Определение № 1725 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1725 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601801 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Предмет на въззивната проверка е Определение №4744 от 19.11.2025 г. по ЧНД № 20251110216285/2025г. на СРС, НО, 99-ти състав. Със същото е отменено Постановление от 29.09.2025 г. /деловодно извеждане 30.09.25г./ на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№724/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. №35626/2023 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл.144, ал.3, пр. 1 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 и чл.144а, ал.1 от НК и делото е върнато на РП-София за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания.

Образувано е по протест на прокурор при СРП, в който се твърди неправилност и незаконосъобразност на Определението на СРС и се иска отмяната му. Изтъква се в протеста, че в съдебния акт на СРС липсват указания за извършване на действия по разследването. Фактическата обстановка установена от съдебния състав се отклонява съществено от това, което прокурорът счита, че отговаря на обективната истина установена в хода на досъдебното производство. Не съществуват други показания освен тези на пострадалата за отправената и закана за убийство доколкото показанията на Д. и Т. касаят възприемането от последните на следите от така нанесения и побой, а те не биха могли да бъдат пренесени по аналогия за друго деяние.

Показанията на Г. са противоречиви, както относно знанието и за създаването на снимките и видеозаписите приобщени по делото, причините и доброволността на срещите и с Й. и посещенията и в дома му, включително и касателно случилото се на 28.06.2023г., като аргумент за това е и липсата на поведение за търсене на помощ от страна на същата. Държавният обвинител посочва, че поведението на Г. да иницира и провежда срещи с Й. включително 1 и след инцидента, за което са събрани доказателства води до извод, че същата не е приемала сериозно заканите с убийство на Й., а и те самите не са били сериозни доколкото са представлявали силно огрубен изказ на св.Й. и не са били съставомерни да предизвикат основателен страх за изпълнението им.

Изтъква, че изводите на съда са неверни и не почиват на събраната доказателствена съвкупност, поради което според прокурора е налице съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд констатира, че протеста е подаден от активно легитимирано лице в законния срок, при наличие на правен интерес, което го обуславя като допустим. Разгледан по същество същият е основателен.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа се запозна със събрания по делото доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 30.09.2025 г. на прокурор при СРП на основание чл.

243, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.244, ал.1, т.1 е прекратено частично наказателното производство по ДП№724/2024 г. по описа на 08 РУ- СДВР, пр.пр. №35626/2023 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл.144, ал.3, пр. 1 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 и чл.144а, ал.1 от НК, както и е спряно на основание чл.25, ал.1, т. 6 от НПК наказателното производство по ДП№724/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. №35626/2023 г. по описа на СРП.

С Постановление на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство за това, че на 28.06.2023 г. в гр. София спрямо Р. И. Г. е отправена закана с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3, пр.

1 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 от НК.

Свидетелката Р. Г. живеела в с. Казичeне в условията на фактическо съжителство със свидетеля Р. Д., с когото имали общо дете. На неустановена дата есента на 2022 г. Г. се запознала със свидетеля К. Й. Й., който също живеел в същото село. След като започнала често да се среща с него, предимно за осъществяването на сексуални контакти, които били извършвани доброволно от двамата в автомобили или на домашния адрес на св. Й., находящ се на ул. „Христо Ботев“ №4 в село Казичeне, къща където Г. ходела с управлявания и ползван от нея лек автомобил. През това време св. Г. продължавала да живее заедно със св. Д., като връзката й със св. Й. не прераснала във фактическо съжителство между двамата, а се ограничила до посочените инцидентни сексуални контакти. По време на развитие на взаимоотношенията между Г. и Й., последният започнал да проявява силна ревност. Свидетелката Г. от своя страна била напрегната психически, тъй като се опитвала да опази в тайна отношенията си със св.Й. от св.Д.. Поради ревността на К. Й. отношенията помежду им се влошили, като Й. следял местоположението и чрез приложение на мобилния си телефон, следвал я с 2 колата си и проявявал многократно агресия към нея - вербална и физическа, изразяваща се в удари и блъскане, като понякога я заплашвал, че ще я убие, както и че ще разпространи нейни актови снимки и видеоклипове. К. Й. нагрубявал Г. с обидни вулгарни изрази, включително с изрази „********“ в кореспонденция по интернет с нея. Р. Г. не споделяла с никого - нито с близки, нито с правоохранителни органи характера на отношенията си със св.Й..

Свидетелката Г. продължила да се среща със св.Й. като осъществявала доброволно сексуални контакти с него. На 28.06.2023 г. около 02.00 ч. свидетелката Г. се срещнала със св.Й. в центъра на с.Казичeне и последния и казал да отиде в дома му, при което свидетелката доброволно шофирала личния си автомобил до ул.„Христо Ботев“ №4 в с. Казичeне, като Й. шофирал собствения си автомобил пред нея. Р. Г. влязла в двора на къщата сама, където паркирала автомобила си. Между двамата възникнало пререкание, което прераснало в сбиване, при което в коридора на къщата от К. Й. на Р. Г. били нанесени множество удари, при което и нанесъл травматични увреждания съставомерни по чл.130 от НК и представляващи „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Свидетелят Й. се обадил на св.Р. Д., да дойде на адреса и да прибере Г..

Свидетелят Р. Д. пристигнал на адреса, при което св.К. Й. разказал на св.Р. Д. за характера на отношенията му със св.Г. и му заявил, че не желае да продължава връзката си с нея, при което последната изпаднала в неконтролируема ярост. Бягала, при което св.К. Й. я настигнал и двамата паднали на земята, като последния я държал здраво за ръцете, а Г. го нападнала. При стълкновението между двамата на св.К. Й. били причинени травматични увреждания съставомерни по чл.130 от НК представляващи „болка и страдание“.

От свидетелят Р. Д. бил извикан и дошъл негов приятел св.И. Т., който също възприел неадекватното поведение на свидетелката Г., която лежала на земята и обяснявала „Айде бий ме, сега пред тях защо не ме биеш.“ От К. Й. бил предаден по делото видеозапис от конкретната вечер, които включвал видеозаснемане на двора на къщата на ул.„Христо Ботев“ №4 в с. Казичeне от момента на пристигането на адреса на св.Р. Д..

След 28.06.2023 г. интимните отношения между свидетелката Г. и св.Й. се възобновили, като включително и двамата ходили заедно на почивка в Гърция, което довело до раздялата и със св. Р. Д..

Това е фактическата обстановка установена от ръководно решаващият орган в досъдебното производство и същата се споделя от настоящият съдебен състав. Въззивната инстанция, ще посочи, че в принципен план постановлението на прокурора представлява едновременно излагане на фактическа обстановка, аргументация по основанията за кредитиране или не на определени доказателствени източници и правни изводи, което довежда до значително затруднение в разграничението им и установяването на конкретната фактология възприета от прокурора. Горната ремарка се 3 мотивира от обстоятелството, че съдът от първата инстанция в деятелността си е длъжен да извърши проверка на така установената от прокурора фактология и съответно да извърши преценка дали същата не е стъпила на негодни или на невярно интерпретирани от него доказателствени източници и същевременно да анализира обосноваността и законосъобразността на правните му изводи.

При постановяването на определението си проверявания съд е използвал подход на решаващ орган - установил е нова фактическа обстановка като е заключил, че събраните по делото доказателства не съответстват на правните изводи на прокурора за липса на извършено престъпление от общ характер.

Според първата инстанция Г. подробно е описала ситуацията, като изрично е заявила как на 27 срещу 28 юни 2023 г. през нощта в дома на свидетеля Й. той я блъснал на земята до багажника на колата и започнал да я души, удря и натиска, като крещял: „Ще те убия, ще те удуша! Какъв е този?“. Г. се опитала да се измъкне и да стане от земята, като отвърнала на ударите на К. Й., но същият я вкарал вътре в коридора на къщата си, където продължил да я бие, обижда и заплашва с думите: „Ще те убия!“, удряйки я по главата и тялото с юмруци и ритници. Показанията на Г. намират опора в показанията на свидетелите Р. Д. и Йордан Т. сочи първата инстанция доколкото са я видели на земята и силно стресирана от случилото се, а впоследствие са видели синините и охлузванията по тялото й, които според медицинските експертизи няма как да са били причинени от контакт с терена, а се дължат на нанесени удари на пострадалата. Независимите доказателствени източници – видеозапис и медицински експертизи оборват твърденията на свидетеля Й., че Г. се е самонаранила след търкаляне и падане по земята, а той не я бил удрял, като потвърждават думите на Г. за нанесен й побой от Й. се сочи от проверявания съд. Изрично се протестира от прокурора в тази връзка като се сочи, че показанията на двамата свидетели обективират факти за възприети физически травми по свидетелката и за неадекватното и поведение в двора на къщата, но не и за заканата за убийство. И според настоящата инстанция това е така и обструкцията на прокурора е логически издържана. Единствено в твърденията на Г. се сочи, че в конкретната ситуация освен нанасяне на телесни увреждания св. Й. и се е заканил с убийство. Въззивната инстанция ще посочи, че видимо свидетелката е била силно стресирана и очевидно неадекватна при пристигането в двора на къщата на свидетеля Д., а впоследствие и на свидетеля Т. като е лежала на земята /видно от видеозаписа и е обяснявала на Й. „Айде бий ме, сега пред тях защо не ме биеш.“. Тези факти обаче не се явяват подкрепящо доказателство за това, че в предходен момент св.Й. и се е заканил и то именно с убийство. Още повече, че видно от резултата на видео-техническата експертиза при опита на свидетелят Д. да изведе Р. Г. извън двора на къщата на св.Й. същата е осъществявала действия по опити отново да влезе в двора, което не води до извод за наличие на съС.ие предполагащо предходна ситуация довела до възможност за наличие на основателен страх от осъществяване на закана с убийство. Същата свидетелка 4 твърди обективирана вербална закана с убийство в хода на нанесения и побой.

Освен нейните показания в тази връзка други доказателства няма. Няма споделяне на преживяното с друго лице, няма вербален изказ пред свидетелите пристигнали на място свидетелите Д. и Т., няма и сигнализиране на органите на полицията. Дали целенасочено или не видеозапис на случилото се от св. Й. е представен само за част от инцидента, като основният факт е че инцидента е заснет от идването на Д. в двора, но това обстоятелство няма как да се тълкува във вреда на св.Й., както е подходила в анализа си първата инстанция. Липсата на целия запис не обосновава автоматически нито аргумент за добросъвестността на показанията на Г. касателно отправената закана, като не прави и показанията на Й. относно същата закана по-малко достоверни, доколкото и двамата твърдят различни факти относно процесното заплашване. Прокурорът не спори, че са налице достатъчно доказателства за осъществяване на лека телесна повреда от страна на свидетеля Й. на свидетелката Г. и затова именно е спрял наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Такова е и становището на настоящата инстанция и процесуалното развитие на делото в този смисъл с оглед правните изводи на държавния обвинител е обосновано и мотивирано.