Определение № 6452 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6452 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502374 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Агро – Бел 2001“ ЕООД срещу определение № 5748 от 10.02.2026 г., гр.д. № 51526/2025 г., СРС, 138 с-в, с което се прекратява производството, като родово подсъдно на Софийски градски съд.

Релевират се оплаквания за подсъдност на спора пред СРС, т.к. искът е неоценяем. Спорният въпрос се отнася не до нищожност на целия договор, ведно с допълнителното споразумение, нито до разходите, индивидуализирани в договорната клауза, чиято нищожност се иска, а до определения в същата клауза ангажимент на ищеца да направи такива разходи.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Агро – Бел 2001“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на допуснатото със Споразумение № 2 изменение на чл. 19 от предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в частта относно предвиденото задължение на ищеца да направи 1 разходи за присъединяване, в противоречие с чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката вр. § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници.

Съобразно решение № 76 от 15.07.2016 г., т.д. № 888/2015 г., ВКС, I Т.О.; определение № 449 от 29.07.2015 г., т.д. № 1596/2015 г.,ВКС, І Т.О. и определение № 349 от 22.07.2016 г., ч.т.д. № 555/2015 г., ВКС, І Т.О., когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника. Материалният интерес, изводим от атакуваната за нищожност разпоредба, ще следва да се съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален интерес на кредитора се явява само този, оспорван му по осъдителен иск за събиране на вземането. Прието е също, че при липсата на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл. 69, ал. 1 ГП, както и за определяне на приблизителната цена по чл. 70, ал. 3 ГПК, искът се явява неоценяем.

Въззивният съд намира, че след като предмет на иска е прогласяване нищожност на договорна клауза единствено в частта й за предвиденото задължение на ищеца да извърши разходи за присъединяване, независимо от техния размер, предявеният иск има характер на неоценяем, с който не се засяга конкретен материален интерес на кредитора. Неприложим по аналогия е чл. 69, ал. 1 т. 4 предл. 1 ГПК по искове за съществуване на договор, когато цената на иска се определя от стойността на договора, с изключение на иск за вещни права, при положение че с искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се цели само промяна в съдържанието на част от договорна клауза, като противоречаща на закона. Искът е родово подсъден по правилото на чл. 103 ГПК на районен съд и местно подсъден на Софийския районен съд, според седалището на ответника – чл. 105 ГПК. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК, 2 когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда по реда на по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Определението за прекратяване на производството следва да се отмени и делото се върне на СРС, 138 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5748 от 10.02.2026 г., гр.д. № 51526/2025 г., СРС, 138 с-в, с което се прекратява производството, като родово подсъдно на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 138 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3