Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9209 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59276/2023
Вид
Определение № 9209
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9209 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110159276 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. К. М., чрез адв. Ж. Ж., срещу „************************************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „**************т“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9078,30 лева, представляваща обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 05.01.2023 г., вреди, от която 9000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, и 78,30 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 754,74 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 13.02.2023 г. до 16.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, на 05.01.2023 г. при движение в гр. ******************* водачът Д.П., управлявайки лек автомобил марка „************“, модел „**********“ с рег.

№ *************, собственост на В.А., поради движение с несъобразена скорост се врязал в източната част на недвижимия имот на ******, в който живеел ищецът със семейството си.

Автомобилът съборил колче, пожарен кран, оградата около сградата, преминал през стена на югоизточната и североизточната част на сградата и навлязъл в прилежащата стая, като увредил както недвижимия имот, така и намиращото се в него имущество. На място бил съставен протокол за ПТП, от който било видно, че виновен за настъпване на произшествието бил водачът на лекия автомобил, който е извършил нарушение на чл. 20, ал.

2 ЗДвП. В момента на удара ищецът се намирал в имота заедно с майка си и мъжа, с който същата се намира във фактическо съжителство. Първоначално помислил, че е имало земетресение, но когато излязъл на улицата и видял целия им дом в развалини, разбрал какво се е случило. В този момент ищецът изпитал огромен страх за своя живот и за този на близките си. Преживяната силна психологическа травма довела до засилване на проблемите със съня, които имал преди това. Пострадалият започнал да изпитва постоянна тъпа болка, 1 чувствал се отпаднал, в лошо общо здравословно състояние. На 13.01.2023 г. ищецът посетил Център за психологично здраве „********************“, където било направено заключение, че същият страда от посттравматично стресово разстройство. На 18.01.2023 г. ищецът посетил „******************“, където му била поставена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство и му били предписани медикаменти. И към настоящия момент К.

М. не е превъзмогнал уплахата от преживяното. Продължава да страда от безсъние, което го прави разсеян, а допълнителните разходи за възстановяване на дома, които били непосилни за семейството, го карали да се чувства в безизходица. Към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „**************т“ на автомобилистите по застрахователна полица № **************, със срок на застрахователно покритие от 16.12.2022 г. до 15.12.2023 г. Пострадалият подал до застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № ***********************.

С писмо изх. № ************** г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да му изплати застрахователно обезщетение, тъй като изисканите документи не били представени, а депозираните такива не били достатъчни за доказване основателността на претенцията.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************************************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. П.Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял каквито и да било психологически проблеми в резултат на процесното ПТП. В тази връзка твърди, че приложено към исковата молба становище от клиничен психолог било съставено 18 дни след инцидента, като същият не бил констатирал нарушения в психологичното състояние на ищеца и не бил назначил терапия. Твърди, че не били налице доказателства за твърдяното постоянно разстройство на съня на К. М.. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като твърди, че сторените от ищеца разходи не били необходими и не били в причинноследствена връзка с процесното събитие. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва поради неоснователност на иска за главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „**************т” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „************“, модел „**********“ с рег. № *************, собственост на В.А.; възникването на застрахователното събитие; наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди; че ищецът подал до застрахователя претенция за изплащане на 2 застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № ***********************; както и че с писмо изх. № ************** г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да му изплати застрахователно обезщетение. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. настъпването на твърдените от него вреди, вида, степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, както и обстоятелството, че всички посочени в исковата молба страдания му били причинени в резултат на процесното застрахователно събитие, настъпило на 05.01.2023 г.;

2. причинно-следствената връзка между направените разходи и страданията, получени при процесното ПТП, т.е. че направените разходи за лечение са пряка и непосредствена неблагоприятна имуществена последица от деликта;

3. размера на направените разходи за лечение и медицински консумативи;

4. настъпването на изискуемостта на вземането за главница и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

5. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството как процесното застрахователно събитие се отразило на ищеца. Останалите доказателствени искания, направени в исковата молба – за допускане до разпит на двама свидетели относно механизма на настъпване на процесното ПТП и за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялата преписка по образуваната щета № ***********************, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответника и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Неоснователно е доказателственото искане на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно Д.Г. – клиничен психолог, за установяване на посочените в отговора обстоятелства, доколкото същите се потвърждават от приложеното към исковата молба психологично изследване изх. № *************** г. Следва да бъдат уважени исканията на ответника за допускане на съдебно-психологична експертиза с поставени в отговора задачи, както и за издаване на съдебно удостоверение след представяне на проект на същото и на документ за внесена държавна такса.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „**************т“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9078,30 лева, представляваща обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 05.01.2023 г., вреди, от която 9000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, и 78,30 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 754,74 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 13.02.2023 г. до 16.10.2023 г.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „**************т” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „************“, модел „**********“ с рег. № *************, собственост на В.А.; възникването на застрахователното събитие; наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди; че ищецът подал до застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № ***********************; както и че с писмо изх. № ************** г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да му изплати застрахователно обезщетение. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. настъпването на твърдените от него вреди, вида, степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, както и обстоятелството, че всички посочени в исковата молба страдания му били причинени в резултат на процесното застрахователно събитие, настъпило на 05.01.2023 г.;

2. причинно-следствената връзка между направените разходи и страданията, получени при процесното ПТП, т.е. че направените разходи за лечение са пряка и непосредствена неблагоприятна имуществена последица от деликта;

3. размера на направените разходи за лечение и медицински консумативи;

4. настъпването на изискуемостта на вземането за главница и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

5. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и 4 възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.