Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 631 от 05.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 354/2025
Вид
Определение № 631
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500354 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Ивета Тонева, срещу Разпореждане № 416/07.02.2025г. по ч.гр.д № 146/2025 г. по описа на НРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, общ.

***, обл. **, ж.к. *** № *, ет.*, за главница в размер на 1190,99 лева; за сумата от 653,40 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.01.2023 г. - 05.01.2024 г.; сумата от 55,94 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.10.2022г. /дата на изпадане в забава/ - 05.01.2024 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ и за сумата от 290,56 лева, представляваща лихва за забава от 05.01.2024 г. до 29.01.2024 г.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в обжалвана му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗЗП не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на 1 годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Във връзка със дължимата законна лихва изтъква, че същата се явява последица от уважаването на главното искане, поради което е дължима. При тези съображения моли разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение да се отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за главница в размер на 1190,99 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 653.4 лева, дължимо за периода от 15,01,2023 г. до 05,01,2024г.; 55.94 лева лихва за забава от 16,10,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,01,2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 290.56 лева, дължима от 05,01,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г.; претендира разноски за заплатена държавна такса от 15 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против срещу Д. Д. Ч., ЕГН ********** за сумата от 1832,83 лева, представляваща остатък от предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40011779875/29.08.2022 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на входиране на заявлението - 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 653,40 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.01.2023 г. - 05.01.2024 г.; сумата от 693,32 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 1300 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 500 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на 16.03.2023г.; сумата от 55,94 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.10.2022г. /дата на изпадане в забава/ - 05.01.2024 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/; сумата от 290,56 лева, представляваща лихва за забава от 05.01.2024 г. до 29.01.2024 г.; както и сумата от 366,52 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 260 лева - юрисконсултско възнаграждение и 106,52 лева за заплатена 2 държавна такса.

Със свое разпореждане № 316/30.01.2025 г. съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК и във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, както и на основание решения на СЕС по дело С-714/22 и по дело С-425/23, е указал на заявителя да посочи чистата стойност на предоставения по договора кредит, да уточни формирането на претендираните суми по кредита, вкл. да посочи състава на ГПР, както и да предостави пълната информация по кредитното досие, вкл. за извършените погашения, като е посочил последиците при неизпълнение - отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.

В предоставения от съда срок заявителят е депозирал уточняваща молба вх. № 1247/05.02.2024 г., с която изрично е заявил, че чистата стойност на предоставения кредит е в размер на 2000 лева. Заявил е, че компонентите, включени при формиране на ГПР, могат да бъдат установени от общите условия по договора за кредит и сред тях не се включват възнагражденията за ползваните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочено е, че длъжникът е извършил плащания в общ размер от 1358,16 лева в периода 15.09.2022 г. – 30.11.2024г.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

След разглеждане на заявлението и при осъществяване на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност след приспадане на платените вноски от 1358,16 лева в периода 15.09.2022 г. - 30.11.2024 г.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. Видно от приложения към заявлението договор, общото задължение по отпуснатия кредит е 5463,99 лв., от които 2000 лв.- главница. В договора годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 49,08 % без посочени компоненти, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така посочен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС. От друга страна, се установява, че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ в размер на 860лева и „Флекси“ в размер на 1500 лева.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава 3 потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Неоснователни се явяват заявените в частната жалба оплаквания, че съдът няма правомощията на етапа на заповедното производство да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд има правомощието да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато констатира, че искането противоречи на закона. Районният съд в рамките на своята проверка правилно е приел, че искането противоречи на закона, доколкото неточното посочване на ГПР е еквивалентно на липсата му в договора, което съставлява нарушение на императивното правило по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и влече нищожност на целия договор.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит правилно районният съд е издал заповед за изпълнение единствено за главницата от 641,84 лева по договора за кредит след приспадане на сумата от 1358,16 лв.,представляващи общия размер на платени вноски за периода от 15.09.2022г.- 30.11.2024г.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 416/07.02.2025г. по ч.гр.д №

146/2025 г. по описа на НРС в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Д.

Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, общ. ***, обл. **, ж.к. *** № *, ет.*, за сумата над 641,84 лева до пълния предявен размер от 1832,83 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението; както и в частта, с която се иска присъждане на сумата от 653,40 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.01.2023 г. - 05.01.2024 г.; сумата от 55,94 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.10.2022г. /дата на изпадане в забава/ - 05.01.2024 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/; сумата от 290,56 лева, представляваща лихва за забава от 05.01.2024 г. до 29.01.2025 г.;

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5