Определение № 152 от 13.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20243100600120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба на адв. М.

Т., повереник на пострадалия И. В. Р., действащ чрез своята майка и законен представител В. Й. М. срещу определение № 95/15.01.2024г. по ЧНД № 5081/2023г. по описа на ВРС, V състав, с което е изменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 214/2021г. по описа на Четвърто РУ на МВР- Варна, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 от НК, в частта на основанието за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен, а делото върнато на ВРП за продължаване на разследването със задължителни указания относно прилагането на закона и изясняване на всички фактически положения, при съобразяване на законодателно постановената правна рамка.

По същество в жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на постановлението на ВРП, с което е прекратено наказателното производство, което било сторено в нарушение на чл.13, чл.12 и чл.14 от НПК. Изтъкват се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, доколкото същото се твърди, че не е проведено обективно, всестранно и пълно, и не са събрани относимите доказателства. Навежда доводи за материалната незаконосъобразност на атакуваното определение на ВРС, от чиито мотиви счита, че се извежда извод за непълно проведено разследване. Повереникът счита, че от доказателствата по делото се установява наличие на обективните признаци на състава на престъпление по чл.342ал.1 от НПК. Оспорва липсата на вина на водача на автомобила, като развива доводи за наличието на евентуален умисъл в действията му. Изразява становище за наличието на причинно–следствена връзка между нарушението на чл.117 от ЗДвП, допуснато от водача и настъпилия вредоносен резултат.

Счита, че с назначените експертизи не е даден категоричен отговор на въпроса дали Михайлов е имал възможност да възприеме децата, независимо какво правят те и дали са пешеходци или велосипедисти. В тази връзка счита, че изводите на прокурора и на ВРС не кореспондират с приетата от тях фактическа обстановка, установена посредством събраните по делото доказателства. По подробно изложените съображения моли съда да отмени определението на ВРС и да върне делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

1

Депозираната от адв. М. Т., повереник на пострадалия И. В. Р. жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че споделя становището на прокурора за недоказаност по безспорен начин виновността на водача. Счел е, че вероятността да е налице случайно деяние е по- голяма от вероятността деянието да е в резултат на небрежност.

Първоинстанционният съд е приел още, че не може да задължи прокурора да предяви обвинение, още повече, че в настоящият случай съдът е приел, че прокурорът не е могъл да изведе наличието на достатъчно доказателства за осъществено престъпление по чл. 343 ал.1 б. “б“ от НК. С тези аргументи е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд счита определението, с което е потвърдено постановлението на РПВарна за прекратяване на наказателното производство по ДП №371/2022г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка, приета от ВРС е съответна на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е възприел съдържащите се и относими към деянието факти в постановлението на ВРП и изхождайки от събраните доказателства е приел за установено следното:

Пострадалият И. В. Р. е роден на 10.04.2009 г. и живеел в къща в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Горна студена № 61, заедно с майка си В. Й. М., баща си Валентин Р.

Алексиев и още 8 братя и сестри.

На 16.06.2021 г. И. Р. излязъл от дома си да играе със свои приятели от квартала.

Взел със себе си и велосипед с надпис BALCANVELO – BULGARIA SUNNY ЯCR, който бил с нефункциониращи предна и задни спирачки поради липсващи жила и несвързаност между челюстите на спирачките и ръкохватките на кормилото. При нужда от спиране на велосипеда И. Р. поставял подметката на обувката си върху задното колело и осъществявал натиск. И. Р. се видял със своя познат Александър Тинков И.ов, който бил на 10 години и също бил на улицата с велосипед. Двамата решили да направят състезание с велосипедите и се спуснали устремно по ул.Горна студена към кръстовището с ул.Балкапан.

На 16.06.2021 г. около 16:20 часа в гр.Варна, кв.Аспарухово, по ул.Балкапан в посока към кръстовището с ул.Горна студена се движел товарен автомобил/микробус/ Форд Транзит с peг.№ СВ 8126 HP, управляван от Николай Яниславов Михайлов. Последният управлявал автомобила на втора предавка със скорост около 14,37 км/час. Едновременно с гореописания автомобил по ул. Горна студена към кръстовището с ул.Балкапан, се движили един след друг велосипедистите И. Р. и Александър И.ов със скорост около 14,48 км/час, като посоката им на движение е била отдясно наляво спрямо тази на автомобила.

Велосипедистът И. Р., движейки се в посока към кръстовището на около 1,30 метра вдясно от левия бордюр на ул.Горна студена и намирайки се на около 6,65 метра преди потенциалното място на удара, е имал видимост към движещия се отляво надясно автомобил, но не е упражнявал визуален контрол. Велосипедистът И. Р. е продължил движение, без да намали или да предприеме аварийно спиране, водачът на автомобила е бил с насочено внимание към срещуположната страна на кръстовището, с цел възприемане на насрещно движещ се друг автомобил и не е възприел приближаването на велосипедиста И.

Р.. Настъпва удар между предна дясна част на автомобила и предна лява част на велосипеда и лявата част на тялото на велосипедиста. В момента на удара между велосипедиста И. Р. и автомобила, велосипедистът Александър И.ов се е намирал на около 6,12 метра от дясна странична част на автомобила и от мястото на удара, като в същия момент е започнал да спира чрез триене с крака по пътното платно. Вследствие на така предприетото спиране на велосипеда, задното колело се поднесло, И.ов загубил равновесие и паднал странично върху пътното плато. От момента на предприето собствено спиране от страна на велосипедиста Александър И.ов до момента на установяване в покой, практически не е имало контакт/удар 2 и съприкосновение между него и товарния автомобил Форд Транзит, като получените травматични увреждания по тялото на велосипедиста са били вследствие на предприетото собственоръчно спиране, загуба на равновесие/падане с последващи удар и охлузване по пътната настилка. След удара с автомобила, велосипедът и велосипедистът И. Р. отскочили по посока на движение на автомобила (в дясно) и частично по първоначалната си посока на движение. В процеса на удар, отскачане, падане, удар и плъзгане по пътната настилка, тялото на велосипедиста последователно получава травми по лявата ръка, левия крак, охлузвания и при удар в десния бордюр, получава травма по главата. Водачът на автомобила - св.Михайлов, след като усетил удар в предна дясна част, възприел отскачане на тялото на велосипедиста и на велосипеда напред, след което предприел аварийно спиране.

В следствие на произшествието двамата велосипедисти са получили различни по тежест травми.

От протокола за оглед на местопроизшествие /т.1 л.17 от ДП/ и фотоалбума към него/т.1 л.20-24 от ДП/ е видно, че при извършения оглед на 16.06.2021 г. в 17:40 часа местопроизшествието не е запазено, на мястото е констатиран сух асфалт, наличие на знак Стоп на ул.Горна студена. Не са установени спирачни следи, следи от триене, части от превозни средства. Единствено са установени 2 черникаво-кафеви петна. При огледа са направени фотоснимки, не са иззети веществени доказателства.

На 16.06.2021 г. в 18:40 часа е бил извършен и оглед на товарен автомобил Форд с рег.№ СВ 8126 НР пред сградата на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна/протокол т.1 л.26, фотоалбум т.1 л.29-34 от ДП/, при който са били установени хоризонтални надрасквания по предна дясна врата под огледалото и достигащи до преден десен калник, на предна дясна част на бронята странично под фара за мъгла три успоредни одраскванията по бронята хоризонтално с дължина около 3 см, в дясно от регистрационния номер на бронята побитост хоризонтално разположена с дължина около 7 см, леко вдлъбната в единия край.

С протокол за доброволно предаване от 17.06.2021 г./т.1 л.171 от ДП/ Валентин Р.

Алексиев предал на разследващ полицай Радина Христова велосипед с надпис BALCANVELO SUNNY ЯCR с пояснения „Предаденият от мен велосипед е на сина ми И.

Р., който той е карал при удара си с микробус вчера“.

От протокол за оглед на веществени доказателства от 15.07.2021г. /т.1 л.172 от ДП/ е видно, че при огледа на велосипед с надпис BALCANVELO – BULGARIA SUNNY ЯCR е установено, че същият е с нефункциониращи предна и задни спирачки поради липсващи жила и несвързаност между челюстите на спирачките и ръкохватките на кормилото.

Приложен е фотоалбум към протокола за оглед/т.1 л.174 от ДП/ и разписка за връщане на велосипеда/т.1 л.179 от ДП/.

Според заключението на назначената и изготвена съдебно ‐медицинска експертиза № 453/2021 г. от вещото лице д-р Емилия Каишева/т.1 л.56 от ДП/ на 16.06.2021 г. Александър Тинков И.ов като велосипедист при пътнотранспортно произшествие получил травма в областта на дясната коленна става, изразяваща се в оток около ставата, рана в задколенната ямка, деколман(отлепване на кожата от подлежащите тъкани) и увреда на подкожните меки тъкани. Травмата е получена по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар и натиск с или върху такъв предмет. Подобна травма би могла да възникне при обстоятелствата на конкретния инцидент, както те са съобщени от пострадалото дете, а именно при падане от велосипед и удар в земната повърхност, с последващо притискане на долния крайник. Раната би могла да се получи и от някой от детайлите на велосипеда при загубата на управление и падането. Травмата е наложила извършване на оперативна интервенция за хирургично почистване на увредените меки тъкани и зашИ.е на мястото с нарушена цялост на кожата, но не е затруднила трайно двигателната функция. При такова увреждане, ако не възникнат усложнения, възстановителният период е в рамките на помалко от един месец и в този смисъл травмата е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според заключение на съдебно‐медицинска експертиза № 454/2021 г. от вещото лице д-р Емилия Каишева/т.1 л.68 от ДП/ / на 16.06.2021 г. И. В. Р. като велосипедист при 3 пътнотранспортно произшествие получил травма на главата с оток и хематом на меки тъкани, фрактура на черепни кости, кръвоизлив под мозъчните обвивки и контузия на главния мозък. Контузията е получена в резултат на удар/удари с или върху твърди тъпи предмети. Предвид това, че се оформят два локуса - теменно и ляво слепоочно, уврежданията са възникнали при две отделни травматични въздействия. Мозъчната контузия и кръвоизлива под твърдата му обвивка в дясно челно-слепоочно е възможно да са възникнали по механизма на противоудара, т.е. на противоположната на мястото на удара страна вляво слепоочно. Разкъсно-контузната рана и охлузванията по крайниците са получени при удар с или върху, както и при триене с или по твърди тъпи предмети. Те, както и травмата на главата, биха могли да възникнат в отделните фази на конкретното пътнотранспортно произшествие със сблъскване на велосипедист и лекотоварен автомобил, изхвърчане от велосипеда, падане и удар на тялото в земната повърхност. Черепномозъчната травма с увреждане на меките черепни покривки, черепните кости, главния мозък и обвивките му е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.