Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 22842 от 18.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 16514/2022
Вид
Разпореждане № 22842
Подписан
18.02.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22842 гр. София, 18.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно гражданско дело № 20221110116514 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 61178/29.03.2022 г. на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК 202475916, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. В. К. с ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за паричен заем от 25.06.2020г. и Анекс № 1 от 12.01.2021 г. към него.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна, законна лихва и обезщетение за забава, както и за заплатената държавна такса съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 556.05 лева- „наказателна лихва“.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

С оглед на тези разяснения съдът намира, че уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на неустойка за забава, т. нар. наказателна лихва, предвидена в калузата на чл.

2, ал. 2 от анекса към договора, на която завителят се позовава и съгласно която при забава в плащането на месечна погасителна вноска се дължи неустойка в размер на месечния лихвен процент върху редовната главница, увеличен с 3 %, т.е. 5 % месечно, е нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона, в частност нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая за периода, за който заявителят претендира коментираната неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е присъдена със заповедта.

Неоснователна е и претенцията за присъждане на заявителя на възнаграждение за адвокат, доколкото по делото не са представени доказателства за реалното извършване на този разход.

1

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 61178/29.03.2022 г. на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК 202475916, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. В. К. с ЕГН: **********, за сумата от 556.05 лева- „наказателна лихва“ за периода от 12.04.2021г. до 30.08.2021г. по Договор за паричен заем от 25.06.2020г. и Анекс № 1 от 12.01.2021 г. към него.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 700.00 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2