Решение № 18 от 07.03.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Котел, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100391 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.128 КТ Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в ответното дружество на длъжност „Рехабилитатор“ от 22.10.2003г. С Допълнително споразумение № 154/28.02.2023г., сключено между ищцата и ответното дружество, считано от 01.03.2023г. се е променило основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева при 7 часов работен ден. Със Заповед № 57 От 01.11.2021г. трудовото правоотношение на г-жа В. с ответното дружество е било прекратено, считано от 23.05.2023г. В исковата молба се сочи, че г-жа В. е престирала своята работна сила в полза на ответника, както и, че същата е отправяла искания за изплащане на дължимото й се трудово възнаграждение в пълен размер, но до момента на подаване на исковата молба ответното дружество не е удовлетворило тези искания. Твърди, че до момента на предявяване на иска не е получила служебна бележка за дължимите и суми, включващи трудово възнаграждение и дължимите обезщетения, но такава не и е представена.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на дължимото ù се трудово възнаграждение в размер на 6 300 лв., както следва:

Неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2023 г. до 23.05.2023 г., които възлизат общо на 4000 лв., ведно с мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 300 лв. от деня на изпадане на ответното дружество в забава до завеждане на делото, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на 1700 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 600 лв., ведно със 1 законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В с. з. ищцата, чрез адв. В. Д., поддържа предявените искове, като иска същите да бъдат уважени и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В с. з. ответникът - „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител по закон или пълномощие и не вземат становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Ищцата Р. Ц. В. е в трудовоправни отношения с ответното дружество на длъжност „рехабилитатор“, като към момента на подаване на исковата молба депозирана в РС Котел, същата е с прекратени трудови правоотношения с ответното дружество.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от заключението на която се установява, че ищцата от момента на назначаването ù на работа в ответното дружество до момента на завеждане на делото са налице неплатени трудови възнаграждения от страна на ответница, които са в общ размер 6 634.95 лева и общият размер за забава върху всяка неплатена сума до деня на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. е 229.94 лева, като в приетото и приложено експертно заключение е посочено, че ищцата не е в трудово правоотношение с ответника. По отношение на исковите претенции по чл. 224 от КТ и чл. 221 от КТ, заключението дава отговор в следния смисъл – дължимото обезщетение в размер на 1108.33 лева съгласно чл.224, ал.1 от КТ, е начислено във ведомостта за месец май 2023г. и същата тази сума не се дължи отделно и е част от неплатеното трудово възнаграждение за месец май 2023г. Сумата в размер на 1995,00 лева на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е част от дължимото и посочено неплатено трудово възнаграждение за месец май.2023г. и същото не се дължи отделно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебната икономическа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат съмнения в тяхната доказателствена стойност.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно, обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.

В хода на съдебното дирене адвокат Д. прави изменение на иска съгласно чл.214 от ГПК /вж. протокол от с.з на 09.01.2024./ При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД и същите са допустими.

2

Осъдителният иск по чл. 128 от КТ е доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно - сключен е действителен трудов договор, който е прекратен; ищцата е полагала труд през исковия период; и е настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение.

Безспорно е, че страните са били обвързани от действителен трудов договор, въз основа на който ищцата е изпълнявала своята длъжност и е престирала труда си. Безспорно се установява положения от нея труд за времето от назначаването ù до прекратяване на трудовото и правоотношение.

Ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата.

Според разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.трето ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск.

Именно такова изменение е поискано от ищеца и е допуснато от съда с нарочно определение. С допуснатото изменение специално на иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение не е изменено основанието – то е непроменено чл.128 във връзка с чл.270 КТ, изменен е размера на неизплатеното трудово възнаграждение.

В действителност исковете претенции по чл.224 от КТ и чл. 221 от КТ за обезщетение са допустими, но същите не са основателни с оглед факта на начисляване на исканите суми за обезщетение към незаплатеното трудово възнаграждение. С оглед на този факт е и направено искането за изменение на иска съгласно чл.214 от ГПК. Вярно е, че това е свързано с десезиране на съда с част от спорното право и като такова на общо основание то следва да бъде съобразено както с процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл.214 ГПК, така и с института на оттегляне, респ. на отказ от предявения иск. В съдебното заседание, в което е направено това искане, ответникът не вземе становище. Последният не е изразил такова в насока дали е съгласен или не с частично оттегляне на иска. Вярно е също, че процесуалният представител на ищеца не е заявил изрично дали оттегля или се отказва от част от размера на първоначално предявения иск, а изразява съгласие по заключението на вещото лице. Настоящият състав намира, че в случая е налице отказ по смисъла на чл.233 ГПК. Този извод се налага от формулировката на искането към съда в направено в съдебно заседание / Протокол от 09.01.2024г./ Тази формулировка съдържа волеизявление за окончателен отказ на ищеца от първоначално заявената претенция – по размер . Ако волята му беше да оттегли частично иска си, щеше да поиска производството да „продължи” за част от претенцията, а не да се „счита предявена” за конкретна част. В случай на отказ от част от претендираното право не се изисква съгласие от страна на ответника. С това действие не се накърняват негови права. Такива той има в хипотезата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. За него те са в еднакъв обем, независимо дали съдът ще прекрати производството в частта на направения отказ, респ.оттегляне или ще постанови отхвърлителен диспозитив по същността на спора.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник, който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната 3 работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Позоваването на ответника на тази разпоредба не го ползва в разглеждания случай, защото не го освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може повсяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение / Решение № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99 г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ.

Иска по чл.86 от ЗЗД: По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:

Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата, а именно посочената в експертно заключение сума в размер на 229.94 лева.

След като е направено искане за присъждане на разноски и са налице доказателства, че такива са направени, съдът е длъжен да се произнесе.

По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, в който е вписана както договорената, така и заплатената сума за адвокатско възнаграждение. Доколкото съдът уважава предявените искове в претендираните (след допуснатото изменение) размери, следва да му бъдат присъдени в размер на 1100.00 лева.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а Р. Ц. В., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Луда Камчия" № 8, чрез адв. В. Д. от АКСливен, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 6634,95 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща част от дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2023 г. до 23.05.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а Р. Ц. В., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Луда Камчия" № 8,, чрез адв. В. Д. от АКСливен, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 229,94 лв. /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатени трудови възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а Р. Ц. В., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Луда Камчия" № 8, чрез адв. В. Д. от АКСливен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1100 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за един адвокат в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 574,60 лв., представляваща държавна такса по предявените искове /274,60 лева/ и възнаграждение за вещо лице /300,00 лева/, съразмерно уважените исковете.