал период от две години и десет месеца, т.е. наказателното преследване продължило сравнително недълъг период от време, освен това в хода на наказателното производство спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Неоправданото наказателно производство се отразило неблагоприятно на авторитета на ищеца в обществото и довело до житейски и психически дискомфорт. Ищецът бил потиснат, притеснен, уплашен, обмислял какво би се случило, ако му бъде наложено ефективно изтърпяване на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода“. Загубил тегло, страдал от безсъние. Не било установено неоправданото наказателно преследване да е причинило тежки или трайни поражения в психиката на ищеца, както и да е довело до негативни преживявания с интензитет, който да е по-голям от обичайния.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният правилно е установил фактическата обстановка по делото.

Ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, което не е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Продължителността на наказателната репресия спрямо ищеца е била около три години, от които две години досъдебно производство и една година е била продължителността на съдебната фаза. Съдът намира, че предвид естеството на обвинението– нанасяне на телесна повреда на непълнолетно лице авторитетът на ищеца в обществото е бил значително компрометиран, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Същият преживял изключителен психически дискомфорт- бил потиснат, притеснен, уплашен, притеснявал се дали няма да му бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, загубил тегло, страдал от безсъние Поради изложеното съдът счита, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4000лв. е адекватно на преживените болки и страдания от ищеца, предвид на което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода от настоящото производство жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600лв.- разноски по делото.

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20/03.02.2025г. по гр.д.№538 по описа за 2024г. на РС Севлиево в обжалваната му част

2

ОСЪЖДА ***** да заплати на К. Т. Ц., с ЕVЕГН ********** от с.*****, общ.Севлиево, пл.***** №5 сумата то 600лв. (шестстотин лева) – разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3