Решение № 10487 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10487 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110147466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. П. П. и М. П. П., с която са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. П. П. дължи сумите 317,31 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ********** за периода м.05.2022м.04.2024 г., и 50,21 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2023-04.06.2025 г.;

23,53 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2022-м.04.2024 г., и 6,03 лева - мораторна лихва за периода 16.07.202204.06.2025 г.; ведно със законна лихва върху главниците от 12.06.2025 г. до окончателното им изплащане; а М. П. П. - сумите 317,31 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ********** за периода м.05.2022м.04.2024 г., и 50,21 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2023-04.06.2025 г.;

23,52 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2022-м.04.2024 г., и 6,04 лева - мораторна лихва за периода 16.07.202204.06.2025 г.; ведно със законна лихва върху главниците от 12.06.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №34692/2025 г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Отв. С. П. оспорва исковете с доводи, че вземането за периода за м.05.2022 г. е покрито с давност; не е потребител на топлинна енергия; няма доказателства той да е приел наследство на свой наследодател; методиката за начисляване на доставката е отменена; оспорва акцесорните искове поради липса на предпоставките по чл. 86 от ЗЗД; липсва основание за начисляване на отделна сума за услуга дялово разпределение. С молба от 02.02.2026 г. заявява, че е 1 приел наследството на родителите му.

Отв. М. П., в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание оспорва иска. В заповедното производство навежда възражение, че не е сключвал договор и за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца счита исковете за основателни.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е сторено на 12.06.2025 г. На основание чл. 116, б.

„б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.202230.04.2024 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 12.06.2022 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Ето защо няма покрити с давностен срок главници и възражението за това на ответниците е неоснователно.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. За недвижим имот в ********** се установява, че през исковия период е съпритежание на ответниците при равни квоти, на основание наследствено правоприемство от В. и П. П.и, техни родители починали съответно през 2008 и 2018 г., придобили правото на собственост през 1979 г. по договор за продажба на ДНИ. Качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Ето защо през исковия период ответниците като собственици отговарят за неплатените суми за доставка на топлинна енергия.

От съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за исковия 2 период е сумата 622,35 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Изяснява се, че през периода в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление с радиатори, а само за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по реален отчет на 1 бр. изправен водомер за топла вода. Съдът приема, че е извършена доставка на топлинна енергия на тази стойност, до който размер искът за главница за цена на топлинна енергия се явява доказан и основателен или разпределена по отношение отв.М. П. за сумата 159,10 евро/311,18 лв., а за отв. С. П. – 159,10 евро/311,17 лв., а за останалата част отхвърлен. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва фактическото извършване на доставката на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна 3 енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия. Съдът, при условията на чл.

162 от ГПК, след прилагане на служебен лихвен калкулатор за периода 15.09.2023-04.06.2025 г., приема, че дължимата мораторна лихва е 25,19 евро/49,27лв., в който размер иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, а за останалата част отхвърлен.

Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.