Решение № 7 от 13.01.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№7 гр. М, общ. М, обл. Вр, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20211450200317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Ин К“ АД със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от Т. Й. – изпълнителен директор е обжалвало Наказателно постановление № ****/07.06.2021 година на Директора на ДИТ гр. Вр, с което за нарушение на чл.62 ал.5 от Кодекса на труда във вр. чл.3 ал.1 т.1а от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 във вр. с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон от страна на наказващият орган, който, вместо да издаде наказателното постановление, е следвало да се позове на чл.28 ЗАНН, като предупреди дружеството – жалбоподател, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството юрисконсулт К. П. поддържа искането за отмяна на обжалваният административен акт.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Мая Кирилова е изразил становище, че обжалваното постановление следва да 1 бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН /ДВ бл.10/2011 година/ и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.05.2021 година в ДИТ гр. Вр е постъпило искане от Т. Й. – изпълнителен директор на „И - К“ гр. С по чл.62 ал.4 КТ за извършване на проверка от служители на институцията, при която да се установи възникнало трудово правоотношение между дружеството в качеството му на работодател и лицето В И. П, посочен в Трудов договор № 1/18.01.2021 година и наличие на посоченото във въпросния трудов договор работно място, на което П е полагал към момента на проверката труд след регистрация на трудовия договор. В искането е посочено, че В П е освободен от заеманата длъжност със Заповед № 11/12.04.2021 година, като при подаване на уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение системата, инсталирана от дружеството-работодател е подала съобщение за неправилна последователност при подаване на данни за вид на документ. Последвалият преглед показал, че трудовият договор, сключен между П и „Ин К“ АД не е бил регистриран в НАП. С оглед на подаденото искане, на 13.05.2021 година свидетелите К. П. и Ц. П. – служители на ДИТ Вр започнали проверка в дружеството относно спазване на трудовото законодателство. Сред представените документи били трудов договор, сключен между работодателя и В П, документ, удостоверяващи начислени и изплатени трудови възнаграждения, платежни документи за внесени осигуровки, както и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 11/12.04.2021 година. При направеният преглед на документацията, извършен на 18.05.2021 година, контролните органи установили, че на 18.01.2021 година между В И. П от гр.

М и „Ин К“ АД гр. С е сключен трудов договор, на основание чл.68 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 КТ, с който, считано от 18.01.2021 година дружеството в качеството си на работодател е възложило, а П като работник е приел да изпълнява длъжността „оператор газова ел. централа“. Било е договорено, че работникът 2 следва да постъпи на работа на 18.01.2021 година с изпитателен срок до 30.06.2021 година. В договора изрично е отбелязано, че екземпляр от него, ведно със заверено уведомление от ТД на НАП и длъжностна характеристика са били връчени на П на 18.01.2021 година, като това обстоятелство е удостоверено от същия посредством саморъчно положен подпис. Според представените на контролните органи разчетно-платежни ведомости и платежни документи, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на П са начислявани и изплащани месечните трудовите възнаграждения и са внасяни дължимите осигуровки. За нуждите на проверката на 28.05.2021 година била направена справка в системата на НАП ТД Велико Търново за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ, която показала, че няма данни за регистрирани след 01.01.2003 година заверени уведомления за сключени трудови договори със страна В И. П.

Резултатите от прегледа на документите били изложени в протокол за извършена проверка, изготвен от свидетелките К. П. и Ц. П.. Във връзка с подаденото искане от изпълнителния директор на дружеството-работодател било дадено предписание в протокола, съгласно което в срок до 02.06.2021 година следва да бъде подадено уведомление до ТД на НАП за сключеният трудов договор с В И. П. При същият краен срок на изпълнение е било предписано и да бъде подадено уведомление от дружеството до НАП за прекратяване на сключеният с П трудов договор, считано от 12.04.2021 година. Протоколът с резултатите от проверката бил връчен на представител на „Ин К“ АД на 28.05.2021 година. За констатираното неизпращане на уведомление по чл.62 ал.5 КТ свидетелката П. съставила в присъствието на свидетелите Ц. П. и Т. И. АУАН на дружеството по Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. И. П., Ц. Г. П. и Т. Г. И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Ин К“ АД гр. С, намира последната за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател не е изпратило в предвиденият в Кодекса на труда тридневен срок уведомление по чл.62 ал.5 от 3

КТ за регистрация в ТД на НАП на трудов договор №1/18.01.2021 година, сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 КТ с В И. П назначен на длъжността „оператор газова ел. централа“. Както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че с деянието е нарушен чл.62 ал.5 КТ вр. чл.3 ал.1 т.1а от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 КТ. След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят възведеното в административните актове нарушение. Според чл.62 ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответна териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която от своя страна предоставя в реално време на упълномощени лица на ДИТ електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок от три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. Съгласно ал.4 на чл.62 КТ, след изтичане на посоченият срок уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда. Данните, които се съдържат в уведомлението и реда за неговото изпращане се определят с наредба на Министъра на труда и социалната политика, съгласувана с Изпълнителния директор на НАП и Председателя на НСИ /чл.62 ал.5 КТ/. Съгласно чл.3 ал.1 т.1а от Наредба № 5/29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 КТ, уведомлението /приложение № 1 от Наредбата/ за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори се изпраща в ТД на НАП в тридневен срок от сключване на трудовия договор. От приложените по делото писмени доказателства, в частност трудов договор № 1/18.01.2021 година, е видно, че трудовото правоотношение между дружествотожалбоподател и В П е възникнало на 18.01.2021 година, като на същата дата на работника са били връчени екземпляр от трудовия договор, заверено уведомление от ТД на НАП и длъжностна характеристика. В последващия тридневен срок работодателят е бил длъжен да изпрати в ТД На НАП Велико Търново уведомление по чл.62 ал.5 КТ за регистрация на трудовия договор.

Както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така от писмените доказателствата става ясно, че това задължение практически не е било изпълнено. Междувременно, до издаване на заповедта за прекратяване на 4 трудовото правоотношение на работника В П са били изплащани дължимите месечни трудови възнаграждения и са правени необходимите плащания към бюджета за социални и здравни осигуровки. Едва при издаване на 12.04.2021 година на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника и в последващия седемдневен срок за регистриране в НАП на уведомлението за прекратяване на трудовия договор работодателят е установил, че липсва регистриран трудов договор. При това положение същият е подал на 11.05.2021 година искане до ДИТ гр. Вр, на основание чл.62 ал.4 КТ. В резултат на това искане и извършена от служители на институцията проверка е подадено към органите на НАП уведомление, както за сключеният трудов договор с П, така и за неговото прекратяване, но вече при условията на чл.62 ал.4 КТ по силата на задължително предписание, дадено от органите на инспекцията по труда. При това положение, съдът приема, че дружествотожалбоподател не се е съобразило, както с изискванията на чл.62 ал.5 КТ, така и с чл.3 ал.1 т.1а от Наредба № 5/29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл.62 ал.5 КТ, като поради бездействие не е изпратило необходимото уведомление към органите на НАП и така е нарушило цитираните по-горе разпоредби. От страна на наказващият орган с обжалваното НП на „И-К“ АД С е наложена, на основание чл.416 ал.5 КТ вр. чл.414 ал.1 вр. чл.415в ал.1 КТ, имуществена санкция в размер на 300 лева.

Възраженията на дружеството в жалбата и при разглеждане на делото в съдебно заседание са свързани с неправилно прилагане на материалния закон от наказващия орган, който, вместо да издаде НП, е следвало да приложи чл.28 ЗАНН. Настоящият състав не споделя тези доводи. Редът и начинът за налагане на административни наказания е уреден в чл.416 КТ, където в ал.6 изрично законодателят е посочил, че установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на НП се извършва по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с Кодекса на труда не е установен друг ред. От съдържанието на обжалваното НП става ясно, че имуществената санкция е наложено, на дружеството-жалбоподател по силата на чл.415в ал.1 КТ. Въпросната разпоредба предвижда отговорност за маловажно нарушение, като в нея изрично е предвидено, че се прилага за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. От показанията на свидетелите П. и П. става ясно, че констатираното от тях при проверката 5 нарушение, свързано с неизпращане до НАП в срок на уведомление по чл.62 ал.5 КТ, за което е било дадено предписание в изготвеният протокол за извършена проверка, е отстранено от работодателя в даденият срок за изпълнение на предписанието. Тъй като от нарушението не са произтекли вредни последици за работника В И. П и нарушението е било веднага отстранено по предвидения от Кодекса на труда ред, то наказващият орган правилно е приложил чл.415в ал.1 от същият кодекс, налагайки имуществена санкция на дружеството-жалбоподател за маловажно нарушение. Тъй като в КТ съществува разпоредба, която урежда въпроса с маловажните нарушения и наказанията за тях, то няма как да бъде приложен чл.28 ЗАНН. Въпросната разпоредба се прилага в случаите, когато в съответния нарушен законов нормативен акт липсва изрична уредба на това какво е маловажен случай на административно нарушение. Това разбиране е залегнало в Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 година по тълкувателно дело № 7/2011 година на ОСК на ВАС, където е прието, че маловажните случаи на нарушение по Кодекса на труда изключват приложението на чл.28 ЗАНН. При положение, че процесното деяние отговаря на двата признака за маловажно нарушение по смисъла на КТ, то наказващият орган правилно е приложил чл.415в ал.1 КТ, налагайки имуществена санкция по този ред. Що се касае до размера на същата, настоящият състав счита, че той е неоправдано завишен. Тази разпоредба законодателят е предвидил имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева, като в конкретния случай е наложена санкция в максималния размер от 300 лева. Отчитайки изискванията на чл.27 ал.2 ЗАНН, настоящият състав приема, че с оглед тежестта на нарушението и липсата на данни по делото за други нарушения на трудовото законодателство, за които дружеството-жалбоподател е санкционирано по административен ред, размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 300 лева на 100 лева. По тази причина обжалваното НП следва да бъде изменено.

Разпечатката съдържа 21 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9acb857f-0830-47a9-8e84-efdd9b9042d0