Решение № 115 от 26.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Русе, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202261 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрк. Г.

Х., против Наказателно постановление № Р – 004047/19.09.2023 г., издадено от член на КЗП А. Д., с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 210в ЗЗП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства, което го правело незаконосъобразно и необосновано. Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение, датата, на която било извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Законът бил нарушен, защото описаната в НП фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Основанието за спиране на фиксираните услуги не било извършено въз основа на свързаността на договорите за 1 фиксирани и мобилни услуги, а произтичало от правото на жалбоподателя да извършва начални и текущи кредитни оценки на своите потребители съгласно действащите условия за взаимоотношение между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни. Наказващият орган и актосъставителят не били взели предвид, че според Общите условия жалбоподателят имал право да прави текуща кредитна оценка на своите абонати съобразно чл. 85 от същите, а в зависимост от крайната оценка имал право да откаже или преустанови достъпа до услугата. Такава текуща кредитна оценка била направена на г-жа М. на 16.05.2023 г. и въз основа на нея били ограничени услугите, а не поради свързаност на отделни правоотношения. Това право се извършвало на „ниво ЕГН“ и се отразявало върху правоотношенията между страните в цялост. Това било правен похват, който отразявал поведението на абоната по отношение задълженията спрямо даден кредитор. Недобросъвестността на длъжника водело до съответни действия от страна на кредитора, в случая жалбоподателят изрично посочил в общите условия действията, които можел да предприеме при лоша кредитна оценка и неплатени задължения от страна на абоната, поради което е действал напълно законосъобразно съгласно уговореното и действащата практика в областта на гражданското право и отношения, където извършването на кредитна оценка било честа практика в редица бизнес сектори. Лошата кредитна оценка и неплатежоспособността, касаещи договори в един сектор, можели да се окажат препятствие за сключване на договори в друг сектор и обратно. В конкретния случай не било спорно между страните, че г-жа М. към 16.05.2023 г. имала непогасени задължения към „А1 България“ ЕАД. Тези задължения сигнализирали автоматизирано вземане на решение да бъде направена текуща кредитна оценка. В процесното НП не се посочвали мотиви срещу направената от „А1 България“ ЕАД кредитна оценка, показваща задължения и срещу съществуващото основание в общите условия. В НП се съдържало противоречие относно мястото на извършване на нарушението. В същото се посочвало, че жалбоподателят е спрял фиксираните услуги на потребителя, но не се казвало на какъв адрес били ползвани тези услуги, а в постановлението се твърдяло, че нарушението било извършено на 16.05.2023 г. в магазин А1 в гр. Русе, ***, като не ставало ясно каква била връзката на магазина със спирането на услугите, предоставяни на адрес, който не бил 2 посочен. Липсвало описание за действията на мястото, където се твърдяло, че жалбоподателят бил извършил нарушението. Този реквизит бил посочен противоречиво, а наказващият орган бил длъжен да посочи кога и къде било извършено деянието. Нямало хипотеза, в която можело да отпадне предвиден в закона реквизит. В условията на евентуалност, ако бъде прието за извършено процесното нарушение, жалбоподателят счита, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и не били данни за причинени вреди на потребителя, а жалбоподателят бил изрядна страна по договорите за мобилни фиксирани услуги. Жалбоподателят кредитирал начислените неустойки и те не били изискани да бъдат заплатени от потребителя. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, изпраща представител – юрк. Г. Х., който поддържа жалбата и моли за отмяната на наказателното постановление, алтернативно за редуциране размера на имуществената санкция. Дружеството не е извършило нарушението, защото имало право да извършва кредитна оценка на своите потребители и това е било описано в становището му, депозирано пред КЗП и изискано при проверката, но същото не било отчетено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. Твърдяло се, че местонарушението било в гр. Русе, ***, което бил адресът на магазина на „А1“, където е извършена проверката, но не бил посочен нито адрес на ползване на фиксираните услуги, които са били ограничени, нито пък било възприето нарушението да е извършено в гр. София, където било седалището на „А1“ и където се извършвала кредитната оценка. Във връзка с алтернативното искане за намаляване на наказанието следвало да се отбележи потвърденото от св. Д., че „А1“ е кредитирало неустойките в първоначално определения голям размер, премахнал е срочността на договорите за фиксирани услуги, за да даде избор на потребителя за действия, като нямало данни нарушението да е било извършено повторно. Моли за уважаването на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административнонаказващият орган член на КЗП, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. И. М., който взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Същото било издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила за издаването му и материалния закон.

3

Наказващият орган е съобразил възраженията на жалбоподателя и имало становище по тях от 19.09.2023 г., в което са счетени за неоснователни.

Датата и мястото на извършване на нарушението освен това били определени конкретно. За дата на извършване на нарушението била взета датата на прекратяването на допълнителните услуги по договорите, които били за интернет и телевизия, и не били спорни. Със спирането на услугите била нарушена заповед на председателя на КЗП, която забранявала такова деяние.

Така се оказвало натиск върху потребителя да плати едно спорно задължение чрез санкционирането му, като санкцията му е прекратяване на услуги, които той коректно си е заплащал. Не мястото на доставяне на услугите е мястото на извършване на нарушението, а мястото на сключването на договорите с потребителя. Според критериите по чл. 27 и чл. 28 ЗАНН деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение.

Определената в наложения размер санкция била съобразена с изискванията на закона като такава в по-малък размер не би довела до превантивната функция на закона с оглед възпиращия ефект върху оператора за прилагане в бъдеще на нарушения от същия тип. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 30.11.2023 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 16.11.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № Р – 004047/19.09.2023 г. на член на КЗП е издадено за това, че при извършена проверка на 23.05.2023 г. в офис-магазин на „А1“ в гр. Русе, ***, е установено, че след прехвърлянето на мобилен номер от мрежата на „А1“ към друг оператор на потребителя е била начислена неустойка в размер на 157,90 лв., но поради неплащането на неустойката на потребителя временно били спрени останалите услуги, които ползвал към „А1“ – телевизия, интернет и домашен телефон, като това станало на 16.05.2023 г., въпреки че потребителят е бил редовен платец и е нямало издавани фактури за просрочено или забавено плащане. Към 4

25.05.2023 г. тези услуги били все още временно спрени и щели да бъдат възстановени след заплащането на неустойката.

От разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 22.10.2021 г. потребителят С. Ю. М. сключила договор с „А1 България“ ЕАД за ползване на фиксирана телефонна услуга (домашен телефон), в комбинация с абонамент за фиксиран интернет и телевизия за срок на договора от две години. На 04.12.2022 г. между същите страни бил сключен и договор за ползване на мобилен телефонен номер, като били договорени и преференциални цени за ползване на фиксиран интернет и телевизия, като тези договори отново били за срок от две години. Всички договори били сключени в офис на „А1 България“ ЕАД в гр. Русе, ***.

На 04.05.2023 г. С. М. подала заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги, с което заявила, че прекратява договора си с „А1 България“ ЕАД по отношение на телефонните номера, предмет на договора, и става абонат на „Виваком България“ ЕАД. От датата на заявлението договорът на потребителя с „А1 България“ ЕАД бил прекратен, като дружеството начислило неустойка на потребителя за това прехвърляне в размер на 157,90 лв. Потребителката М. установила, че дължимата към „А1 България“ ЕАД сума за плащане е многократно завишена спрямо предходните месечни задължения, поради което на 09.05.2023 г. подала жалба до КЗП, към която приложила и Експертно решение № 90926 от 87 заседание на 09.05.2023 г. на ТЕЛК II състав към „УМБАЛ „КАНЕВ““ АД, с което е била определена пожизнена неработоспособност от 58%. Във връзка с така подадената жалба на 23.05.2023 г. била извършена проверка в офис-магазин на „А1 България“ ЕАД в гр. Русе, *** от служителите на КЗП св. Н. Б. Д. и В. Ц. Ц.. Те установили, че през м. май 2023 г. било извършено прехвърляне на ползвания от потребителя М. мобилен телефонен номер от мрежата на „А1 България“ ЕАД към друг мобилен оператор, за което била начислена неустойка. Поради неплащането на неустойката, на 16.05.2023 г. „А1 България“ ЕАД спрял достъпа на потребителя до други услуги, за които имало сключени договори и по които потребителят бил изряден платец – фиксирани телевизия и интернет и домашен телефон. Общото задължение на потребителя било 193,32 лв. – 5

157,90 лв. неустойка и 35,42 лв. задължение по последна фактура. Към момента на проверката услугите все още били спрени. За тази проверка и установеното от контролните органи бил съставен Констативен протокол № 2734132/23.05.2023 г. В хода на проверката „А1 България“ ЕАД представило относимите към случая документи, включително и договорите за услугите, сключени между него и С. М.. Предвид изразеното неудовлетворение, както и здравословното и финансовото състояние на потребителя „А1 България“ ЕАД премахнало срочността на договорите за услугите фиксирани телевизия и интернет и домашен телефон, които потребителят можел да ги прекрати без неустойка и направило отстъпка от дължимата неустойка в размер на 80,41 лв.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът не счита, че местоизвършването на нарушението е неправилно посочено в АУАН и НП. На първо място, всички договорни отношения на потребителя с дружеството жалбоподател, са произтичали от сключвани договори в офиса на дружеството в гр. Русе, ***, където е била и извършена проверката от контролните органи и установено нарушението. В този смисъл действителният адрес, на който са предоставяни услугите е без значение. Дори и да се приеме, че в АУАН и НП е трябвало да се посочи адресът на предоставяне на услугите като място на извършване на нарушението, това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя или да води по някакъв начин до промяна на местната подсъдност, защото нарушението остава извършено във всички хипотези в гр.