Решение № 574 от 05.10.2026, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Силистра, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100334 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание по чл.124 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗС.

В исковата молба от Е. В. С. срещу О. С. се твърди, че ищцата е собственичка по давностно владение и наследство на поземлен имот - незастроен, с площ от 1429 кв.м., находящ се в с. Брадвари, О. С., Силистренска област, местност „Карагьоз", имот № 000153, с начин на трайно ползване „други сЕ.щни територии“, с категория трета на земята, при граници на имота: имоти № 001109, № 04050. № 000254, № 001111 и № 000152.

Твърди се, че имота първоначално е придобит от бащата на ищцата В. В. Сали, който починал на 19.11.1991 г., а майка и Фатме починала 2015г. До 1978 г. имали стара къща, която се самосрутила.

Издаден е нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 140, том I, peг. № 1098, д. № 1098, д. 53/05.03.2014г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1003/05.03.2014 г; акт№ 158, том III, дело № 350, но не за цЕ.я, а за част от имота - само за съставляващия УПИ XIII, пл.№ 499.500 от кв. 9 по плана на с.

Брадвари с площ от 3330 кв.м., при граници: УПИ VIII -151.152. УПИ Х-501 и УПИ XII-498.

Твърди се, че този имот винаги е бил в общ двор с процесният поземлен имот № 000153 от 1429 кв.м.

О. С. е съставила Акт за частна общинска собственост под № 6420/04.09.2013г. за имот № 000153, с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение, одобрено със 1

Заповед № 26/28.11.2008г. на Директор на ОД „ЗемедЕ.е“.

Счита така съставения АОС № 6420/04.09.2013г. за незаконосъобразен и неверен, тъй като имотът се владеел от баща и, там е родена и ищцата на 08.02.1949 г. и след смъртта на родитЕ.те и, живяла в къщата, докато се събори, а след това продължила да владее имота, като приобщила тяхното владение. Имота и до днес обработвали редовно. Владението било в реални граници - явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно, включително върху процесният имот. Изразявало се във реални владелчески действия като обработка - копане, засяване на люцерна, царевица, боб, като в момента е засята люцерна, никога не е изоставяла имота в общите му граници, така че някой да го завладее. Имотът от началото на миналия век е бил собственост на физически лица, не е бил включен в ТКЗС, ДЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ и не попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ не е подлежал на възстановяване по реда на този закон и съответно за него не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., попада в урбанизирана територия и след като не е отнеман под каквато и да е форма, а е останал собственост на физическо лице в реалните му граници, то той не е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.

Имоти като процесният не влизат във фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и не стават собственост на общината. За тях не важи ограничението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и няма пречка да бъдат придобити по давност след изменението на чл. 86 ЗС / ДВ, бр.

31/17.04.1990 г./. Имотът към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, не е бил със статут на държавна, респективно общинска собственост. Имотът е владян от частни лица в периода, в който се допуска да бъде зачетена теклата придобивна давност, дори да се приеме, че имотът попада в обхвата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

Със съставеният акт за частна общинска собственост за имота, ответникът фактически оспорва собствеността върху имота и препятства снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата е собственик на основание наследство и придобивна давност на следния поземлен недвижим имот: незастроено дворно място с площ от 1429 кв.м., находящо се в землището на с. Брадвари. О. С.. Силистренска област, местността „Карагьоз“, имот №153, с начин на трайно ползване „други сЕ.щни територии“, с категория трета на земята, при граници за имота: имоти с идентификатори № 001109, № 004050, №000154, №001111 и №00152, който имот след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Брадвари, О. С., област Силистра, одобрени със Заповед № РД -18- 1747/23.10.2018г. на Изп. директор на АГКК, е с описание:

2

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1429 кв.м., находящ се в землището на с. Брадвари, О. С., Силистренска област, местността „Карагьоз", с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000153, при съседи имоти с идентификатори: ***, № ***, № ***, № *** и №

***.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище по допустимост и основателност на иска.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от издаденият нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 140, том I, peг. № 1098, д. № 1098, д. 53/05.03.2014г., вписан в Служба но вписванията с вх. per. № 1003/05.03.2014 г; акт№ 158, том III, дело № 350, че ищцата е призната за собственик на дворно място с площ 3390 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл.№499,500, за които е отреден УПИ XIII, кв.9 по плана на с. Брадвари, в който имотите участват с площ 3330 кв.м., при граници: УПИ VIII -151, 152, УПИ Х501 и УПИ XII-498, идентичен с № 153, парцел XI, кв.9 по стария регулационен план.

Установява се от приложеният по делото Акт за частна общинска собственост под № 6420/04.09.2013г. за имот № 000153 (приложен към ГД №15/2026 г. на РССилистра), че О. С. актувала имота с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение, одобрено със Заповед № 26/28.11.2008г. на Директор на ОД „ЗемедЕ.е“.

Установява се от разпита на свидетЕ.те А. А. Х. А. А. А. и Я. И. Х., че познават дворното място от около 4 дка, мястото винаги е било в общ двор с другата част от двора, ищцата и родитЕ.те и обработват цялото място от около 1990г., имало стара къща, която вече е съборена и не съществува, не са чували някой да има претенции към това място, мястото никога не е било в ТКЗС или ДЗС.

Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че:

Първоначално имотът, владян от семейството на ищцата, е с планоснимачен номер 153. След влизането в сила на регулационния план и последвалото го изменение, се установява нова граница на населеното място и общия имот с номер 153 се разделя на две части - южен, който е в регулация, с номер 500, а в последствие нов 178, (съставляващ УПИ XIII-499,500, c площ 3390 кв.м) и северен, който остава извън регулация и получава нов номер 260 (с площ 1429кв.м). Това обаче не променя първоначалната му конфигурация и начина на владеене.

Процесният ПИ ***, бидейки изключен от границите на населеното 3 място в два последователни регулационни планове от 1952г. до наши дни, с незаявен собственик, попада под процедурата на Поземлената комисия за подобни имоти по ЗСПЗЗ. С неин протокол от 28.11.2008г. процесният имот е предоставен за стопанисване от общината. ПК не е имала основание да приеме, че като няма подадено заявление за възстановяване, то той може да се включи в списък на имот без собственик.

В скицата от АГКК на този имот, се вижда, че ПИ *** не е описан с трайно предназначение на територията като земеделска земя, а като „урбанизирана“, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Това показва, че процесният имот все още има характеристиките на територия, принадлежала на населеното място и не е земеделска земя, намираща се извън границите му, а елемент от стария кадастрален план на селото.

С проследяването на действието на регулационните и кадастрални планове във времето се установява, че по реалните настоящи граници на процесния ПИ *** и ПИ *** те все още са едно цяло, имат единна непроменена с годините конфигурация и заедно отговарят на стария имот с планоснимачен номер 153. В „орто“ варианта на кадастралната карта, се вижда еднаквия начин на обработка на земята, отразяващ единния начин на ползване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Установителния иск по чл.124 от ГПК цЕ. да разреши със сила на пресъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните.

Съдът намира, че в конкретния случай е налице извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, т.к. ответника е съставил Акт за частна общинска собственост под № 6420/04.09.2013г., поради което и предявения установителен иск е допустим.

По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК - при положителният установителен иск за собственост, предмет на доказване е правото на собственост на ищеца върху имота, като тежестта на доказване на това право е именно на ищеца. Доказателствените средства за това зависят от твърдяното от ищеца основание за придобиване на собствеността върху имота. Ответникът от своя страна може да обори това негово твърдение като докаже насрещни свои права.

В настоящият случай ищецът се позовава на давностно владение на имота.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. В тежест на ищеца е да установи предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС, 4 а именно, че в резултат на упражняване на фактическа власт за себе си постоянно и непрекъснато в продължение на 10 год., е придобил собствеността върху имота с непрекъснато владение, което е явно, непрекъснато, необезпокоявано (без противопоставяне от трети лица), несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.

В конкретния случай съдът приема за доказано по делото, чрез събраните гласни доказателства – разпита на свидетЕ.те А. А. Х. А. А. А. и Я. И. Х., че са налице всички предпоставки за придобиване от ищцата на процесният имот чрез давностно владение.

Владението на имота от ищцата и родитЕ.те и неправилното му актуване от О.

С. се установяват и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза.

По тези съображения искът следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 25,56 евро за платена държавна такса, 250 евро - депозит за вещо лице и 750 евро - платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на О. С., ЕИК *******, гр.Силистра, ул.“Симеон В.ки“ №33, че Е. В. С., ЕГН **********, с адрес с.Брадвари, общ. Силистра, ул.“Н.П. Караджата“ №3 е собственик на основание наследство и придобивна давност на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Брадвари, О. С., област Силистра, одобрени със Заповед № РД -18- 1747/23.10.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземленият имот: с.Брадвари, местност „Карагьоз", с площ от 1429 /хиляда четиристотин двадесет и девет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 000153, при съседи (имоти с идентификатори): ***, ***, ***, *** и ***.