Определение № 3463 от 04.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3463 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Р.Л., защитник на подсъдимия Т. К. Т., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. по НОХД № 9172/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 16- ти състав, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Ти. Ка . То. от „подписка“ в „задържане под стража“.

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че не са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Навежда се, че независимо, че подсъдимият е бил нередовно призован, съдът е дал ход на разпоредително заседание. Изтъква се, че по делото има данни за влязла в сила присъда по отношение на подсъдимия, но няма данни дали последният е задържан за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Посочва се, че доколкото има влязла в сила присъда, опасността подсъдимият да се укрие и да извърши ново престъпление е занижена, в случай че последният е приведен в местата за лишаване от свобода. Моли се съдът да отмени атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по НОХД № 9172/2019 г. по описа на СРС е образувано по внесен в съда срещу подсъдимия Т. К. Т. обвинителен акт за престъпления по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК.

С протоколно определение от 09.05.2024 г. наказателното производство по НОХД № 9172/2019 г. е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК, а с разпореждане № 1529 от 31.01.2025 г. е насрочено открито съдебно заседание за изслушване на КСППЕ с оглед 1 преценка за възобновяване на същото и провеждане на повторно разпоредително заседание /поради смяна на съдията докладчик/.

За така насроченото съдебно заседание по делото липсва отрязък от съобщение, адресирано до подсъдимия, като единствено върху списъка на известените лица /л. 355/ фигурира отбелязване, че подсъдимият е „уведомен чрез приятелка на 21.02.2025 г.“, без посочване на индивидуализиращи данни досежно лицето, чрез което подсъдимият е бил уведомен за насроченото заседание /пълнолетен член на семейството, респ. домоуправител или портиер, съквартирант или съсед/, и дали същото е поело задължението да уведоми подсъдимия, нито досежно начина на призоваването му /чрез съобщение, по телефон и пр./.

Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г., въпреки нередовната процедура по призоваване, подсъдимият Т. се е явил, като е твърдял, че майка му е починала и той вече не живее на адреса си.

В следващото съдебно заседание, проведено на 02.04.2025 г., подсъдимият, макар и редовно уведомен от предходното с. з., не се е явил. За него обаче се е явил упълномощеният му защитник адв. М.Х., който изрично е посочил, че няма контакт с подсъдимия от поне 10 дена, като по отношение на последния има влязла в сила присъда на РС – Дупница, потвърдена от ОС – Кюстендил, която може да е приведена в изпълнение. Преди провеждане на съдебното заседание по делото е постъпила и молба от адв. Р.Л., упълномощен защитник на подсъдимия, в която изрично е посочено, че спрямо последния се изпълнява присъда по друго дело, но защитникът не може да посочи в кое затворническо общежитие. С оглед изявленията на адв. Х. и адв. Л. районният съд е отложил делото, насрочил го е за друга дата, изискал е информация от ГДИН дали подсъдимият се намира в някой от затворите, респективно арестите на страната, изискал е актуална справка за съдимост на подсъдимия и е разпоредил призоваването му на адрес по местоживеене, освен ако не е задържан в затворите.

В изпълнение на разпорежданията на съда по делото е приложен отрязък от призовка, в който връчителят е посочил, че е посетил адреса на подсъдимия на 13.04.2025 г., на 01.05.2025 г., на 11.05.2025 г. и на 23.05.2025 г. в различно часово време, но подсъдимият не е намерен, не се е явил на оставените съобщения и не си вдига телефона.

От изисканата справка за съдимост на подсъдимия се установява, че в действителност с присъда № 30 от 27.04.2023 г., постановена по НОХД № 1227/2022 г. по описа на РС – Дупница, потвърдена с решение № 17 от 04.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и са му наложени наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лева. По делото на 15.04.2025 г. е постъпила и информация от ГДИН, според която подсъдимият Т. не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не се задържа в затворите и арестите на страната на друго основание по реда на НПК.

В следващото съдебно заседание, проведено на 11.06.2025 г., подсъдимият отново не се е явил, въпреки че според първата инстанция е бил редовно уведомен чрез защитника си 2 адв. Л., като съдът е отложил делото и е обявил подсъдимия за ОДИ с цел установяване на актуалното му местонахождение и връчване на призовка. На 02.07.2025 г. по делото е постъпила информация от СДВР, че местоживеенето на лицето не е установено, поради което и следващото съдебно заседание, проведено на 14.07.2025 г., е отложено.

На 12.08.2025 г. отново е постъпила информация от СДВР, че местоживеенето на подсъдимия не е установено, като в проведеното на 13.10.2025 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е приел, че въпреки нередовната процедура по призоваване на подсъдимия, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Според районния съд, въпреки проведеното щателно издирване на подсъдимия, местонахождението му не е установено, като последният се е явил по делото в съдебно заседание на 26.02.2025 г., след което в сила е влязло последното му осъждане от 04.03.2025 г. и по данни на защитника му същият е прекъснал контакт с него. Съдът е посочил, че не разполага с информация за местоживеенето на подсъдимия, като такава не е съобщена и от защитника му, както и че на подсъдимия са връчени преписи от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото, в което изрично се съдържа указание за възможността делото да се гледа в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. Според районния съд разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия не би препятствало разкриването на обективната истина, поради което съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия Т. на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, изслушал е вещите лица, назначени по допуснатата КСППЕ, приел е заключението на същата и е възобновил наказателното производство срещу подсъдимия Т., като е дал ход на разпоредително заседание. При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 ГПК е съдът приел, че наказателното производство, водено срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, следва да бъде прекратено поради изтекла давност, а взетата му мярка „подписка“ следва да бъде изменена в „задържане под стража“, тъй като подсъдимият е напуснал известния по делото адрес, без да уведоми органите за своето актуално местоживеене и фактически се укрива през последните 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Като взе предвид мотивите, изложени от първоинстанционния съд, за да измени мярката за неотклонение на подсъдимия, въззивната инстанция намира, че районният съд е упражнил правомощията си по чл. 66, ал. 1 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК, когато подсъдимият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да г о е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата се заменя с по-тежка.

За да е налице първата от визираните в чл. 66, ал. 1 НПК хипотези, е необходимо 3 подсъдимият, редовно уведомен, да не се е явил пред съответния орган, без да сочи уважителни причини за неявяването си.

В действителност за проведеното на 02.04.2025 г. съдебно заседание подсъдимият е бил редовно уведомен, но в същото заседание защитниците му са посочили, че спрямо него е влязла в сила присъда, която може да се изпълнява, като адв. Х. е заявил, че от 10 дни няма контакт със своя подзащитен, а адв. Л. – че няма информация в кой затвор се изпълнява наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с горното, въпреки предприетите от съда процесуални действия по призоваване на подсъдимото лице за следващото открито съдебно заседание – на 11.06.2025 г., последното отново не е било редовно призовано. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т. е бил уведомен чрез своя защитник адв. Л., доколкото с оглед посочените по- рано изявления на последната следва да се възприеме изводът, че тя не е разполагала с информация относно местонахождението на подсъдимото лице, респ. не е имала комуникация със същото. Освен това, от посочените по- горе данни, съдържащи се в отрязъка от призовката, а именно че – връчителят е посетил адреса на подсъдимия на 13.04.2025 г., на 01.05.2025 г., на 11.05.2025 г. и на 23.05.2025 г. в различно часово време, но подсъдимият не е намерен, не се е явил на оставените съобщения и не си вдига телефона, не може да се направи категоричен и безспорен извод, че последният е напуснал адреса си.

Фактът на неоткриване на подсъдимия на адреса, на който до момента е бил призоваван, не води автоматично до извод, че последният го е напуснал. За да се приеме, че определено лице е напуснало адреса си, респ. променило е местоживеенето си, данни в такъв смисъл следва да бъдат отразени от връчителя, като в призовката се посочи и изрично кой е източникът на тези данни. В разглеждания случай това не е сторено.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не е проявил необходимите процесуални усилия да осигури участието на подсъдимия в съдебното производство. При констатираната невъзможност подсъдимият да бъде открит на адреса си съдът е следвало да изиска справка за актуалния му настоящ и постоянен адрес, справка за наличието на съществуващи трудови правоотношения, по които подсъдимият е страна, респ. за адреса на местоработата му, както и справка от мобилните оператори за притежавани от подсъдимото лице телефонни номера.

При наличието на данни, че спрямо подсъдимия е влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“, районният съд е следвало да изиска информация относно това дали подсъдимият не изтърпява същата, респ. дали не се задържа в затвор/арест на друго основание. Вярно е, че такава информация е изискана, но същата е постъпила в съда на 15.04.2025 г., докато обжалваното определение е поставено едва на 13.10.2025 г., т. е. съществува обоснована вероятност към момента на постановяване на атакувания съдебен акт данните, постъпили от ГДИН, да не са били актуални. Отделно от това, съдът е следвало да изиска справка относно обстоятелството дали подсъдимият е напуснал пределите на Република България, а с оглед данните за здравословното му състояние /психично заболяване, което е било и основание за спиране на наказателното производство по делото/ – и информация дали не е настанен за лечение в психиатрично 4 заведение.

Във връзка с горното не може да бъде споделен доводът на районният съд, че подсъдимият се укрива, тъй като е напуснал местоживеенето си, което би реализирало следващата от алтернативно визираните в чл. 66, ал. 1 НПК предпоставки. Както вече беше посочено, по делото не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че подсъдъмият е напуснал адреса си. Вярно е, че в открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г., подсъдимото лице е твърдяло, че не живее на адреса си, но от друга страна, съдът не е проявил необходимата процесуална активност, за да установи новия адрес на лицето, като изиска информация от последното, вкл. и телефонен номер и адрес на месторабота, в случай че подсъдимият упражнява правото си на труд, и по този начин да обезпечи провеждането на следващите съдебни заседания по делото.