Определение № 30345 от 21.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5612/2026
- Вид
- Определение № 30345
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.409а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30345 гр. София, 21.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110105612 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С.. против Н.
П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. П. С. дължи на „Бест Кепитъл България“ ЕАД сумата от 511,29 евро, представляваща главница по сключен между Н. П. С. и „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем № 222446/12.10.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 816/2025 г. по описа на РС Тутракан.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2022 г. между „Креди Йес“ ООД и Н. П. С. е сключен Договор за паричен заем № 222446, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 511,29 евро (1000 лева), платима на 34 броя вноски, всяка от който в размер на 28,63 евро (56 лева), с падеж на последната вноска на 07.06.2023 г., при обща дължима сума в размер на 582,96 евро (1140,18 лева). Поддържа, че кредитополучателят е усвоил кредита, но не е платил нито една погасителна вноска. Твърди, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който първото дружество прехвърлило вземанията си по сключения Договор за паричен заем № 222446 на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с ново наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД).
Сочи, че с пълномощно от 12.01.2024 г. цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, поради което до 1 ответника било изпратено уведомително писмо върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Прави изявление ответникът да бъде уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните съществуване на процесното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 816/2025 г. по описа на РС Тутракан.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. С. чрез назначения по делото особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като излага съображения, че ответникът не е уведомен за извършената цесия и спрямо него договорът за цесия няма правно действие.
Оспорва да е получен и усвоен кредита по сключения договор за паричен заем. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявеният иск има правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване сключен договор за паричен заем № 222446 между „Креди Йес“ ООД и ответника с посоченото в исковата молба съдържание; предаване на заемната сума от кредитора „Креди Йес“ ООД на ответника; настъпил падеж на процесното вземане; наличие на сключен договор за цесия между „Креди Йес“ ООД и ищеца, по силата на който в полза на ищеца е прехвърлено процесното вземане; уведомяване на ответника за извършената цесия. В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ищеца за изискване и прилагане по делото на ч.гр.д. № 816/2025 г. по описа на РС Тутракан следва да се остави без уважение, тъй като посоченото дело е електронно и съгл. чл.409а ГПК всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма.
2
По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че тезите на страните по правните въпроси са напълно противоположни.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК могат да вземат становище по евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за заем.
П Р И Е М А като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване и прилагане по делото на ч.гр.д. № 816/2025 г. по описа на РС Тутракан.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3