Акт от 16.07.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 гр.Габрово, 16.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ

: В.ГЕНЖОВА

Г.КОСЕВА при секретаря .Весела Килифарева и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 73 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на адв. Г.М., процесуален представител на Р.С.К., против решение № 331/19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 627/2019 г. по описа на районен съд Севлиево.

В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са определени квотите на съделителите.

Иска се да бъде отменено и постановено друго решение, с което частите на съделителите да бъдат 1/5 ид.ч. за Г.П.К. и 4/5 ид.ч. за жалбоподателката.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Решението е валидно, допустимо, а по същество правилно.

Пред първоинстанционния е предявен иск за делба във фазата по допускане на делбата.

Съделителите са бивши съпрузи и съсобственици на недвижим имот придобит в режим на СИО по време на брака.

С отговора съделителката Р.К. заявява, че делбата следва да се допусне при различни от посочените от ищеца части. Претендира, че нейният личен принос при закупуването и последващото изплащане на имотите е много по - голям от този на ищеца, поради което намира, че частите, при които следва да се допусне делбата са: 1/5 идеална част за съделителя Г.П.К. и 4/5 идеални части за съделителката Р.С.К..

Пред първоинстанционния съд е установено, че страните - Г.П.К. и Р.С.К., са придобили собствеността върху делбените имоти през време на брака си. Поради това правото на собственост върху недвижимите имоти е придобито от съпрузите в бездялова съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на брака на 29.06.2017 г. се трансформира в дялова съсобственост при права за всеки от съсобствениците, бивши съпрузи по ½ идеална част.

Поради това, районният съд е приел, че съсобствеността следва да бъде прекратена при квоти по ½ идеални части за всеки от съделителите.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възражението на Р.К., че квотите, при които се допуска делбата следва да бъдат определени на 1/5 идеална част за Г.П.К. и 4/5 идеални части за Р.С.К., поради по – големи доходи на ответницата.

Обосновано е прието, че това възражение е недопустимо в делбеното производство. То има своето правно основание в чл. 29, ал. 3 СК, но предявяването на такова е недопустимо в делбата.

В чл. 343 ГПК изрично е предвидено, че в делбеното производство се разглеждат оспорвания, решението по които има преюдициално значение за делбата. За да извърши посочената преценка съдът следва да провери дали оспорването, заявено с възражоението, касае конституираните страни - наследници или съсобственици на друго правно основание, имота, предмет на делбата, или квотите в съсобствеността. Ако оспорването няма преюдициално значение за някой от посочените въпроси, то съединяването е недопустимо. Действително, направеното възражение е от значение за съсобствеността между страните и за квотите, но чрез предявяването му се упражняват преобразуващи права и не отразяват състоянието на съсобствеността към момента на предявяване на иска за делба. Предявяването му в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо. Изложеното е съобразено с ППВС № 7/73, а именно не следва да се разглеждат в едно производство конститутивни искове с този по чл. 34 ЗС, което още по-вече се отнася и до възражение в този смисъл. Правото да се иска определяне на по-голям дял от съпружеската общност, като преобразуващо субективно право, се упражнява само по исков ред, не и с възражение.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на обжалваното решение, които заедно с останалите мотиви да се считат за неразделна част от настоящото решение на основание чл.272 ГПК.

Във въззивната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното решение, които да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна-оставена без уважение.

Съобразно изхода на спора, жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените по делото пред въззивния съд разноски в размер на 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 331/19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 627/2019 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево.

ОСЪЖДА Р.С.К., с ЕГН **********,*** да заплати на Г.П.К., с ЕГН **********,*** сумата 600 лв., направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред

ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: