Решение № 572 от 27.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100161 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. М. С., чрез адв. Т. Т. – ГАК, срещу ТП на НОИ - *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответника, че между ищцата и СДТ „***“ град *** е съществувало трудово правоотношение за периода от *** година до *** година, което време се зачита за трудов и осигурителен стаж. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че последната е работила като „***“ в СДТ „***“ град *** в посочения период. Посочва, че това обстоятелство е отразено в трудовата й книжка, но поради закриване на предприятието, документите за този период не са изготвени и най-вече трудовата й книжка не е оформена с кръглия печат в правоъгълния такъв, където са отразени години, месеци и дни трудов стаж. Счита, че горните обстоятелства обосновават правния й интерес за съдебно установяване на стажа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ТП на НОИ – ***, с който предявеният иск се признава като допустим и основателен, поради което следва да уважен.

С съдебно заседание, проведено на *** година по делото процесуалния представител на ищеца е поискал, на основание чл. 237 ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска.

1

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.

Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника с отговора на исковата молба, като направеното от него признание е неоттегляемо, съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 4 ГПК. Предявеният иск, с оглед на представените доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ град ***, на основание чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че С. М. С. от град ***, с ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение на длъжност „***” в СДТ /Об.Ф./ „***“ град *** за периода от *** година до *** година, което време се зачита за трудов стаж и осигурителен стаж при пенсиониране.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2