Решение № 19859 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19859 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110125665 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от общо 1 063,80 лв., представляваща парично задължение по изпълнителен лист от 10.01.2022 г., издаден по ч. гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, въз основа на влязло в сила решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 24180/2016 г. по описа на същия, от която: 300,64 лв. – присъдени в полза на ответника разноски по заповедното производство и 763,16 лв. – присъдени в полза на ответника разноски по исковото производство, както и осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 374,91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в предприемане на действия по образуване на изпълнително дело № 202285604014 по описа на .... на КЧСИ за събиране на погасени по давност суми по изпълнителен лист от 10.01.2022 г., издаден по ч. гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав (след допуснато с определение № 17810/18.05.2023 г. (л. 61-62 от делото) частично изменение в проекта за доклад по делото).

Ищецът ... твърди, че с решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, в сила от 13.12.2016 г., е признато за установено в отношенията между страните, че дружеството дължи на ответника „... сумата от 346,53 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г., както и сумата от 33,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2014 г. до 19.11.2015 г. Поддържа, че със същото решение е осъден да му заплати и сумата от 300,64 лв., представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата от 763,16 лв., представляваща разноски по исковото производство, за които ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 10.01.2022 г. Допълва, че въз основа на същия при .... на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 20228560400145, по което взискател е ответникът „..., като с покана за доброволно изпълнение с изх. № 6661/09.02.2022 г. ищцовото дружество е уведомено, че следва да заплати в полза на взискателя сумата от общо 1 443,71 лв., от която: 5,00 лв. – присъдени неолихвяеми вземания, 1 063,80 лв. – присъдени разноски 1 по гражданското дело, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 274,91 лв. – такси и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ. Заявява, че изпълнителният лист от 10.01.2022 г. е издаден, а изпълнителното дело е образувано след изтичането на 5годишния давностен срок за вземанията за разноски, присъдени с решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 24180/2016 г. по описа на СРС. Предвид изложеното счита, че присъдените в полза на ответника вземания за разноски по заповедното и исковото дело в общ размер на 1 063,80 лв., обективирани в изпълнителния лист от 10.01.2022 г., са недължими. С уточнителна молба с вх. № 118728/28.04.2023 г. (л. 57-58 от делото) заявява, че платената от него в полза на съдебния изпълнител сума в размер на 374,91 лв., представляваща стойността на определените и начислени такси и разноски в рамките на изпълнителното дело, представлява претърпени от него имуществени вреди, вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в предприемане на действия по образуването му за събиране на погасени по давност суми въз основа на изпълнителния лист от 10.01.2022 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... e подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че решението от 26.10.2016 г., въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист от 10.01.2022 г., е влязло в сила на 15.12.2016 г., която дата е началният момент на давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Пояснява, че изпълнително дело № 20228560400145 по описа на .... на КЧСИ е образувано въз основа на подадена от него молба от 26.01.2022 г., с която е прекъсната давността за вземанията по изпълнителния лист от 10.01.2022 г. Посочва, че след образуване на процесното изпълнително производство са предприети множество изпълнителни действия, с които давността също е прекъсната. Допълва, че със ЗМДВИП погасителната давност е спряна за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, обявено на територията на Република България, а именно за 2 месеца и 1 седмица от 2020 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че с решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, е признато за установено, че ... дължи на „... сумата от 346,53 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г., както и сумата от 33,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2014 г. до 19.11.2015 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 300,64 лв., представляваща разноски по заповедното дело и сумата от 763,16 лв., представляваща разноски по исковото дело.

Въз основа на горното решение, което видно от удостоверяването върху него е влязло в сила на 15.12.2016 г., „... се е снабдило с изпълнителен лист от 10.01.2022 г., издаден по гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, с който ... е осъдено да му заплати сумите, както следва: 300,64 лв., представляваща разноски по заповедното дело, както и сумата от 763,16 лв., представляваща разноски по исковото дело.

Не се спори, че въз основа на същия изпълнителен лист по молба на „... с вх. № 03434/26.01.2022 г. срещу ... е образувано изпълнително дело № 20228560400145 по описа на .... на КЧСИ, като от съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. в РБСС относно банкови сметки и сейфове и от НОИ за действащи трудови договори и с искане да се пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор, респ. за извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с 2 цел изнасянето им на публична продан. Изрично с молбата си взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на същото до длъжника ... е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 6661/09.02.2022 г. за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер на 1 443,71 лева, изчислени към 09.02.2022 г., от които: 5,00 лв. – присъдени неолихвяеми вземания, 1 063,80 лв. – присъдени разноски в гражданското производство, 100,00 лв. – приети разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение и 274,91 лв. – такси и разноски по Тарифата на към ЗЧСИ.

По делото не се спори, а и видно от представената вносна бележка от 27.04.2022 г. управителят на ищцовото дружество е наредил по сметка на съдебния изпълнител с ...... сумата от 1 443,71 лв., като с протокол за извършено погасяване от 04.05.2023 г. част от нея, а именно: сумата от 1 280,80 лв., включваща вземанията за разноски по изпълнителния лист от 10.01.2022 г., е била разпределена в полза на взискателя „... – на 05.05.2022 г., при което е отразено, че не е останал неплатен предмет на изпълнението по изпълнително дело № 20228560400145.

С разпореждане от 04.05.2022 г. на .... на КЧСИ е разпоредено приключване на изпълнително дело № 20228560400145 - поради пълно погасяване на задължението, като видно от разписките за връчване разпореждането за приключването му е съобщено на ... на 04.05.2022 г., а на „... – на 17.05.2022 г., без да има данни то да е било обжалвано по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на правен интерес от търсената съдебна защита – отричане на вземането, като докаже образуването на изпълнително дело от ответника за събиране на процесните суми, чиято недължимост се претендира. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ГПК.

В случая, с оглед характера на търсената на съдебна защита, а именно: отричане на вземането на ответника по изпълнителния лист от 10.01.2022 г., издаден по ч. гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, съдът намира, че най-напред следва да пристъпи към изследване на въпроса обосновава ли ищецът ... с изложените от него твърдения правния си интерес от предявения иска с оглед данните по делото за извършено от негова страна плащане от 27.04.2022 г. на сумите, предмет на изпълнението, в полза на съдебния изпълнител, който от своя страна на 05.05.2022 г. ги е разпределил в полза на взискателя, приключвайки впоследствие образуваното при него изпълнително дело № 20228560400145.

При отрицателния установителен иск нуждата от съдебна защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба.

Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съда – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.

В случая, от материалите по приложеното изпълнително дело № 20228560400145 по описа на .... на КЧСИ се установява, че сумата от 1 063,80 лв., формирана като сбор от 3 сумата от 300,64 лв., представляваща присъдени в полза на ответника разноски по ч. гр. дело № 24180/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, и 763,16 лв., представляваща присъдени в полза на ответника разноски в производството по гр. д. № 24180/2016 г. по описа на същия, е събрана от съдебния изпълнител и преведена /разпределена/ в полза на взискателя „..., който факт следва от съставения протокол за извършено погасяване от 04.05.2022 г. (л. 26 от изпълнителното дело), в който изрично е удостоверено, че сумата от 1 280,80 лв., част от която са и сумите по изпълнителния лист от 10.01.2022 г., е преведена по сметка на взискателя на 05.05.2022 г., за което е извършено и изрично отразяване на гърба на същия (гърба на л. 3 от изпълнителното дело). Нещо повече, от страна на ищеца ... липсва оспорване в тази наоска, който дори се позовава на извършеното от него плащане на вземанията, предмет на принудителното изпълнение, обосновавайки претенцията си с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, видно от уточнителна молба с вх. № 118728/28.04.2023 г.

(л. 52 от делото), както и приложената към нея вносна бележка от 27.04.2022 г. Ето защо, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск има за предмет вече погасено чрез плащане вземане (вземания), за което са събрани релевантни доказателства, в който случай за ищеца е налице интерес от предявяването на осъдителен иск срещу ответника за връщане на платената без основание сума (или суми), а не за признаване недължимостта на вземането поради погасяването му по давност, тъй като липсва интерес от търсената с исковата молба съдебна защита. Предвид установеното плащане в хода на изпълнителното дело на сумата от 1 063,80 лв., станало повод за последвалото приключване на същото, длъжникът по него може да се брани срещу липсата на материално-правно основание за това плащане с осъдителен иск, а не с установителен такъв, срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения поради липсата на изпълняемо право изпълнителен процес, независимо от това с какви фактически твърдения ще обоснове липсата на основание за плащането (в този смисъл са Определение № 40/25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4750/2017 г., III г. о., Решение № 1685 от 10.03.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 106/2016 г. и Решение № 3174 от 03.05.2019 г. на СГС по в. гр. дело № 8506/2018 г.).