Решение № 3403 от 09.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9555/2025
- Вид
- Решение № 3403
- Подписан
- 09.09.2026
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 153, т. 12 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 212 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 59, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3403 гр. София, 09.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110209555 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на Л. М. Е., ЕГН ********** чрез адв. М. К. срещу наказателно постановление № 7/04.06.2025г., издадено от началника на 06 РУ- СДВР, с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърдят се допуснати при съставяне на АУАН нарушения на процесуалния закон – не било посочено мястото на извършване на нарушението (което не било в служба „КОС“, а при издаване на НП са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от това, неправилно било прието, че деянието е извършено виновно. Жалбоподателят бил длъжен да остави оръжието си, скрито в заключения автомобил, тъй като следвало да остави детето си в сградата на намираща се до автомобила детска градина, където било забранено да влезе с оръжие. Твърди се, че не е нарушен чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Алтернативно се позовава на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. К. иска от съда да отмени на НП по съображения, изложени в жалбата.
Счита, че от събраните доказателства не е установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателката, а дори и да е доказано, то представлява маловажен случай.
Въззиваемата страна – началникът на 06 РУ - СДВР, редовно призован не се явява и не се представлява в последното по делото заседание. В постъпили писмени бележки от процесуален представител се аргументира законосъобразност на НП и се моли за потвърждаването му.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.03.2025г. на жалбоподателя Л. М. Е. било издадено разрешение № ********* за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие марка ,,***''/,,***'' кал. 9х17, номер ****** и боеприпаси за него, валидно до 23.03.2020 г.
На 16.05.2025г. около 13:00 часа в приемната на група КОС при 06 РУСДВР се явил жалбоподателя във връзка с подаден от него сигнал на телефон национална система за спешни повиквания - 112, че на същата дата (16.05.2025г.) около 08:15ч. е установил, че от пасажерска седалка на автомобила му, липсва лична чанта с лични документи и притежаваното от него огнестрелно оръжие, марка „,,***''“ / ,,***'' кал. 9x17. cep. № ******.
Същият посочил, че оставил личната си чанта в автомобила без надзор, с което не е положил достатъчно грижи за опазването на личното си оръжие.
На 16.05.2025 г. свидетелят Т. В. С. – полицейски инспектор при 06 РУСДВР съставила срещу Л. М. Е., акт за установяване на административно нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като възразил, че оръжието е било в чанта под шофьорската седалка в заключен автомобил с активирана аларма.
На 04.06.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 1000 лева.
Препис от НП бил връчен на Е. на 16.06.2025г., а на 24.06.2025 г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на жалбоподателя Л. М. Е., показанията на свидетел а Т. В. С., разрешение № *********. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие марка ,,***''/,,***'' кал. 9х17, номер ****** и боеприпаси за него, валидно до 23.03.2020 г., заповед № 8121з595/26.05.2.0015 г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение № 513р-25693/11.03.2025 г. на началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР.
2
Гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля С. и обясненията на жалбоподателя кореспондират помежду си по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят притежавал оръжие, за което има надлежно разрешително и към 16.05.2025г. същото се намирало в личната му чанта в автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', от където било отнето (ведно с чантата, оставена без надзор) чрез счупване на стъкло на предна дясна врата .
Съдът се довери на писмените доказателства по делото, от които се установява, че на жалбоподателя е издадено разрешение за притежаване и съхранение на огнестрелни оръжия. Представените по делото заповед и удостоверение установяват материалната компетентност на АНО да издава наказателни постановления за нарушения на ЗОБВВПИ.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице), депозирана е в преклузивния срок за обжалване /НП е връчено на 16.06.2025 г., а жалбата е подадена на 24.06.2025 г. / и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи компетентността на актосъставителя следва от изричната законова разпоредба на чл. 153, т. 12 вр. чл. 152 от ЗОБВВПИ.
НП е издадено от компетентен орган – видно от т. 1. 11 от заповед № 8121з-595/26.05.2.0015 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления и на началниците на районни управления в СДВР, а видно от удостоверение № 513р25693/11.03.2025 г. на началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР към датата на издаване на наказателното постановление неговият издател – комисар Румен Костадинов е заемал длъжността началник на 06 РУ при СДВР.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня след извършване на нарушението, а НП е издадено по - малко от месец след това. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно. Съдът не споделя възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, мотивирано с довод, че не е посочено кое конкретно предложение на разпоредбата се твърди да е нарушено. И в двата документа е посочено, че жалбоподателят е нарушила чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която квалификация е съответна на фактическото описание на нарушението и непосочването на 3 конкретно предложение не накърнява правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят Л. М. Е. е получила валидно разрешение по ЗОБВВПИ за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и по-специално по отношение на пистолет марка „,,***''“ кал. 9х17, номер S ******, поради което същият е бил длъжен да опазва притежаваното от него огнестрелно оръжие от достъп на други лица.
Действително се установи, че жалбоподателят е съхранявала към момента на нарушението в личната си чанта – оставена без надзор в заключен автомобил, от където същото е откраднато, ведно с чанта и с други вещи и по този начин жалбоподателят не е опазил оръжието от достъп на трети лица.
Същият е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал, че автомобилът му може да бъде разпит, а чантата, ведно с оръжието да стане обект на посегателство, но е била длъжен и могъл да предвиди това.
Жалбоподателят е била длъжен да опази оръжието си от достъп на трети лица и обективно е могел да стори това. Съдът се доверява на изложеното от жалбоподателя по отношение на причините, наложили оръжието да бъде оставено в автомобила (тъй като същият е слязъл, за да остави детето си на детска градина, където правилно е преценил, че е неприемливо да влиза с оръжие). Съдът не намира обаче, че посочените обстоятелства са извинителни, предвид факта, че жалбоподателят предварително е знаел къде отива (именно детско заведение) и в този смисъл е следвало и е било възможно своевременно да вземе мерки за опазване на оръжието.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Правилното съхранение на огнестрелни оръжия и опазването им от кражби, загубване и достъп на трети лица е от съществено значение за предотвратяване на злополуки, наранявания и извършване на престъпление.
Ето защо и като отчете, че вследствие на нарушението оръжието действително е преминало във фактическа власт на трето лице (факт е , че същото и понастоящем не е намерено), което няма право на това и съществува риск от злополука, съдът намира, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително жалбоподателят сам е сезирал органите на МВР за липсващото оръжие, но това обстоятелство само по себе си не може да изключи отговорността му за извършеното нарушение.
Посоченото представлява и следва да се третира обаче като смекчаващо отговорността обстоятелство.
За извършеното нарушение законът предвижда административно 4 наказание „глоба“ в размер от 500 до 2 000 лева /чл. 212 от ЗОБВВПИ/. На жалбоподателят е наложена глоба в размер на 1000 лева като с оглед георепосоченото съдът намира, че същата следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум. Съдът намира, че справедлив е именно минималният размер на глобата, предвид липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателката и добросъвестното му поведение впоследствие, изразило се в сезиране на органите на МВР и целящо да неутрализира потенциалните рискове.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е доказано, а определеното административно наказание следва да бъде намалено, поради което НП следва да бъде изменено в частта относно наложеното наказание.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер, определени по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 130 до 190 лева, а именно 150,00 лева (76,69 евро) – за юрисконсултско възнаграждение.
В полза на жалбоподателя, съдът намира, че следва да се присъдят разноски съразмерно на намаления размер на наложеното наказание, т.е. половината от претендираната сума от 300,00 лева (153,39 евро), т. е. 76,69 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7/04.06.2025г., издадено от началника на 06 РУ- СДВР, с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, с което на Л. М. Е., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (511,29 евро) за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ в частта относно наказанието като НАМАЛЯВА размера на наложена „глоба“ от 511,29 евро (1000,00 лева) на 255,65 евро (500,00 лева).