Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1531 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3018/2021
Вид
Определение № 1531
Подписан
08.12.2021
В сила
08.12.2021
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20215300503018 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.423 от ГПК.

Образувано е по постъпило възражение от „Стойчев и син – ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439, със седалище и адрес на управление град П., ул. В.

№11, представлявано от управителя Д. С. С., чрез адв. Г.Б., против заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на РС Пловдив, с която е разпоредено длъжникът „Стойчев и син – ДС“ ЕООД да заплати на кредитора „Роял България“ ЕООД, ЕИК 203917725, следните суми:*********** . лв., дължима по проформа фактура №000192/05.09.2018 г. за изпълнени СМР на обект „гараж“, район Ю., град Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.03.2021 г. до окончателното погасяване; *** лв. държавна такса и ***** лв. платено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че на 30.09.2021 г. дружеството получило съобщение по изпълнително дело №611/21 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, с което е уведомено, че срещу него има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на ПдРС за посочените суми. Със съобщението са уведомени, че е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети в „Райфайзенбанк България“ АД и „Прокредит Банк“ АД до размера на 1 задължението по изпълнителното дело. Тъй като дружеството не било уведомено за съществуването на такова дело, направили справка в ПдРС.

Установили, че издадената заповед за изпълнение била изпратена на адреса на управление на дружеството, но съобщението било върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 02.04.2021 г., 09.04.2021 г. и 22.04.2021 г., на адреса се намира студио за красота „Вяра – ММ 2020“ ЕООД и по сведение на служител няма „Стойчев и син – ДС“ ЕООД на адреса.

Връчителят е отразил, че няма пощенска кутия, не е открит представител и е залепено уведомление на вратата на посочения офис. С разпореждане от 18.06.2021 г. съдът е приел, че книжата са редовно връчени, а с разпореждане от 07.07.2021 г. – че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Счита, че неправилно съдът е приел, че съобщение за издадената заповед за изпълнение е редовно връчено. Дружеството е ползвало офис на партерния етаж, но впоследствие се е преместило в ап.2 на първи етаж на същия адрес. На звънеца до входа е поставена лепенка, указваща, че офиса се намира на ет.1, ап.2, отбелязване има и на пощенската кутия. Счита, че книжата са нередовно връчени, оспорва, че посещения е имало на адреса на отбелязаните от връчителя дати. Не е посочено и лицето – служител на „Вяра – ММ 2020“ ЕООД. Оспорват твърдението, че е залепено уведомление на 14.05.2021 г. на вратата на офиса, който дава под наем дружеството, а ако такова е залепено, някой го е скъсал и дружеството не е могло да бъде информирано за образуваното дело. Същевременно в адреса на връчване не е посочен етаж и апартамент, като връчителят е следвало да изследва по – обстойно сградата и входа, където би се информирал за точното местоположение на офиса, и че има звънец и пощенска кутия. Допуснато е процесуално нарушение, тъй като не е пуснат екземпляр от уведомлението в пощенската кутия на дружеството. Освен това в ТР дружеството е посочило и друг адрес за кореспонденция с НАП, като съдът е можел да изпрати уведомление и на този адрес. По този начин заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно и е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. При условията на евентуалност – ако се приеме, че призовкарят е извършил надлежно връчване чрез залепване на съобщението по чл.47 ГПК, считат, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 от ГПК – залепеното уведомление е било скъсано и дружеството не е могло да узнае за извършеното връчване. По този начин е било лишено от възможността да оспори вземането, като в 2 определения едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение оспорват вземането на „Роял България“ ЕООД и заявяват, че не дължат посочените в заповедта суми. Иска се приемане на възражението и делото да се върне на ПдРС с указания за заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Цялата дължима сума по изпълнителното дело вече е събрана от ЧСИ Николова, като вземането е обезпечено изцяло. Същевременно могат да се причинят непоправими вреди. Ето защо се иска спиране на заповедта за изпълнение и на изпълнителното дело.

От въззиваемата страна „Роял България“ ЕООД не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По делото липсват доказателства кога жалбоподателят е узнал за издадената заповед за изпълнение. Съобщение е връчено от ЧСИ на 30.09.2021 г., поради което се прие, че възражението е подадено в срок. Не е приложена частна жалба в съответствие с чл.423, ал.1, изр.2 от ГПК.

Разгледано по същество, възражението е неоснователно.

Ч.гр.д. №5017/21 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Роял България“ ЕООД срещу „Стойчев и син – ДС“ ЕООД за сумата 10215.96 лв. по проф. ф-ра №000192/05.09.2018 г. за изпълнено СМР на обект „гараж“, р-н Ю., град Пловдив. Изложени са обстоятелствата, от които произтича вземането, представени са и доказателства за извършената цесия и уведомяване на длъжника за нея.

Издадена е заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е разпоредено „Стойчев и син – ДС“ ЕООД да заплати на „Роял България“ ЕООД следните суми: ********** лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноски в размер на **** лв. държавна такса и ****** лв. платено адвокатско възнаграждение.

Изпратеното до длъжника съобщение е върнато цяло, с отбелязани посещения на 02.04. – 13.54 ч.; на 09.04. – 15.25 ч. и на 22.04. – 15.33 часа, като е посочено, че на адреса се намира студио за красота „Вяра – ММ 2020“ ЕООД и по сведение на служител няма „Стойчев и син ДС“ ЕООД. Съдията 3 докладчик е разпоредил съобщението да се връчи по реда на чл.47 ГПК.

В изпълнение на дадените указания, на 14.05.2021 г. призовкарят при РС Пловдив е залепил уведомление на вратата на офиса, който дава под наем дружеството на адреса. Отбелязано е, че няма пощенска кутия.

С разпореждане №11743/18.06.2021 г. докладчикът е приел, че връчването на длъжника е редовно, съобщенията да се приложат към делото и да се считат връчени от 29.05.2021 г.

Въз основа на молба от 05.07.2021 г., с разпореждане №13238/07.07.2021 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумите – предмет на заповедта за изпълнение.

Съобщение от ЧСИ Петя Николова за образуваното изпълнително дело и издадения изпълнителен лист е връчен на дружеството длъжник на 30.09.2021 г. Според приложения към възражението документ (информация за счетоводен документ – л.12), сумата от ********** лв. е преведена по сметка на ЧСИ от сметка на длъжника.

Въз основа на така изложените факти, въззивният състав прие, че възражението е неоснователно. Действително, на дружеството не е връчено съобщение за издадената заповед за изпълнение, но това се дължи единствено на действия от страна на дружеството. Същото, видно и от изложеното във възражението, не е изпълнило задълженията си да посочи точния адрес на управление в Търговския регистър – не са визирани етаж и апартамент.

Съдът е положил усилията и е изпратил съобщение на адреса, посочен като адрес на управление. Този адрес е посетен три пъти – на различни дати, като не е открит представител на дружеството. Нужно е да се отбележи, че посещенията на връчителите не са безконтролни, а същите се удостоверяват.

Неоснователни са доводите, че не е посочено лицето, от което са получени сведенията. Връчителят не разполага с правомощия да изисква документ за самоличност на лицата, от които получава сведения. Същият е отразил това, което му е заявено, като е индивидуализирал, доколкото му е било възможно, лицето, от което е получил информация.

Ето защо се даде вяра на отразеното в невръченото съобщение до длъжника.

4

Неоснователни са и доводите, че има пощенска кутия – точно в обратната насока е отразеното от връчителя. Именно това е и причината да не се остави съобщение в пощенска кутия. Самото съобщение е залепено на обекта. Голословни са твърденията, че съобщението, дори и да е залепено, е откъснато от някого.

Колкото до доводите, че има друг адрес, посочен като такъв за кореспонденция с НАП – за съда не съществува задължение да издирва адреси на юридически лица. Достатъчно е да се връчи на адреса на управление на дружеството.

Връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК, като е налице надлежно връчване. Възражението е неоснователно и не следва да се приема.

В този смисъл не следва да се уважава и искането за спиране на изпълнението, тъй като то е обусловено от приемането на възражението.

Неоснователно е и искането за присъждане на разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на „Стойчев и син – ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Варшава №11, представлявано от управителя Д. С. С., против заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Стойчев и син – ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439, със седалище и адрес на управление град П., ул. В.

№11, представлявано от управителя Д. С. С., за спиране на изпълнението на заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6