Акт от 31.10.2018, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 496

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Видин, 31.10.2018г.

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател : Тодор Попиванов при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело №

251 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.228, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233, ал.1 от ЗЗД, от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, бл.“Яворов”, вх.Б, ет.1, ап.26, против „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б, ет.3, ап.29, представлявано от управителя Анна Кръстева.

Твърди се в исковата молба, че по силата на писмен договор за наем, сключен между страните на 26.06.2017г., ищцата в качеството на наемодател отдала под наем за временно и възмездно ползване на ответното дружество като наемател - обособен търговски обект, находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23 кв.м., срещу задължението наемателят да заплаща месечна наемна цена в размер на 150 лева до 24 – то число на месеца.

Поддържа от ищеца, че е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението си да предостави търговското помещение за извършване на търговска дейност на ответника, а последният е неизправна страна по договора, тъй като е останал задължен за заплащане на част от наемната цена до прекратяване на договора с предизвестие от 28.11.2017г. и освобождаване на помещението, както и че е останал задължен за заплащане на консумативи – за ток и вода. Посочва се още, че е налице и причинена на ищеца вреда, тъй като ответникът е разрушил направена от него венецианска мазилка в отдаденото под наем помещение, както и вреда, изразяваща се в заплащане на такса за прекъснато електрозахранване на наетото помещение поради не заплащане на дължимата се ел. енергия от наемателя.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

1. 420 лева, представляваща неплатен наем – 20 лева за м.06.2017г., 150 лева за м.10.2017г., 150 лева за м.11.2017г. и 100 лева за м.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;

2. 65,12 лева, представляваща незаплатени суми за консумирана ел. енергия, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;

3. 11,72 лева, представляваща незаплатени суми за консумирана вода, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;

4. 19,00 лева, представляваща обезщетение за причинена вреда от неизпълнение на задължението за заплащане на консумирана ел.енергия – заплатена сума за възстановяване на ел. захранването, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;

5. 1000 лева, представляваща обезщетение за причинена вреда по време на ползване на търговския обект, следствие на извършен ремонт на същото без знанието и съгласието на наемодателя и изразяваща се в заличаване на декоративна венецианска мазилка с бял латекс, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване.

Ищцата ангажира писмени и гласни доказателства, както и съдебна експертиза. Претендира пресъждане на разноските в производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, но след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове и поддържа от своя страна, че е бил допуснат до наемания обект и е извършил ремонт със знанието на наемодателя още преди подписване на договора за наем, а след това не е извършвал никакви ремонтни дейности, поради което не е причинил претендираната вреда – унищожаване на венецианска мазилка. Поддържа още, че от края на м.Септември 2017г. не е ползвал имота поради възникнали течове в същия, наводнили помещението и довели до невъзможност същото да се ползва по предназначение; че наемодателят неколкократно обещавал да отстрани теча, но не го сторил, поради което наемателят изнесъл целия си инвентар в края на м. Ноември 2017г. и прекратил договора с уведомително писмо от 24.10.2017г. Посочва, че сумите за вода и ел.енергия са заплащани на наемодателя «на ръка», поради което са недължими.

Прави възражение за прихващане при евентуалност за сумата в размер на 1500 лева – извършени подобрения чрез ремонт на процесното търговско помещение преди отдаването му под наем.

Съдът е приел за разглеждане възражението за прихващане, но след като констатира, че същото е направено с отговора на исковата молба, но след изтичане на срока за отговор, то отвеникът на основание чл.133 от ГПК, е загубил правото да направи възражения, по които съдът дължи произнасяне, каквото е и възражението за прихващане, поради което това възражение не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.

Съдът, след като разгледа предявените искове и прецени представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени няколко обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.228, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233, ал.1 от ЗЗД. Основанието на предявения иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228 ЗЗД, е неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена по сключения договор, който по своята правна същност е възмезден двустранен договор за наем, регламентиран в чл. 228 и сл. от ЗЗД.

Исковете са предявени от надлежни страни – ищец - страната по договора, претендираща заплащане на наемната цена за ползването на описаната по-горе търговска площ, ведно с незаплатени от наемателя консумативи за ползването на вещта, както и обезщетение за вреди, срещу надлежна страна - ответник – наемателят по договора.

Правосубектността и представителната власт на „КАТРИН 2011” ЕООД се установява от представеното по делото удостоверение за актуално състояние. Искът е предявен пред компетентен съд, по седалището на ответника - РС – Видин. По делото е внесена държавна такса от ищеца по предявените от него искове.

В настоящият казус не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за наем, по силата на който, ищцовото дружество има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател. Предвид горното, отношенията между страните са подчинени на чл. 228 и сл. от ЗЗД. При оспорване, в тежест на търговеца - ответник е да докаже, че не дължи изпълнение, или че не го дължи в посоченият от ищцовото дружество размер.

Видно от представените писмени доказателства е, че на 26.06.2017г. между страните е сключен писмен договор за наем на обособен търговски обект, находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23 кв.м., срещу задължението наемателят да заплаща месечна наемна цена в размер на 150 лева до 24 – то число на месеца, срещу разписка, като обектът е предоставен за ползване на ответника в добро състояние, с приемно – предавателен протокол от същата дата.

Съгласно чл.3 от договора, той влиза в сила от датата на подписването му - 26.06.2017г. и е със срок от една година.

Видно от представеното по делото предизвестие от ищеца до ответника от 25.11.2017г., наемодателят е отправил изявление, че поради неплащане на два месечни наема – за м. Октомври и м.Номеври 2017г., считано идин месец след получаване на предизвестието – прекратява договора за наем от 26.06.2017г. и кани при напускане на помещението да му бъдат заплатени дължимите се наемни вноски Предизвестието е получено от управителя на ответното дружество на 28.11.2017г., видно от представеното известие за доставяне /лист 12 от делото/.

Не се спори между страните и се установява от представените по делото 2бр. разписки и 3 бр. фискални бонове /листа 13 – 18 от делото/, че на ищцата са й начислени за заплащане претендираните суми: 65,12 лева за ел. енергия и 11.72 лева за ВиК услуги за претендирания период, както и 19.00 лева – такса за възстановяване на прекратена ел.енергия.

Вещото лице по назначената по делото съдебно -икономическа експертиза установява, че в отдаденото под наем търговско помещение е била положена декоративна мазилка /венецианска/, с площ от 12.5 кв.м. на стойност 450 лева; че върху нея е положен цветен латекс на стойност 75 лева; че не може да се установи без съответните документи за закупени материали, кога точно е положен латекса – преди или след сключване на договора, както и че стената е надупчена с дюбели и че „при излющване, мазилката пада заедно с латекса.“

Разпитаният по делото свидетел Г.Георгиев установява, че процесното помещение преди се е ползвало за барче, а след отдаването му под наем, ответницата го е ползвала за фризьорски салон; че на 23.07.2018г. взел ключ от помещението и погледнал вътре, като установил, че се извършва ремонт, който е започнал, но не е приключил; че представителката на ответното дружество му казала, че в помещението има течове и че при това състояние не може да се работи; че няколко пъти през есента на 2017г. ходил на място, но обектът не работел. Установява още, че преди време, също имало теч от покривната тераса, която е изнесена навън, както и че разговарял със собственика на втория етаж, но той отказвал да направи ремонт, както и че закупил найлон и го поставил на терасата, като помолил ответницата, ако се събира вода или сняг, да ги почиства. Също така, бил информиран от свой приятел, че покривът може да се поправи, но с повече средства, а ако няма възможност в момента, да го направи пролетта, тъй като времето е студено и вали, поради което не може да се работи. Установява още, че венецианската мазилка е положена в помещението през 2010г. и е била на стойност около 1100 лева.

Разпитаният по делото свидетел Л.Данчев установява, че на ищцата била уведомена, че помещението се наема за фризьорски салон и че същото било в лошо състояние, а тя казала: „Правете каквото искате“. Поради това, от началото на м.Април до края на м.Май, бил извършен ремонт в него – чрез боядисване на стените и тавана с латекс. Установява още, че ищцата и съпругът й – св.Г.Георгиев идвали многократно по време на ремонта и заявявали: „Най – накрая да дойде някой да го освежи“. Установява също, че на 07.10.2017г. от покрива се появил силен теч в помещението, който нанесъл вреди; че се обадил на наемодателя да се реши проблема, като предложил да се направи ремонт за сметка на наема, но последният отказал ремонтът да е за негова сметка. Тогава ответникът напуснал помещението и изпратил уведомително писмо до ищеца за прекратяване на договора.

Свидетелят И.Асенов установява, че е очевидец на теч в процесното помещение през м. Октомври 2017г., като течало от покрива на две места в помещението, като течът бил силен и увредил стените, както и че течът е причинен от дъжд. Установява още, че като колега на св.Л.Данчев му помагал да освежат помещението, тъй като стените били много мръсни; че боядисали стените и подменили осветлението през м.Април, като ходели да работят само в неделя.

Свидетелят И.Борисов установява, че наемателят извършил ремонт на помещението за периода от началото на м.Април до края на м.Май 2017г.; че ищцата идвала да правят уговорки във връзка с ремонта и че се търсели за услуги във връзка с него. Установява, че когато не е на работа, седи в заведението на магазина, непосредствено до процесното помещение, както и че виждал, че при дъжд се получил теч от покривната тераса, като през фугите влизала вода, а в помещението се слагали кофи, както и че се получават петна и постоянна влага.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: