Решение № 59 от 24.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за възобновяване № 20233000600050 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане от осъдения А. А. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 134/2022г. на Окръжен съд – Добрич, по което с решение № 81 от 14.12.2022г. била изменена присъда № 260001 от 30.03.2022г. по НОХД № 293/20г. на РС – Генерал Тошево в частта на наложеното на осъдения наказание за престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НК. От саморъчното искане и допълненията към него се извежда, че според осъдения при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения на закона и процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. По същество се иска производството да бъде възобновено, решението – отменено, като осъденият бъде признат за невинен.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от служебен защитник на осъденото лице. Адв. П. поставя акцент на желанието на осъдения за събиране на доказателства по отношение на деянието, което не е определено във времето. Предвид големият период от време, изминал от инкриминираното деяние до подаване на жалбата, счита за невъзможно събирането на еднопосочни доказателства, които категорично да сочат на вината на осъдения. Счита се, че присъдата не е доказана по несъмнен начин и почива на индиции и косвени доказателства.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че съдилищата са изяснили правилно 1 фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция е извършила самостоятелна, задълбочена проверка и е отстранила допуснатото нарушение при определяне на наказанието на осъдения, като го е намалила от четири на три години.

Осъденият Б. пред настоящата инстанция поддържа искането, твърди, че е осъден несправедливо и не е извършил деянието. Представя ръкописни бележки. Посочва, че има семейство и шест деца. Моли за отмяна на присъдата.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда №260001/30.03.2022г. по НОХД №293/2020г. на РСгр.Ген.Тошево Б. бил признат за виновен в това, че на 01.02.2016г. в с.Василево, общ.Ген.Тошево, обл.Добрич, при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол- А.С.М., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, във в-ка с ал.1, т.2, във в-ка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б“ и чл.54 ал.1 от НК на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.25, във в-ка с чл.23 от НК санкцията била групирана с тази по НОХД№420/2017г. на PC- гр.Ген.Тошево, при определено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изпълни при първоначален строг режим, с приспадане на предварителното задържане и изтърпяното наказание. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия разноските по делото.

Присъдата била обжалвана от А. Б., чрез служебния му защитник - адв.

К.П. от АК- Добрич. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 134/22г. на Окръжен съд гр. Добрич. С Решение № 81/14.12.22г. присъдата била изменена в частта относно наказанието, като наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години било намалено на три години.

Като резултат присъдата била изменена и в частта на допуснатото групиране, като на основание чл.25, във в-ка с чл.23 от НК съдът определил общо наказание лишаване от свобода по разглежданото дело и н.о.х.д.№420/2017г. на РС-гр.Ген.Тошево в размер на три години. В останалата част присъдата била потвърдена.

Решението на ДОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка по чл. 346 от НПК и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК влязло в законна сила на 14.12.22г.

Варненският апелативен съд намира, че искането, преценено като такова с резолюция от 25.01.2023г. от заместник председателя на ВКС и ръководител на НК, е подадено от оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 16.01.23г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо.

2

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

1. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на осъдения, относими към оплаквания по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

А. Изследване на възраженията за пряко засягане на процесуалните права на осъденото лице.

От материалите по делото не се установява твърдяното от осъдения злепоставяне на неговите интереси от защитник. Видно е, че в цялото първоинстанционно и въззивно производство осъденият е имал служебен защитник, който пълноценно е упражнявал правата и задълженията си като страна. Установява се, че съдилищата са уважавали молбите с изложени причини за неявяване в с.з. от защитника, с оглед заявленията на осъдения, че желае делото да се гледа в негово присъствие.

Твърдението, че процесуалният представител на пострадалата адв. К. бил отведен, тъй като застъпвал тезата, че деянието е недоказано, съставът не следва да съобразява. В хода първоинстанционното производство, довело до постановяване на присъдата, представител на пострадалата е била адв. Н. и видно от протоколите за с.з., в които е присъствала, не е изразявала такава позиция.

Налице е оплакване, че всичките присъди на Б. са били издавани от един и същ прокурор. При подчертаване на законовите положения, че присъда се постановява само от съд, от свидетелството за съдимост се установява, че Б. е бил признаван за виновен на територията на различни съдилища, към които съответно функционират прокуратури в различен персонален състав. Проверката не установи порочно, манипулативно, тенденциозно разследване и поддържане на обвинението пред съда от представител на прокуратурата.

С оглед на изложените дотук съображения, съставът на Апелативния съд счете, че процесуалните права и възможности, които А. Б. е имал в качеството на задържано лице, обвиняем и подсъдим, са били съблюдавани.

Обвиненото лице е получило своевременна, пълноценна и качествена защита от назначения му служебен защитник. Осигурено му е било лично, информирано и равнопоставено участие в наказателното производство, вкл. в процеса на събиране и проверка на доказателствата. Изложеното установява спазване на нормите на националния процесуален закон и на стандартите на справедлив процес, извличани от практиката на ЕСПЧ по прилагане на ЕКПЧ.

Б. Изследване на възраженията за относително засягане на процесуалните права на осъденото лице чрез нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата.

Водещ упрек по искането на осъдения за възобновяване и отмяна на съдебните актове на инстанционните съдилища е свързан с процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. Съставът провери 3 възраженията от позицията на изследване спазени ли са били принципите по чл. 13, 14, чл. 107 ал. 3 и 5 от НПК в съдебните действия и при изграждане на аналитично-съобразителната част на съдебните актове.

Задълбоченият прочит на материалите по делото не установи недостатъчност на източниците за изясняване на предмета на доказване по делото, неправилна оценка на доказателствата, извращаване и превратно интерпретиране, нито пренебрегване на противоречия между доказателствените източници.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателна проверка фактите и обстоятелствата, събрани чрез показанията на всички свидетели, като част от тях е счел за подпомагащи изясняване на обективната истина, други е отхвърлил от изводите по същество на делото. Показанията на пострадалата А.М., дадени в хода на съдебното следствие и пред съдия на досъдебното производство, като потвърдени от приложените заключения по назначените съдебно психиатрични, психологични, медицински експертизи, както и от гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свид. А.К., са били кредитирани правилно. По този начин е установена съвкупност, очертаваща по основните факти по предмета на доказване. Допълващо значение имат показанията на свидетелите И. К., Й. С. и В. М., които посочват мястото и времето, през което М. е живяла в дома на Б., където било извършено инкриминираното деяние. Назначените две комплексни СППЕ са дали изключително подробна представа за личностните специфики на пострадалата, очертаващи нейната уязвимост, при запазване на годността за формиране на възприятия и възпроизвеждането им. След постановеното по ВНОХД №189/2020 г. на ДОС решение за ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдебният състав по НОХД № 293/2020г. на РС Ген. Тошево е бил особено внимателен към анализа на заключенията и изслушването в с.з. на вещите лица по комплексните експертизи. Друг източник, подкрепящ показанията на пострадалата са ожулванията по гръдния кош, резултат от тангенционално действие на твърди, ръбести предмети, съответстващо на показанията, че била удряна в областта на гърдите от Б. по време на инкриминираното деяние.

Неоснователно е становището на осъдения, че е осъден на само на „думи“. За да приемат като достоверни посочените източници, и двете съдебни инстанции са провели задълбочено изследване на собствената стойност на казаното от пострадалата, а след това са го отнесли и съпоставили към другите доказателства по делото. Показанията на свидетелката възпроизвеждат формирани към акта на насилие възприятия, и видно от протокола на проведеното на 15.06.2021г. с.з. пред районния съд, са последователни и без съществени противоречия с предходни нейни твърдения. Следва да се отчете и потвърденото пред РС от вещите лица, че в резултат на деянието свидетелката е преживяла остър дистрес, придружен с последващи оплаквания. От значение е и отклонението на вещите лица след непосредствено възприемане на показанията й, от становището им по 4 писмени данни, до извод, че тя не разкрива белези на значителна умствена изостаналост. С оглед на изложеното не се установява основание за изключване на показанията й от позицията на прилаганите критерии за непосредствено и самостоятелно формиране, искреност, стабилност, последователност и пълноценност на възприятията. Стандартите за проверка на показанията на свид. М. са били спазени, доколкото е изследвана и обвързаността им с останалите източници. Установена подкрепа на съобщеното от свидетелката от обективни по своя характер факти и обстоятелства, в частност показаниятана свид. Козали, и констатациите на СМЕ за уврежданията в областта на гърдите.

С оглед на тази съвкупност, правилно изследвана от съдилищата, изтеклият период от време до съобщаване на информацията в полицията не осуетява постигането на категорични изводи. Принципните разлики в отношението на защитата и съда към стойността на отделни доказателства, подлежащите на събиране за изясняване на предмета на доказване и дължимия аналитичен подход, не налагат извод, че съдът е нарушил правилата за формиране и оценка на доказателствената съвкупност в нарушение на принципите на наказателното производство. Инстанционните съдилища са упражнили независим и безпристрастен подход при установяване на обективната истина, законосъобразно са изградили вътрешното си убеждение и са постигнали несъмнени изводи по фактическата основа, излагайки необходимите и достатъчни мотиви към съдебните актове.

По този начин в разглежданата съдебна фаза са били изпълнени надлежно процесуалните правила, респективно не са били засегнати процесуалните права на осъденото лице.

С оглед на изложеното не са допуснати твърдените по искането нарушения като превратно интерпретиране на относими доказателства; неточно изясняване на подлежащите на правна оценка фактически действия; погрешно оценяване на определени действия; непопълване на делото със значими към предмета на доказване източници; не е пренебрегнато изискването за установяване на категорична, а не предполагаема, позиция по фактическата обстановка.