Решение № 27 от 27.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Ангел А. Георгиев като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600840 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда № 48 от 25.03.2024г. по НОХД № 3656/2023г., Районен съдБургас е признал подсъдимите Д. А. В., ЕГН ********** и Т. Т. Т., ЕГН **********, за виновни в това, че в периода от 19.03.2022г. до 20.03.2022г., включително, в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, при което са извършени две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и при условията на повторност - след като били осъдени с влязла в сила присъда по дело № 67 Т61/2020г. на Районен съд – Прага, в съучастие помежду си, като извършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 1 480.00 лева от владението на различни собственици - С. И.Д. и Н. А. С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва:

- на 19.03.2022г., в гр.Бургас, ресторант „Национал“, ул.„Филип Кутев“ № 6, отнели чужди движими вещи - паричната сума в размер на 200 лева, от владението на С. И.Д., ЕГН: **********, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, както и

- на 20.03.2022г., в гр.Бургас, ресторант „Софрата“, ж.к.„Изгрев“, парк „Изгрев“, отнели чужди движими вещи - паричната сума в размер на 1280 лева, от владението на Н. А. С., ЕГН **********, без неговото съгласие и с 1 намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК. За така извършеното престъпление районният съд, на основание чл.54, ал.1 от НК, наложил на всеки от подсъдимите В. и Т. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“ режим. Със същия съдебен акт подсъдимите В. и Т. са били осъдени да заплатят припадащата им се част от сторените в хода на наказателното производство разноски – 497,68 лева, представляваща съответната част от разноските в досъдебното производство, 30 лева – разноски в съдебното производство, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановената присъда е атакувана с въззивни жалби от подсъдимите В. и Т., съдържащи бланкетни твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяването на нова въззивна присъда, с която подсъдимите да бъдат оправдани.

Срещу присъдата е подадена жалба и от защитника на подсъдимите в първоинстанционното производство – адв.Стефан Гайдарски от АК-София, в която са изложени съображения, че събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства не са установили по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимите са извършили деянието, за което са предадени на съд.

Твърди се, че са налице доказателства, които разколебават обвинителната теза.

Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК подсъдимите да бъдат оправдани.

Въззивна жалба е подадена и от адв.Кралев от АК-Бургас, като защитник на подсъдимия Д. В., в която се сочи, че присъдата, в частта, с която В. е признат за виновен, е неправилна, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подсъдимия В.. За да го признае за виновен, съдът е тълкувал превратно доказателствената съвкупност. Моли съда на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. чл.334, ал.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба на подсъдимия Т. от упълномощения му защитник – адв.Ива Борисова от АКСофия, съдържаща съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, която защитникът счита, че била изградена единствено на предположения. Сочи се, че мотивите на съда били противоречиви, поради което не се установявала действителната му воля.

Липсвал и подробен анализ на доказателствата относно деянието в ресторант „Национал“, което не позволявало на страните да разберат кое лице в действителност съдът считал, че е осъществило кражбата. Не бил посочен и фактическия състав на действията на всеки един от съучастниците, с оглед осигуряване на възможността да бъде оспорено участието в извършване на престъплението. Отделно от посоченото дотук, в жалбата са изложени и аргументи за несправедливост на наложеното на подсъдимия Т. наказание.

Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава, с която 2 подсъдимия Т. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наказанието на подсъдимият Т. с приложението на чл.55 от НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира въззивните жалби за неоснователни, тъй като първоинстанционният съд подробно бил мотивирал своя акт. Предлага се жалбите да бъдат оставени без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите В. и Т., редовно призовани, се явяват заедно с упълномощените си защитници – съответно адв.Станков Кралев от АК-Бургас и адв.Ива Борисова от АК-София.

В пледоарията си адв.Кралев сочи, че присъдата следвало да бъде отменена, а делото – върнато на районния съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсвало описание от фактическа страна на инкриминираната дейност на подсъдимия В., в резултат от което не се установявало по какъв начин той бил прекъснал фактическата власт на собственика на вещта при всяко от деянията и бил установил своя такава, както и какъв бил конкретният му принос към тези престъпления. В мотивите на съда също липсвало такова описание, като дори при описание на второто по време престъпление деятелността на подсъдимия В. изобщо не била спомената, а единствено се сочели действия на подсъдимия Т.. Изразява се становище също и за друго съществено нарушение на процесуалните правила, което на практика било лишило подсъдимия В. от правото на защита, а именно представляването на подсъдимите в досъдебното и съдебното производство от един общ защитник, въпреки наличието на противоречие в интересите им.

Защитникът на подсъдимия Т. Т. адв.Борисова подкрепя изложеното от адв.Кралев, и изцяло поддържа аргументите, съдържащи се представеното от нея допълнение към въззивната жалба на подсъдимия Т.. Допуснатите нарушения от районния съд били съществени и не можело да се пренебрегнат.

Волята на районния съд останала неясна, поради противоречие в мотивите му, а това налагало отмяна на присъдата. Допълва, че спрямо подзащитния й Т. била настъпила реабилитация, поради което районният съд е следвало да изложи аргументи защо по отношение на наложеното на подсъдимия Т. наказание била неприложима разпоредбата на чл.66 от НК. Предлага се, ако съдът не възприеме аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то да се постанови съдебен акт, с който изпълнението на наказанието на подсъдимия Т. да бъде отложено.

В предоставената им от съда последна дума всеки от подсъдимите В. и Т. моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните установи следното:

Въззивните жалби, целящи отмяната на атакуваната присъда, са процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, жалбите са основателни, макар не по всички изложени в тях съображения.

Настоящата въззивна инстанция констатира, че атакуваната присъда е 3 постановена при сериозни пороци на обвинението, пренесени впоследствие и в съдебния акт, с което са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с ефект да ограничат процесуалните права на подсъдимите, налагащи отмяна на присъдата и връщане делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

Видно от съдържанието на внесения в районния съд обвинителен акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното дело, всеки от подсъдимите Д. В. и Т. Т. е предаден на съд за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК – за това, че в периода от 19.03.2022г. до 20.03.2022г., включително, в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, при което са извършени две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и при условията на повторност - след като били осъдени с влязла в сила присъда по дело № 67 Т61/2020г. на Районен съд – Прага, в съучастие помежду си, като извършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 1480.00 лева от владението на различни собственици - С. И.Д. и Н. А. С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва:

- на 19.03.2022г., в гр.Бургас, ресторант „Национал“, ул.„Филип Кутев“ № 6, отнел чужди движими вещи - паричната сума в размер на 200 лева, от владението на С. И.Д., ЕГН: **********, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, както и

- на 20.03.2022г., в гр.Бургас, ресторант „Софрата“, ж.к.„Изгрев“, парк „Изгрев“, отнел чужди движими вещи - паричната сума в размер на 1280 лева, от владението на Н. А. С., ЕГН **********, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят

В хода на проведеното по делото разпоредително заседание защитникът на подсъдимите е отправил различни възражения за допуснати на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на подсъдимите да научат за какво престъпление били обвинени, сред които и такова относно липсата на обсъждане от страна на прокурора на обстоятелството дали едно от деянието, това извършено в ресторант „Национал“, гр.Бургас, съставлявало маловажен случай, или не.

С определение по чл.248, ал.5 от НПК съдът констатирал липсата на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения, поради което насрочил делото за разглеждане по общия ред. Определението на съда било обект на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимите.

С определение № 1211 от 13.11.2023г. по ВЧНД 1543/2023г., Окръжен съд – Бургас потвърдил първоинстанционното определение, като приел, че липсата на словно фактическо обвинение, че случаят е немаловажен, за разлика от правната му квалификация по чл.195, ал.1, т.7 от НК, не обосновавало прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за повдигане на ново обвинение, тъй като обвинителният акт съдържал мотиви, обуславящи немаловажността на случая, което било в съответствие с дадената от прокурора квалификация по по-тежко наказуемото престъпление по 4 посочения член.

Макар съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК, в съдебно заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд да не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредително заседание, или които са приети за несъществени, както е в настоящия случай, възможността въззивният съд да проверява дали са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните, не е преклудирана. Противното би означавало да се постави под съмнение правото на справедлив процес винаги, когато такива нарушения, довели до ограничаване правото на защита на страните, бъдат констатирани от съответната проверяваща инстанция. Едно от тези нарушения е свързано със съдържанието на обвинителния акт и възможността въз основа на този процесуален документ подсъдимите по настоящото дело да имат яснота за характера и причините на обвинението срещу тях и да организират защитата си. Именно това становище е застъпено в Решение на СЕС от 21.10.2021г. по дело С-282/20, в което е възприето, че правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението би било нарушено, ако няма процесуален ред да отстраняване след разпоредително заседание на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт.