Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1916 от 09.03.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Частно гражданско дело 1054/2026
Вид
Разпореждане № 1916
Подписан
09.03.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Надя Георгиева Славова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1916 гр. Добрич, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Частно гражданско дело № 20263230101054 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. С. И., ЕГН **********, настоящ адрес с. Д., п.к. ****, общ. Н., обл. С. – длъжник по Договор за потребителски кредит №****** от 05.01.2023г., сключен между същия и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, за сумите: 532,46 EUR (петстотин тридесет и два евро и 46 цента), представляваща главница неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 18,19 EUR (осемнадесет евро и 19 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата на обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 05.06.2024 г. до 05.06.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 257,19 EUR (двеста петдесет и седем евро и 19 цента), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на посочената дата, 256,14 EUR (двеста петдесет и шест евро и 14 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 06.02.2023 г. до 25.02.2026г. Със заявлението се претендира присъждане и на направените в производството разноски за заплатена държавна такса в размер на 22,43 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на 117,60 EUR и сума в размер на 51,10 EUR за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.

37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията 1 произтичат от Договор за потребителски кредит №******/05.01.2023 г, сключен между ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и посочения длъжник.

Към заявлението е представен процесният договор.

С Разпореждане №1642/26.02.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. №5321/06.03.202г., с която заявителят уточнява, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 1314,65 евро, с което са погасени задълженията по първите 16 вноски изцяло.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр., който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №******/05.01.2023 г, ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е предоставило на 2

Н. С. И. кредит в размер на 1500 лв., със срок на погасяване на кредита 36 месеца от датата на подписване на кредита и краен срок на издължаване на същия – 05.01.2026г., при уговорен лихвен процент на ден – 0,11% и ГПР – 49,30%.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност на уговорките за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл.

22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

Съдът намира, че е налице обоснована вероятност посоченият в договора ГПР от 48,85% да е неточен и да заблуждава кредитополучателяпотребител. Това е така, тъй като предвидените в Договора възнаграждения за избрани услуги Фаст и Флекси, следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика 3 в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит , и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Това сочи, че исканията за заплащане на сумите извън главницата противоречи на закона чл. 412, ал. 1, т. 3 ГПК, като предвид, че договорът е недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПКр. се дължи връщане на чистата стойност на кредита, а останалите претенции на заявителя за установяване на вземанията, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022 г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че подлежащата на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чиста стойност на кредита в размер на 766,94 евро (1500 лв.), като от същата следва да бъдат приспаднати внесените от длъжника вноски по кредита в размер на 1314,65 евро, видно от приложената от заявителя уточнителна молба, поради което няма останали незаплатени дължими в полза на заявителя суми по процесния договор, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Предвид пълната неоснователност на заявлението, в полза на заявителя не следва да се присъждат и сторени разноски.

Така мотивиран, съдът

4

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление **********, срещу длъжника Н. С. И., ЕГН **********, настоящ адрес с. Д., п.к. ****, общ. Н., обл. С. – длъжник по Договор за потребителски кредит №****** от 05.01.2023г., сключен между същия и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, за сумите: 532,46 EUR (петстотин тридесет и два евро и 46 цента), представляваща главница - неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 18,19 EUR (осемнадесет евро и 19 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата на обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 05.06.2024 г. до 05.06.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 257,19 EUR (двеста петдесет и седем евро и 19 цента) , представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента) , представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на посочената дата, 256,14 EUR (двеста петдесет и шест евро и 14 цента) , представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 06.02.2023 г. до 25.02.2026г., както и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 22,43 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на 117,60 EUR и сума в размер на 51,10 EUR за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.