Определение № 2180 от 24.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2180 гр. София, 24.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 14.08.2025 г. по гр. дело № 682/2025 г. на Софийския окръжен съд е повдигнат спор за подсъдност със Софийския градски съд във връзка с искова молба с вх. № 41232/2.04.2025 г., подадена от Д. С. П..

Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1 ГПК е САС.

Софийският градски съд е бил сезиран от Д. С. П. с искова молба от 2.04.2025 г., по която първоначално е било образувано гр. д. № 3878/2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 4.03.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за твърдяно престъпление по чл. 252, ал. 2 НК, извършено в гр. Етрополе в периода 2008 г. – 4.03.2010 г., за което било образувано досъдебно производство по сл.д. № 7/2010 г. на следствия отдел при Софийската окръжна прокуратура и пр. пр. № 3186/2009 г. на СОП. С прокурорско постановление от 4.03.2010 г. ищецът бил задържан за 72 часа, а на 7.03.2010 г. му била определена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ от СОС, потвърдена от САС. Впоследствие на 14.05.2012 г. бил внесен обвинителен акт от СОП, по който било образувано нохд № 225/2012 г. на СОС, което с разпореждане от 14.08.2012 г. на съдията докладчик било насрочено за разглеждане в открито заседание на 11.10.2012 г., но след осем проведени заседания било прекратено и изпратено по компетентност на Софийската военноокръжна прокуратура, която на 27.09.2013 г. е внесла нов обвинителен акт в Софийския военен съд, по което било образувано нохд № П-193/2013 г. След повдигнат спор за подсъдност пред ВКС за компетентен съд бил определен СОС, където обвинителният акт бил отново внесен на 27.07.2014 г., по който било образувано нохд № 299/2014 г. По същото на 8.01.2016 г. била постановена оправдателна присъда, която по протест на прокуратурата била отменена с решение от 14.09.2016 г. по внохд № 209/2016 г. на САС, а делото било върнато на СОС за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Впоследствие с присъда от 2.03.2018 г. по нохд № 705/2016 г. на СОС ищецът бил признат за виновен частично, а по друга част от обвинението бил оправдан, която присъда била потвърдена с решение от 19.08.2020 г. по внохд № 291/2020 г. на САС, което било обжалвано от ищеца с касационна жалба. С решение от 26.01.2021 г. по к.н.д. № 896/2020 г. на ВКС, І н.о., били отменени изцяло въззивното решение и присъдата, а наказателното производство било прекратено по давност. Твърди се, че продължилото 11 1 години наказателно производство надхвърляло разумния срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, през който период ищецът претъхпял множество имуществени и неимуществени вреди, за които имал право на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди се, че е спазено изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура по глава 3а ЗСВ. Поради това е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпяните неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 1.04.2022 г. до изплащането. Според петитума на исковата молба искът е предявен солидарно срещу Прокуратурата на РБ, Софийския окръжен съд, Софийския военен съд, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд. В заглавната част на исковата молба изброените ответници са същите без СОС, който е пропуснат.

В исковата молба ищецът е посочил свой адрес в гр. Етрополе, който съответства на регистрирания му постоянен и настоящ адреси – видно от справката от НБД, служебно изискана от СГС.

С определение от 5.06.2025 г. СГС е приел, че на осн. чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ делото не му е подсъдно, тъй като мястото на увреждане, а и настоящият адрес на ищеца са в гр. Етрополе.

Поради това за компетентен е приет Софийския окръжен съд, на когото е изпратено делото.

Впоследствие делото е било образувано като гр. д. № 682/2025 г. на СОС.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 14.08.2025 г. СОС се е мотивирал с това, че за подсъдността по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника, каквото в случая не е направено. Приел е и, че тъй като СОС е ответник по иска, то това е пречка този съд да разгледа исковете съобразно чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

При така установените обстоятелства Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

Предмет на настоящото дело е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение по този закон се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.

1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. За местната подсъдност по този закон съдът не следи служебно, а при единствено при наличие на възражение от ответника – чл. 119, ал. 4 ГПК.

В настоящия казус възражение за местна неподсъдност не е направено от някой от ответниците по делото, на които препис от исковата молба не е и връчван. При липса на осъществена процедура по чл. 131 ГПК произнасянето на СГС по местната му компетентност се явява преждевременно. Това е достатъчно за неправилността на препращането на делото на СОС.

На следващо място, СГС очевидно не е обърнал внимание, че СОС е един от ответниците по иска – видно от петитума на исковата молба, а и от обстоятелствената част /макар да е пропуснат в изброяването в титулната част/. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ забранява разглеждането на делото от първоинстанционен съд, който е ответник по иска. Поради това СОС не би могъл да бъде компетентен съд по този спор, дори и делото да му е подсъдно по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. В този случай компетентен се явява най-близкия родово компетентен окръжен съд, който се явява СГС съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

Ето защо и противно на приетото от СГС искът е подсъден нему, тъй като липсва направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за местна неподсъдност на спора, а и на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

С оглед на изложеното компетентен да разгледа процесната искова молба е СГС, поради което делото следва да се изпрати на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

2

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 41232/2.04.2025 г., подадена от Д. С.

П., е Софийският градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3