Решение № 4254 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100103900 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от А. В. И. против ЗК „Л.И.“ АД гр.София осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ за сумата 60 000лв.обезщетение за неимуществени вреди и 666.92лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 23.09.2020г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на Т. З., като водач на л.а.Фолксваген пасат с ДК № *******, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищцата-пешеходец и пресичаща пътното платно на пешеходна пътека. От произшествието получила травматични увреждания, във връзка с които претърпяла описаните в исковата молба болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди.

Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи, които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието. По извънсъдебно отправената претенция ответникът-застраховател определил обезщетение за неимуществени вреди от 25 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от 472.92лв., с които размери ищцата изразява несъгласие и счита, че не съответстват на действително претърпените вреди.

Ответникът оспорва исковете с доводи за прекомерност на претендираните обезщетения, като счита, че определените въз основа извънсъдебната претенция са 1 съответните на вредите. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението при пресичането на пътното платно ищцата да е нарушила чл.113,, ал.1, т.1 и т.2 Здв.П и чл.114, т.1 и т.2 ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Фолксваген Пасат с ДК № *******, в който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача Т. З..

Не се спори и настъпилото на 23.09.2020г. в гр.София на бул.Г.С.Раковски пътно-транспортно произшествие, при което управляваният от Т. З. лек автомобил блъснал ищцата при препичане на пътното платно.

С одобрено на 05.11.2021г. по НОХД № 20211110215320/2021г. по описа на СРС, НО, 95 състав, споразумение водачът на автомобила е признат за виновен в причиняването на произшествието поради нарушение на правилата за движение установени в ЗДв.П, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Одобрението споразумение има значението на влязла в сила присъда и на основание чл.300 ГПК е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието, поради което фактическия състав по чл.45 ЗЗД следва да се приеме за установен.

В споразумението е посочено, а и от събраните в настоящото производство доказателства, в частност заключението на вещо лице по САТЕ, безспорно се установява, че ударът от автомобила е настъпил в момент, когато ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, поради което възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

В съответствие с чл.380 КЗ ищцата отправила извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв. и имуществени вреди от 666.92лв., по която е образувана щета с определено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от 25 000лв. и за имуществени вреди от 472.92лв. с предложение за сключване на споразумение. Не се твърди и няма данни споразумение да е било подписано, съответно така определените обезщетения да са били платени.

Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ в резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: вътреставна фрактура с костен откъс на големия пищял и фрактура на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица в горната й част; счупване на дясната ключица в зоната на акромно-клавикуларната става-без разместване на костите фрагменти; охлузвания и хематоми на челната област на 2 главата, на дясното рамо и на лявата подбедрица. По своя медико-биологичен характер тези увреждания са довели до трайно затруднение движението на десния долен крайник и десния горен крайник за срок повече от 30 дни, а мекотъканните до временно разстройство на здравето.

Непосредствено след катастрофата е постъпила в болнично заведение с извършване на медицински изследвания. Фрактурите на десния крак са били обездвижени с гипсова имобилизация за срок повече от 45 дни, съответно дясната ключица с раменна ортеза за срок от 25 дни. Общия оздравителен период е приключил за срок от 1 година, в който е търпяла болки и страдания. Те са били особено интензивни в първите 30 дни непосредствено след инцидента и провеждането на ортопедичните манипулации, и за около 2 месеца по време на начално преведената рехабилитация поради образуваната се контрактура /трайно обездвижване/ на дясната колянна става, както и в зоната на дясната раменна става. В останалото време е търпяла периодично явяващи се болки при преумора или при промяна в климатичните условия отшумяващи след прием на обезболяващи медикаменти. Според заключението на СМЕ понастоящем здравословното състояние на ищцата е стабилизирано с остатъчни негативни последици. Счупената дясна ключици е зараснала окончателно без остатъчна деформация. Движенията на дясната раменна става по флексия и ексетнзия са възстановени в нормален обем, но движението абдукция /отвеждане встрани/ е в трайно намален обем 10-15 градуса без това да затруднява движенията при работа. Фрактурата на десния голям пищял също е зараснала окончателно с малка остатъчна деформация и депресия на външния кондил. Фрактурата на главичката на малкия пищял е възстановена. Няма отклонение в движенията на дясната колянна става по флексия, но движението по екстензия е в намален обем с 10 градуса. Десния крак е в положение „валгус“, а мускулатурата на дясната подбедрица в състояние на хипотрофия. Ищцата се придвижва самостоятелно и без помощни средства с накуцваща походка на дясно поради нестабилността на дясната колянна става.

От заключението на вещо лице по Съдебно-психолочна експертиза е видно, че вследствие произшествието ищцата получила остър стрес с последвала адаптационна реакция. За период около три месеца била постоянно напрегната, със ситуативно засилваща се тревожност, страхове от тежка инвалидизация, потиснатост, преживявания за непълноценност и нелечимост, нарушен сън и апетит. Поради невъзможността да се обслужва сама се чувствала физически безпомощна и зависима от околните, което представлява хронична психотравмена ситуация. Налице са отделни елементи на посттравматичен стрес, които е успяла да овладее. След получена еднократна консултация с психиатър е приемала медикамент, който е повлиял добре на психичното й състояние. Към момента перистират последици в психологичен план на фона на епизодични болкови оплаквания в засегнатите крайници, както и ситуативно засилваща се тревожност при разговори за произшествието, чувство на 3 непълноценност. Според заключението получените травматични увреждания са доведи до временна невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване, налагащи чужда помощ, поради което е изпитвала уязвимост, зависимост, физическа безпомощност. Това, заедно с неочакваността на събитието, болките, страхът от трайна инвалидизация, излизането от обичайния ритъм на живот са имали ключова роля за възникване на емоционалните и вегетативни оплаквания в месеците след инцидента.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Д. и С.И. се установява, че след изписването от болницата ищцата е била на практика напълно обездвижена, не можела да се придвижва самостоятелно, в продължение на около година да се обслужва и извършва обичайни дейности от ежедневието, поради което била активно подпомагана от своята сестра. След третия месец започнала да става от леглото и да се раздвижва, но трудно и щадящо поради необходимостта да не натоварва десния крак.

В първите месеци изобщо не можела да работи, а след това изпитвала затруднения.

Имала нарушения в съня, силно се разстройвала при спомена за катастрофата, дълго време отказвала да излиза навън, изпитвала страх при пресичане.

Въз основа тези доказателства и съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът намира за справедливо и съответно на претърпените неимуществени вреди обезщетение от 50 000лв. Този размер се обосновава от естеството и тежестта на получените травматични увреждания, последвани от сравнително дълъг оздравителен период-около една година и съпроводени с болки и страдания, с първоначална невъзможност, а после затруднения при придвижването и самообслужването изискващи чужда помощ. Към деня на произшествието ищцата е била на 39г., в активна възраст. То е променило съществено битието и се отразило негативно на психичното й състояние. Въпреки зарастването на фрактурите липсва пълно възстановяване поради непълен обем в движенията на дясната ръка и накуцваща походка, което безспорно ще оказва влияние върху пълноценния начин на живот и възможности за реализация.

На основание чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване застрахователната претенция 21.01.2022г. до изплащането и от тази дата следва да се присъди такава.

По делото са представени писмени доказателства /фактури и фискални бонове/ за закупено от ищцата медицинско изделие, за преглед от ортопед и закупени медикаменти в общ размер на 666.92лв. Тези разходи са свързани с лечението, намират с в причинна връзка с деликта и съставляват подлежаща на обезщетяване от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ имуществена вреда.

Направени са по време преди отправяне на претенцията, поради което и на основание чл.429, ал.3 КЗ върху тази сума също следва да се присъди законна лихва от 21.01.2022г. до изплащането.

4

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски в производството.

Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Г. Д.-САК адвокатско възнаграждение от 4941.67лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 5лв. за издаване на съдебно удостоверение, 450лв. за вещо лице и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 250лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тези разноски съдът не включва 50лв. за призоваване на свидетел, тъй като с определение от съдебно заседание на 14.03.2023г. е разпоредено възстановяване на тази сума на ответника. С оглед отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 117.50лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 2026.68лв. и заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица с оглед уважената част от исковете от 751.65лв. или общо сумата 2778.33лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. *******, да заплати на А. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.Асеновград, ж.к.Запад, ул.******* № 1, сумата от 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 23.09.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Фолксваген Пасат с ДК № *******, и сумата от 666.92лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди по направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до изплащането, като