Решение № 65 от 12.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500099 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на главните страни в първоначално образуваното исково производство по гр.д.

№ 145/21г. на ОС-Търговище, насочени срещу различни части на решение № 115/20.12.21г. по първоинстанционното дело, а именно:

1.Въззивна жалба, подадена от първоначалния ищец „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД, гр. Попово чрез адв. Цв. Х. от АК-Търговище, насочена против решението, в частта му, с която е бил отхвърлен иска му срещу „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр. Попово за заплащане на горницата над 8 014.83 лв. до 19 394.64 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от слънчоглед в обработваните от ищеца ниви, включително относно щета от 30 дка в имот № 30449-7-1 с обща площ от 104.7 ха в землището на с. Звезда, общ. Попово, ведно с претенцията за законна лихва върху сумата, считано от 28.07.20г. до окончателното й изплащане. Счита се, че решението в тази му част е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че за да отхвърли претенцията за обезщетяване на вредите за унищожената продукция в землището на с. Звезда съдът не е кредитирал заключението на възложената от ищеца частна експертиза, поради което изцяло е възприел констатациите на нарочната комисия, 1 оформени в съставения на 21.08.20г. протокол. Излага се, че експертът е бил разпитан като свидетел по делото и той е посочил пред съда как е извършил своите по-прецизни измервания, поради което и не е нарушена обективността на изложеното от него в частната експертиза. В тази връзка са цитирани решения на ВАпС, в които при подобна хипотеза е била дадена вяра на показанията, снети от експерта, извършил частната експертиза. Сочи се, че претенцията е доказана освен по основание, но и по размер, имайки предвид изчисленията на претърпените от ищеца вреди, направени от изслушаната по делото експертиза. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълния му размер, ведно с присъждане на разноските.

В предвидения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по иска „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр.

Попово.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от Държавно ловно стопанство „Черни Лом“, гр. Попово – Териториално поделение на Североизточно държавно предприятие – Шумен, представлявано от директора на ДЛС (съобразно чл. 174, ал. 1, т. 5 от Закона за горите) чрез надлежно упълномощения адв. С.И., в качеството му на трето лице-помагач на ответника и сам ответник по обратния иск. Счита се, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като изложените от въззивника доводи срещу отхвърлителната част на решението са били обсъждани от решаващия съд и мотивирано е било посочено защо се счита, че в тази част искът е неоснователен. Претендира се тази въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

2 . Въззивна жалба, подадена от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр. Попово чрез адв. Б. К. от АК-Търговище, насочена против решението, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД, гр. Попово сумата от 8 014.83 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви, както следва: 65 дка от имот № 15103-83-1-2 с площ от 13.92 ха в землището на с. Глогинка, общ. Попово, представляваща пропусната полза от стойността на добива, от който земеделският производител е лишен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.20г. до окончателното плащане на задължението. Счита се, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано, поради което и незаконосъобразно. Поддържа се, че ищецът не е доказал иска си по основание и по размер, тъй като не е установил чрез ангажираните по делото доказателства да е изпълнил мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, с което същият е допринесъл за вредоносния резултат. Твърди се от въззивника, че физическа охрана на процесните имоти не е имало, а изложеното от свидетеля Г., че такава е имало, не следва да се кредитира, тъй като същият е служител на ищеца и показанията му не са 2 подкрепени от други доказателства по делото. Освен това по делото е било установено, че ищецът не е използвал и други общоизвестни и ефективни методи за отблъскване на дивеча – чрез репеленти, денонощна охрана, заграждане на имотите с огради или електропастир, използване на други прогонващи дивеча средства, застраховане на селскостопанското имущество срещу вредите, причинявани от диви животни. Поради това се счита, че е налице хипотезата на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД и обезщетение на ищеца не се дължи. От друга страна ответникът като лице, стопанисващо дивеча е изпълнил предписаните му задължения да контролира популацията на дивите животни и да осигурява храна чрез дивечови ниви и зареждане на изградените хранилки. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В предвидения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД, гр. Попово.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от Държавно ловно стопанство „Черни Лом“, гр. Попово – Териториално поделение на Североизточно държавно предприятие – Шумен, представлявано от директора на ДЛС чрез надлежно упълномощения адв. С.И., в качеството му на трето лице-помагач на ответника. Счита се, че жалбата е основателна по изложените в същата мотиви, свързани с необоснованост и неправилност на решението в осъдителната му част.

В депозираните пред въззивната инстанция писмени бележки от процесуалния представител на „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД, гр. Попово, въззивната жалба на насрещната страна е оспорена като неоснователна.

Поддържа се, че земеделският производител е предприел всички мерки за отблъскване набезите на дивите животни върху насажденията, а същевременно поставянето на електропастири е невъзможно и би било неефективно средство, имайки предвид вида на животните и обработваните площи. Сочи се, че ответникът не е доказал от своя страна да е предприел съответните мерки по регулиране числеността на дивите животни и по тяхното подхранване и охрана. Поддържа се, че показанията на свидетеля, извършил частната експертиза, следва да се кредитират, тъй като той е измервал щетите, нанесени от дивеча, не само по периферията, а и във вътрешността на блоковете и то на различни места. Поради това се поддържа подадената от дружеството въззивна жалба.

В депозирани писмени бележки от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр. Попово чрез адв. Б. К. се поддържа подадената от сдружението въззивна жалба поради неизпълнение на задълженията на ищеца за предприемане на мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, поради което и е налице хипотезата на чл. 80, т. 3 от същия закон.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

3

С подадената на 14.06.21г. искова молба от „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД, гр.

Попово е предявен иск за осъждането на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр. Попово да му заплати сумата от 19 394.64 лв.

(след изменението на размера на иска чрез неговото намаляване, предприето в с.з. на 13.12.21г.), представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, констатирани на 28.07.20г., от унищожаването от диви животни (благороден елен) на земеделска продукция (слънчоглед), в следните имоти, обработвани от ищеца като земеделски производител през стопанската 2019/2020г.: в имот № по БЗС 15103-83-1-2 с площ от 13.92 ха в землището на с. Глогинка, общ. Попово - 60% от насажденията; в имот № по БЗС 304497-1-4 с площ от 104.7 ха в землището на с. Звезда, общ. Попово – 7 % от насажденията, съизмерими с пазарната стойност на добива от слънчоглед, от който ищецът е бил лишен (съобразно уточнението, извършено с допълнителната искова молба, депозирана с молба от 21.06.21г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.20г. до окончателното плащане на задължението. В исковата молба е било изложено, че ищецът е регистриран като земеделски производител в ОбСЗ-Попово и в Областна дирекция „Земеделие“, гр. Търговище и през стопанската 2019/2020г. е обработвал посочените блокове за земеделско стопанство /БЗС/ в землищата на с. Глогинка и с. Звезда, общ. Попово, засаждайки ги с посочената земеделска култура. В края на м. юли 2020г. управителят на дружеството е констатирал, че върху посочените култури има нанесени щети от диви животни – прехапан бутон по време на бутонизация. По този повод е депозирал на 28.07.20г. заявление до директора на РДГ-Шумен за установяване на щетите. Назначената със заповед на последния комисия е извършила оглед на нивите на 21.08.20г.и в изготвения на същата дата протокол е констатирала, че в имот № по БЗС 15103-83-1-2 повредите се изразяват в прехапване на питите и поваляне на част от стъблата на площ от 65 дка, а в имот № по БЗС 30449-7-1-4 щетите са основно по периферията, изразяват се отново в прехапване на питите и поваляне на част от стъблата, на площ от около 30 дка. Управителят на ищцовото дружество е изразил несъгласие с тези констатации и е възложил на агроном П.Д.Г. от гр. Попово да извърши оглед и да установи обема на унищожените насаждения на двете ниви. При направения на 27.08.20г. оглед Г. е установил, че в имот № по БЗС 15103-83-1-2 унищожените от дивите животни насаждения са с площ от 84 дка (60% от засятата площ), а в имот № по БЗС 30449-7-1-4 – с площ от 74 дка (7% от засятата в този имот площ). Въпреки констатациите на назначената комисия ответното сдружение, под чийто надзор е стопанисването на дивеча в ловно-стопански райони на двете села (въз основа на сключен на осн. чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.09г. договор с ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово) не е изплатило щетите от унищожената продукция.

Ответникът „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр.

Попово е оспорил иска по основание и размер. Оспорен е размера на унищожената част от посевите и твърдението, че вредите са нанесени именно 4 от диви животни, както и числовото изражение на претърпяната вреда. Освен това констатациите за унищожени насаждения е ограничена само до границите на БЗС, а не е отнесена спрямо цялата обработвана от ищеца площ.

Посочено е било, че липсват доказателства и как са били обработвани площите от земеделския производител и дали са били изпълнени всички агротехнически мероприятия. Твърдяло се е, че ищецът не е спазил мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, а същевременно – че ответникът е изпълнил своите задължения за ограничаване на щетите от диви животни. Отправено е било и искане за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника на ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово – Териториално поделение на Североизточно държавно предприятие – Шумен, тъй като се поддържа, че въз основа на сключения между тях договор от 26.07.19г. сдружението като възложител е предоставило на посоченото ловно стопанство като изпълнител, правото на отстрел на дивеча в ловностопанските райони, стопанисвани от сдружението и изпълнителят е поел задължението да изплати обезщетенията за нанесените щети на селскостопанските култури от благороден елен.

На осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК е бил предявен на 22.07.21г. обратен иск от ответника „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр. Попово против третото лице-помагач ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово - Териториално поделение на Североизточно държавно предприятие – Шумен, с който въз основа на поетото от ДЛС „Черни лом“, гр. Попово в чл. 4.7 от договора от 26.07.19г. задължение да изплати обезщетенията за нанесените щети на селскостопанските култури от благороден елен, е било отправено искане ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по същия в условията на евентуалност (ако бъде уважен предявения против сдружението иск) сумата от 19 394.60 лв. (след изменението на размера на обратния иск чрез неговото намаляване, предприето в с.з. на 13.12.21г.) като обезщетение за вредите от унищожените насаждения от диви животни в двете описани от ищеца БЗС, ведно със законната лихва от 28.07.20г. до окончателното й изплащане.