Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2243 от 06.12.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4173/2019
Вид
Решение № 2243
Подписан
06.12.2019
В сила
28.12.2019
Състав
ДАНИЕЛА МАРИНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33 ал.1 · Наредба № 18

РЕШЕНИЕ

№2243/6.12.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На осемнадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 4173 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ А.Ф.” ЕООД, представлявано от П.С.А., против Наказателно Постановление № 441202- F 486394 / 10.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на „ А.Ф.” ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .

В жалбата се твърди, че нарушението, описано в постановлението не е извършено, тъй като е била допусната техническа грешка от служител на дружеството, който е отразил направено плащане с банкова карта като такова в брой.Навеждат се и много доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и такива, че случаят е маловажен. Поради това и се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Н. отново пледира, че случаят следва да бъде приет за маловажен , тъй като е с по-ниска степен на обществена опасност, нарушението е извършено за първи път и от него не са произлезли вреди за Държавата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2019г., служители на ТД-НАП

, един от които св. Ц.П. , в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в магазин за дрехи „Андрюс “, намиращ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 185 и стопанисван от „ А.Ф. ” ЕООД .

Данъчните служители първоначално извършили контролна покупка, за която им бил издаден касов бон, след което обявили започването на проверката.При нея следвало да се направи засичане на касовата и фактическа наличност на пари в обекта. Бил направен опис на наличните парични средства, които били в размер на 199,70лв.. В изведения дневен финансов отчет обаче била отразена сумата от 129,90 лв.По този начин била установена разликата между разчетената касова и фактическа наличност , която данъчните служители изчислили, че е в размер на 169,80лв. Служителката, направила описа, посочила, че разликата представлява плащане на сумата чрез ПОС-терминал. Всички констатации били описани в протокол № 0349719, към който били приложени и иззетите писмени доказателства.При приключване на проверката възражения не били вписани.

Тъй като установената разлика между касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред, на 14.05.2019г. против „ А.Ф.” ЕООД представлявано от въз. А. , бил съставен акт за установяване на административно нарушение F 486394. В него било описано установеното нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на Министъра на финансите .Актът бил предявен на пълномощник, като било посочено, че ще се представят съответните обяснения и възражения в законоустановения срок В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че поради техническа грешка направено плащане чрез ПОС-терминал е било маркирано като плащане в брой.Били представени и детайлни извлечения за извършени плащания, в които направеното плащане на сумата от 169,80лв. било надлежно отразено.В заключение било формулирано искане случаят да бъде приет за маловажен, а в условията на алтернативност-да бъде наложено минимално наказание.

Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите. За него, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „ А.Ф.” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 800 лв. .

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Ц.П. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях стана ясно, че данъчните служители са установили отрицателна разлика в касовата и фактическа наличност, т.е. наличните парични средства са били по-малко от показанията на фискалното устройство. Свидетелят поясни, че на място им е било обяснено, че има плащане с банкова карта, както и че при проверката не са извели отчет от ПОС-терминала.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 441202- F 486394 / 10.06.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17 /17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.

Постановлението съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават Правото на защита на нарушителя не е било нарушено и то е било упражнено в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Направеното възражение е били разгледано и прието за неоснователно, което е посочено в постановлението.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло описаните в него обстоятелства.Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите . Съгласно тази норма извън случаите на продажби / сторно операции, всяка промяна в касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „ служебно въведени“ или „ служебно изведени“ суми.

В настоящият казус от събраните по делото доказателства- протокол за извършена проверка , опис на парични средства, дневен финансов отчет, както и от показанията на св. П. , се установява че в обекта е била установена разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 169,80 лв., като отчетената касова наличност е била по-голяма от фактическата.Тази сума не е била отразена по предвидения в наредбата ред-регистриране във фискалното устройство като служебно изведена, което на свой ред, видно от показанията на св. П., е притежавало съответните функции за служебно въвеждане и извеждане.В случая обаче, от всички събрани по делото доказателства, включително и от показанията на актосъставителя, се установява с категоричност, че сумата от 169,80лв. представлява сума от продажба, която е била заплатена чрез ПОС-терминал и която неправилно е била маркирана като плащане в брой.От приложеното по преписката детайлно извлечение от извършени плащания е видно, че в обекта на дружеството на 06.05.2019г. в 10 : 39: 09ч. е било направено плащане с карта „Visa Electron“ на сумата именно от 169,80лв.Това обстоятелство е било отразено и в саморъчно изготвения опис на парични средства в магазина.В този смисъл не може да се приеме, че е налице извеждане на парични средства от касата, което не е било отразено по предвидения в наредбата ред и начин, тъй като безспорно е установено, че в случая е била извършена продажба с плащане чрез ПОС-терминал.Доколкото за това плащане също се дължи издаване на фискален касов бон, то нарушението, което е било допуснато в случая не би могло да е такова по чл.33 ал.1 от Наредба Н -18, след като е налице продажба, начина на плащане на която е бил отразен неправилно.В тази връзка нормите на чл.31 ал.1 и ал. 4 от наредбата дават възможност да се извърши сторно операция при операторска грешка след приключена сметка на клиента, която се документира чрез издаване на документ от фискалното устройство в срок до седмо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.Разпоредбата на чл.33 ал.1 от своя страна изрично сочи, че се дължи документиране на всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби и сторно операции.

Поради изложеното до тук съдът намира, че неправилно наказващият орган е приел, че от страна на „А.Ф.“ ЕООД е допуснато нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г., като неправилно е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.С оглед на това съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 441202- F 486394 / 10.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на „ А.Ф.” ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на

АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: