Решение № 260052 от 11.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър Сантиров

ЧЛЕНОВЕ: Василена Дранчовска

Цветина

Костадинова при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. №

7658 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата Ф.С.П. срещу решение № 511339 от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело № 23979/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу К.Б.Ж.

(починала в хода на въззивното производство и заместена от законните й наследници Б.Н.Ж. и Н.Н.Ж.) осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 83,33 лв. до пълния предявен от ищцата Ф.С.П. размер от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на електрическата и осветителната инсталация и на стените и пода на магазин, находящ се в гр.

София, бул. ******, вследствие премахване на извършения от ответницата строеж на разделителна стена, навлизаща в имота на ищците, въз основа на незаконосъобразно разрешение за строеж, както и за сумата от 24995,51 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наем на съсобствен магазин, находящ се в гр. София, бул. ******, с площ от около 30 кв.м., през периода 01.01.2004 г. – 27.04.2009 г., в резултат на противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в изграждане на разделителна стена, навлизаща в имота на ищците, въз основа на незаконосъобразно разрешение за строеж.

Във въззивната жалба на ищцата Ф.П. са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че издаването на разрешение за ползване на магазина било невъзможно поради незаконно изградения от ответницата строеж, поради което неправомерното поведение на ответната страна се явявало единствената пречка ищците да получат наемните цени по сключения с третото лице договор за наем за процесния период.

Въззивницата намира, че в периода на обжалване на издаденото незаконно разрешение за строеж не е било възможно предприемането на други действия по снабдяване с удостоверение за ползване на техния магазин, тъй като през това време не е било възможно премахването на незаконно изградената преграда между двете помещения, нито ползването на магазина като общо помещение, поради което ищците реално са били лишени от възможността да отдадат имота си под наем. Поддържа, че по делото са доказани нанесените от ответницата щети върху съсобствения на ищците магазин – прекъсване на електрическата и осветителната инсталации, присвояване на общия електромер, оставяне на висящи кабели от лампите и електрическото табло, които следва да бъдат обезщетени без оглед на обстоятелството, че ищците все още не са направили разходи за отстраняването им поради липса на финансови средства. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемата-ответник К.Б.Ж. подава отговор на въззивната жалба на ищцата Ф.С.П., като счита, че същата е неоснователна и моли първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ответницата К.Б.Ж. срещу решение № 511339 от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело № 23979/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която са уважени предявените от Ф.С.П. и Д.С.П. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 83,33 лв. на всяка ищца, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на стените и пода на магазин, находящ се в гр. София, бул. ******, вследствие премахване на извършения от ответницата строеж на разделителна стена, навлизаща в имота на ищците, въз основа на незаконосъобразно разрешение за строеж.

Във въззивната жалба на ответницата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон с твърдения, че претенциите са погасени по давност, а първоинстанционният съд незаконосъобразно не е обсъдил по същество възражението на ответницата в този смисъл, релевирано в открито съдебно заседание от 20.06.2017 г. и поддържано в хода на цялото първоинстанционно производство. Въззивницата счита, че възражението за изтекла погасителна давност може да бъде наведено и пред въззивния съд, поради което, макар и направено в открито заседание пред СРС след изтичане на срока за отговор на исковата молба, същото не било преклудирано. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата-ищец Ф.С.П. подава отговор на въззивната жалба на ответницата, като счита, че същата е неоснователна и моли първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част да бъде потвърдено.

Въззиваемата-ищец Д.С.П. не подава отговор на въззивната жалба на ответницата. В открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната от ответницата част да бъде потвърдено.

Срещу решението в отхвърлителната част е подадена и въззивна жалба от ищцата Д.С.П., но същата е върната с влязло в сила разпореждане на СРС от 25.04.2019 г. По молба на Д.С.П., подадена преди първото открито съдебно заседание пред въззивния съд, същата се е присъединила по реда на чл.

265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба на своята съищца Ф.С.П. и с протоколно определение от 27.09.2023 г. е конституирана като въззивник – обикновен другар на подалата въззивна жалба ищца Ф.С.П.. Ето защо, предмет на въззивна проверка е и първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.С.П. срещу К.Б.Ж. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 83,33 лв. до пълния предявен от ищцата Д.С.П. размер от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на електрическата и осветителната инсталация и на стените и пода на магазин, находящ се в гр.

София, бул. ******, вследствие премахване на извършения от ответницата строеж на разделителна стена, навлизаща в имота на ищците, въз основа на незаконосъобразно разрешение за строеж, както и за сумата от 24995,51 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наем на съсобствен магазин, находящ се в гр. София, бул. ******, с площ от около 30 кв.м., през периода 01.01.2004 г. – 27.04.2009 г., в резултат на противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в изграждане на разделителна стена, навлизаща в имота на ищците, въз основа на незаконосъобразно разрешение за строеж, в рамките на наведените във въззивната жалба на Ф.С.П. пороци и доводи.

В хода на въззивното производство е настъпила смърт на въззивницата-ответник К.Б.Ж. (на 14.02.2022 г.), поради което с определение от 28.11.2022 г. на основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани като въззивници-ответници законните й наследници Б.Н.Ж. и Н.Н.Ж..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се отбележи и следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на деликтната отговорност са следните:

1.) деяние; 2.) противоправност на деянието; 3.) вреда; 4.) причинна връзка между деянието и вредата; 5.) вина. Вината на делинквента се предполага, а останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищеца.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че Ф.С.П. и Д.С.П. са законни наследници на Ф.Д.П., която през 1947 г. е придобила магазин на партерния етаж на сграда, находяща се в гр. София, бул. ******, граничещ на север с магазин на Н.Б. Ва., респ. първоначалната ответница К.Б.Ж. е законен наследник на Н.Б. Ва., която през 1947 г. е придобила магазин на партерния етаж на същата сграда, находяща се в гр. София, бул. ******, граничещ на юг с магазин на Ф.Д.П.. Двата магазина са били продадени по реда на ПМС № 60/14.05.1975 г. на ТПК „Димитър Благоев“, като на основание чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ЗВСВНМРСА), правото на собственост върху тях е било възстановено на наследниците на продавачите по силата на закона.

От безпротиворечивите твърдения на страните и събраните писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че в периода, в който магазините са били държавни, същите са били обединени и към 1991 г. не е съществувала разделителна стена между тях, като обектите са представлявали едно общо помещение. Въпреки това, между страните по делото не е възникнала съсобственост по смисъла на чл. 3 ЗВСВНМРСА, тъй като първоначално съществувалото положение е могло да се възстанови без значителни затруднения за собствениците – посредством изграждането на една преградна стена между магазините. В този смисъл е и решение № 7857/28.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 6722/2014 г. по описа на СГС, II-В състав, влязло в сила на

13.11.2018 г. (с влизане в сила на определение № 45/26.02.2018 г. по гр.д. № 4032/2017 г. по описа на ВКС, I г.о., с което производството по делото пред ВКС е прекратено поради оттегляне на касационните жалби), с което по предявения от К.Б.Ж. срещу Ф.С.П., Д.С.П., И.С.П. и Д.Г.П.положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е установено, че ищцата е собственик по наследство и реституция на магазина, бивша собственост на Н.Б. Ва., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на партерния етаж на сградата в гр. София, бул. ******, с площ от 35,32 кв.м. и граничещ от юг с магазина на наследниците на Ф.Д.П..

Следователно, между страните е налице сила на пресъдено нещо, че ответницата К.Б.Ж. е едноличен собственик на северния магазин, като ответната страна не оспорва вещните права на ищците върху южния магазин (в обем от по 1/6 идеална част за всяка от ищците, съобразно собствените им твърдения за наследствения им дял). След реституиране на правото им на собственост за всяка от тях е възникнало право да възстанови съществуващото положение отпреди одържавяването, като изгради преградна стена между двата магазина съобразно местоположението й към 1975 г. Претенцията на Ф. и Д.П. по настоящото дело се основава на твърденията, че ответницата е изградила незаконно стената на различно място, което е възпрепятствало ползването на техния магазин по предназначение и им е нанесло имуществени вреди под формата на загуби за ремонтни дейности и пропуснати ползи от неполучени наемни цени.