Определение № 390 от 26.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Б., 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20251200101124 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца Г. А.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „АМ“, бл. 33, вх. Б, ет. 3, ап. 8 чрез адв. П. М., срещу ответника „С.Г. Г. ЕАД, ЕИК ************ (с праводател и предходно наименование "С.Г. Г." ООД, ЕИК), представлявано от К.В.П., със седалище и адрес на управление: гр. С., район "В.", ул. Р.П.К." № 4, ет. 6, в условията на евентуалност иска е предявен срещу втория ответник "ЮБ” АД, ЕИК **** (с предходно наименование "ЮББ“ АД), представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „ОП“ № 260.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 ГПК на ответниците да бъдат изпратени преписи от нея, заедно с приложените към същата писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „С.Г. Г.“ ЕАД, а от втория ответник „ЮББ ” АД отговор не е постъпил.

Относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявения осъдителен иск:

След извършена проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК съдът преценява подадената искова молба за редовна, а предявеният с нея иск за процесуално допустим на настоящия етап от производството.

По възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск:

Съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск са неоснователни. Действително с влязло в сила решение в полза на банката са присъдени суми, дължими от ищцата по процесния договор за кредит по предявен осъдителен иск. Видно от постановения съдебен акт по това дело / т.д. № 52/2016г. по описа на Окръжен съд Б. по предявени осъдителни искове, а не след заповедно производство/ съдът не е 1 обсъждал въпроси за недействителността на договора за кредит, респ. на отделни негови клаузи.

Съгласно практиката на СЕС - решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023 г. по дело С231/23, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22. съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител в хипотеза на формирана сила на пресъдено нещо и изтекли преклузивни срокове. В посочената практика на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.

Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клаузи, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни (определение от 18.12.2023г. по дело С-231/23). Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която невинаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос. Принципът на ефективност би 2 бил спазен и забраната за непререшаемост на спора не би могла да бъде преодоляна, ако е извършена проверка относно евентуална неравноправност на всички клаузи в договора с влязъл в сила акт в заповедното производство, респ. в предходно исково производство, при условие че: съдът е посочил в акта си клаузите, предмет на тази проверка; изложил е, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни; посочил е, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт (възражение/жалба) ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на клаузите.

Поради това и с оглед установената практика на СЕС следва да се приеме, че формираната с влязлото в сила решение по т.д. № 52/2016г. на Окръжен съд Б. сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо исково производство съдът да се произнесе по действителността на сключения и действащ договор за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи и не обуславя недопустимост на предявения в настоящото производство осъдителен иск за връщане на надвнесена сума по договор за кредит.

Ето защо възражението на ответника за недопустимост на предявения иск ще следва да се остави без уважение.

По възраженията на ответника за липсва на местна подсъдност:

В писмения отговор на „С.Г. Г.“ ЕАД е направено възражение за липса на местна подсъдност на спора на ОС Б., като е направено искане делото да се изпрати за разглеждане на СГС, доколкото седалището както на първия, така и на втория ответник е в гр. С..

Съдът намира възражението за неоснователно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В случая постоянният и настоящият адрес на ищцата е в гр. Б.. В конкретния случай иска макар и осъдителен се основава на сключен между ищцата и първия ответник договор за потребителски кредит №HL №38631/19.06.2008г. и доколкото длъжникът по него е ищеца - физическо лице, следва да се приеме, че е предявен иск от потребител.

Ето защо възражението за липсва на местна подсъдност и искането делото да се изпрати на местнокомпетентния съд – СГС е неоснователно и ще следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, като проектът за доклад по делото е следният:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:

В исковата си молба ищцата Г. К. сочи, че на 19.06.2008 г. в качеството си на кредитополучател е сключила с ответника „ЮББ“ АД, (сега "ЮБ" АД/, в качеството на кредитодател договор за потребителски кредит № HL 3

38631/19.06.2008г., по силата на който Банката предоставила на ищеца потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 500 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, в т.ч.: равностойността в швейцарски франкове на 33 500 евро по курс "купува" за швейцарски франк към евро на Банката в деня на усвояването на кредита - за рефинансиране на жилищен и потребителски кредити към "Банка ДСК" ЕАД о за равностойността в швейцарски франкове на 27 000 евро по курс "купува" за швейцарски франк към евро на Банката в деня на усвояването на кредита - за текущи нужди.

Н а 01.07.2008г. между страните е подписано Приложение № 1 неразделна част от процесния договор за банков кредит, в което е установено, че датата на усвояване на отпуснатия кредит е 01.07.2008 год., като към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на Банката към евро, съгласно данните вписани в Приложение № 1 е за 1 евро - 1.6441517 швейцарски франка. В приложението е определена по-специално равностойността в швейцарски франкове на първия транш по кредита в размер на равностойността на 33 500 евро, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора, който така конвертиран възлиза на визираната в приложението сума от 55 080 швейцарски франка. Сочи се, че по същия начин би следвало да се определи равностойността в швейцарски франкове на втория транш от 27 000 евро, съгласно чл., 1, ал. 1, т. 2 от договора, отпуснат за текущи нужди, който при посочения по-горе приложим курс "купува" за швейцарски франк на Банката към евро възлиза на 44 392 швейцарски франка.

Поради това определеният съобразно горепосочения валутен курс на швейцарския франк по курс "купува" на Банката към евро, общия размер на предоставения и усвоен съгласно чл. 1 от договора кредитен лимит конвертиран в швейцарски франкове към датата на усвояване на кредита (01.07.2008 год.) възлиза сумарно на 99 472 швейцарски франка (55 080 + 44 392 = 99 472), равностойни съответно на общата сума на отпуснатия в съответствие с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора кредитен лимит от 60 500 евро.

Сочи се, че към датата на усвояване на кредита - 01.07.2008 г., валутният курс на швейцарския франк към българския лев по фиксинга на БНБ е бил за 1 CHF - 1.21821 BGN, следователно общият размер на отпуснатия кредит по процесния договор кредитен лимит преизчислен по този курс в български лева възлиза на сумата от 121 178 лв. Твърди се, че реалният паричен поток, постъпили по банковата сметката на кредитополучателя е в лева/евро, а не във валутата на кредита - швейцарски франкове. Сочи се, че видно от договора кредитополучателят следвало да заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към датата на подписване на договора е 4.5 %, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, т.е. договорената по кредита годишна лихва към датата на сключване на договора възлиза общо на 6.15 %. (4.5%+ 1.65% = 6.15%). Договорено е, че при просрочие дължимите се погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита към дължимата се съгласно 4 ал. 1 редовна лихва се добавя наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитът следвало да се погаси за срок от 252 месеца (21 години), а погасяването му се извършваше на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план - Приложение № 2 към договора.

В чл. 6. ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, а именно - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва освен във валутата на кредита (швейцарски франкове), но и в лева или евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на Банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.