Решение № 3346 от 04.06.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 04.06.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ:

ИВА НЕШЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 8799 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №

88873 от 09.04.2019 г. по гр.д. 44856/2017 г. по описа на СРС, 165 с-в, е осъден Й.Л.Й. да заплати на Й.В.В., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 5 135 лв. – получена на отпаднало основание- развален договор за изработка, с предмет извършени СМР в ап. 51, находящ се в гр. София, ж.к. „******.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Й.В.В. срещу Й.Л.Й., осъдителен иск на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 743,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договра.

Срещу постанованото решение, в частта с която е уважен иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е подадена жалба от ответника Й.Л.Й., в която се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната осъдителна част. Изразява становище, че районният съд не се произнесъл по направени от ответника в срока за писмен отговор възражения за преклудиране възможността на възложителя да релевира некачествено изпълнение на договора. Поддържа, че не е извършил процесния ремонт в имота на ищцата, евентуално, че не бил уведомен своевременно от изпълнителя за констатираните недостатъци на СМР. Поддържа, че работата била приета без забележки, което се установява от представения пред първата инстанция отчет за извършени СМР. Посочва, че всъщност свидетелят Т. З. живее с ищцата на съпружески начала и е заинтересовано лице по смсл. на чл. 172 ГПК, като показанията е следвало да бъдат преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната неговата заинтересованост.

От показанията на свидетелят К.се установявало, че единственият майстор в имота бил свидетеля З.- възложител по договора. Поддържа, че представеният отчет бил изготвен единствено с цел да бъде усвоена от ищцата сума по договор за потребителски кредит. На следващо място не било установено предаване, респ. получаването на сумата, както и въобще сключването на договора за изработка. Не била обсъдена от съда и приетата съдебно-техническата експертиза, която давала заключение, че за отстраняване на недостатъците е необходима сума в размер на 1 519 лв., което сочи, че недостатъците на СМР не са съществени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й.В.В., с който оспорва подадена въззивна жалба. Счита, че жалбата била недопустима, тъй като липсвал интерес за обжалване, евентуално неоснователна. Предявеното възражение за давност било преклудирано, като предявено извън срока по чл. 131 ГПК. Счита, че претенцията по чл. 265 ЗЗД се погасява с петгодишна давност, която не е изтекла, съответно договорът е развален в петгодишния срок.

Ирелевантни били отношения между свидетеля З. и ищцата, като последният посочвал, че единствено фактически предал процесната сума на ответника, но това били пари на ищцата, а не негови собствени. Договорът за кредит бил представен по делото. Свидетелят К.посочил, че ответникът бил на обекта и единствен бил натоварен с ремонт. Недоказани се явяват твърденията на ответника за симулативност на сделката. Постановеното решение не било основано единствено на показанията на свидетеля З., а на всички представени доказателства по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като по отношение на правилността във връзка с наведените в подадената въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

Следва да се вземе предвид, че писмено доказателство за договора е не само писменият текст на съглашението, но и всеки документ, който отразява както сключването му), така и същественото му съдържание (например писмено признание, приемо-предавателен протокол, разписка, разменена между страните кореспонденция). По делото е представен отчет, който има необходимото съдържание, а именно – страни, предмет и съдържание. В случая в него ищцата и свидетеля Т.И.З.са възложили на ответника Й.Л.Й. да извърши строително-монтани работи, подробно описани в документа, в срок от два месеца от 15.06.2016., на обща стойност 5 135 лв., за които е отбелязано, че са заплатени в брой, което се поддържа като твърдение и в подадената от ищцата искова молба, въз основа на която е образувано производството. Следователно, в случая е установено по несъмнен начин, че между страните /ищцата и свидетелят Т.И.З., от една страна като възложители и ответника, като изпълнител е сключен договор за изработка по см. на чл.258 и сл. ЗЗД за ремонт на недвижим имот. Договорът за изработка е консесуален, двустранен, възмезден и неформален договор, като същият се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики се извеждат от разпоредбата на чл.258 ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната– да заплати възнаграждение.

Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен /интелектуален/ труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение /чл.267 ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение. Следва да се вземе предвид, че съгласно чл. чл. 265, ал. 3 ЗЗД, когато предмет на договора за изработка са строителни работи, какъвто е настоящият, то правата по чл. 265 ЗЗД се погасяват в петгодишен срок.

Съдът намира за неоснователни наведените доводи, че е налице симулативна сделка между страните. Когато страната, подписала договора, твърди, че отразената в документа сделка е симулативна, същата се домогва да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ. В случая въззивникът опровергава съдържанието на частен документ по смисъла на чл. 164, ал. 1, т.6 ГПК, подписан от него, като излага твърдения че обективираните в него волеизявления не отразяват действителната воля и намерения на лицата, които са ги направили. Представеният договор за кредит също така не представлява начало на писмено доказателство, след като не съдържа нейни изявления, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства, чрез които да се разкрие направената симулация – обратно писмо или начало на писмено доказателство, при представянето на което да бъдат допустими свидетелски показания на свидетеля К.за разкриване на симулативните волеизявления. Следователно страните са обвързани от договора, като изпълнителят следва да предаде качествен резултат, съгласно уговореното.

В случая в исковата молба са наведени твърдения за неприемане на работата поради некачествено изпълнение. След като изпълнителят е отказал да отстрани недостатъците, така че имотът да бъде годен за ползване, ищците били развалили договора, тъй като работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Практиката на съдилищата е непротиворечива, че когато страна претендира последиците от развалянето на договор поради неизпълнение, е необходимо да установи при условие на пълно и главно доказване надлежното упражнено право на разваляне на договора, както и че са налице законовите предпоставки за упражняването му.

Само при надлежно упражнено право на разваляне би могло да се иска реституция на даденото.

От приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че в жилището са налице некачестено извършени строителни-монтажни работи, които не са отстранени.

С оглед констатацията на експерта, че общата стойност на възложените за извършване по договора СМР съобразно представения в производството отчет са в общ размер на 4 629 лв., а изпълнените без отклонение възлизат на стойност 3 100.00 лв. е налице констатация за несъществено отклонение от поръчката съобразно указанията на чл.262, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД. Този извод се основава и на констатацията, че за ремонт на некачествено изпълнените СМР е необходима сумата 1 519 лв. Както е посочил експерта стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на недостатъците е в размер на 1 519.00 лв., от което извежда, че ремонтите дейности без отклонения са в размер на 3 100.00 лв. Поради това в случая е приложима разпоредбата на чл.265 ЗЗД.

За да запази правата си по чл.265 ЗЗД, възложителят по договора за изработка следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ. приемането й /чл.264, ал.2, изр.1 ЗЗД/. При констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок, ако такава уговорка се съдържа в договора. В случая от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Т.И.З., преценени съобразно указанията на чл. 172 ГПК с оглед констатациите на приетата СТЕ се установява, че възложителите са направили възражения пред изпълнителя за некачествена работа.

За да се приеме, че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравяват на пълно неизпълнение, тези недостатъци следва да бъдат и неотстраними – отстраняването им да създава сериозни затруднения или да е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /Решение № 157 от 08.11.2010г. на ВКС по т.д. № 1135/2009г. , II т.о., ТК/. Преценката за вида на недостатъците на извършената работа винаги е конкретна и обективна, а не субективна – следва да се преценяват установените по конкретния спор факти и да се изхожда от обективната възможност недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед, респ. от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката. След като установените недостатъци не се неотстраними, а напротив стойността, за която може да бъдат отстранени е в размер по-малък от извършените от ответника работи, то не може да се приеме, че недостатъците са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравняват на пълно неизпълнение. От това се извежда, че ищцата няма правото да развали договора по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а единствено може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Само при надлежно упражнено право за разваляне на договора би могло да се иска реституция на даденото по него. Ищецът следва да докаже твърденията си за даването на имуществена облага, както и, че основанието за даването е отпаднало с обратна сила. След като по-горе бе установено, че за ищцата не е възникнало правото да развали договора, то искът по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като съгласно чл. 271, ал.