Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 21.07.2021, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 209/2021
Вид
Решение № 258
Подписан
21.07.2021
В сила
22.02.2022
Състав
СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№

258/21.07.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 209/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 61, ал.11 от ЗЗ и е образувано по жалба на М.Т.Н. ***, срещу предписание с изх.№ 03-64500/ 10.05.2021 г. на директора на РЗИ – Добрич за поставянето му под изолация в домашни условия, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. В жалбата, в допълнителната уточняваща молба от 18.05.2021 г. и в пледоарията по същество се излагат доводи за незаконосъобразност на предписанието поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че предписанието не съответства на фактическата обстановка, както и че е налице неразбираемост на волята на административния орган, тъй като не е ясно дали жалбоподателят е бил поставен под карантина или изолация. Твърди се, че по време на проведените два телефонни разговора служителят на РЗИ не е уведомил Н. нито за мотивите и доказателствата за поставянето му под карантина, нито за началото и края на периода, за който е бил поставен под карантина. Счита се, че неправилно предписанието е издадено само на базата на един положителен антигенен тест за COVID-19, без да се извърши допълнителна проверка, дали действително жалбоподателят е бил болен или здрав. Сочи се, че самият тест не е диагноза, поради което административният орган е бил длъжен да направи индивидуално проучване относно здравословното състояние на лицето. Твърди се, че е налице нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи се, че Н. има поставени две дози от ваксината Астра Зенека, а и няколко дни след поставянето му под карантина си е направил втори антигенен тест за COVID-19, който е бил отрицателен, поради което не се явява заразоносител. Счита се, че не са изпълнени условията на т.4 от заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването за поставяне под задължителна изолация, тъй като не е налице предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемиологичен риск. Твърди се, че неизвършването на последващо повторно или някакво друго изследване и несъбирането на допълнителни доказателства относно здравословното състояние на жалбоподателя е довело до нарушение на правото му на придвижване, както и на правота му на защита. Възразява се, че РЗИ по никакъв начин не е съдействала на Н. да обори положителното изследване за COVID-19. Сочи се, че материалното основание на самото предписание е чл.61, ал.5 от ЗЗ, който е отменен към датата на издаването на акта. По тези съображения се иска отмяна на оспореното предписание.

Ответникът – директорът на РЗИ – Добрич, оспорва жалбата по подробно изложени в писмен отговор доводи и аргументи. Счита, че обжалваният административен акт е правилен, обоснован, мотивиран и съобразен с целите на закона. Предписанието е издадено и съобщено в съответствие с разпоредбите на чл.61, ал. 10 от ЗЗ чрез устно уведомяване по телефона, за което е извършено надлежно писмено удостоверяване от съответното длъжностно лице. Актът отговаря на изискваната форма, като в разпоредителната му част ясно е записано, че лицето се поставя под домашна изолация, като са посочени началната и крайната дата на изолация. Записването в картата за епидемиологично проучване, че лицето се поставя под карантина, представлява техническа грешка, която не променя волята на административния орган. Сочи, че след положителен резултат от лабораторен тест за COVID – 19 лицето подлежи на задължителна изолация на основание заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, независимо че е ваксирано с две дози Астра Зенека съответно на 22.02.2021 г. и 04.05.2021 г. Твърди, че според кратката характеристика на продукта, с който е ваксиран жалбоподателят, трайният имунитет се създава дни след поставянето на втората доза, т.е. той може да бъде ваксиниран и пак да бъде вирусоносител, поради което правилно е поставен под изолация. Сочи, че РЗИ – Добрич няма ангажимент да извършва повторни изследвания на лица с положителни резултати за COVID-19. Изолацията се прекратява след изтичане на 14 – я ден, с изключение на допълнението към заповедта, касаещо домашната изолация след дехоспитализация. РЗИ – Добрич не разполага с правомощия да оспорва лабораторните резултати и дейността на медико – диагностичните лаборатории в областта и в страната. Интерпретацията за имунна реакция на организма след преболедуване/ваксинация е приоритет на лекари – специалисти имунолози и вирусолози. Твърди, че в предписанието не е посочено предложение на ОПЛ, тъй като лицето няма избран ОПЛ съгласно извършената служебна справка в базата данни на НЗОК и на НИС. В акта няма и анамнеза за симптоматично протичане на заболяването, тъй като лицето е посочило, че няма симптоми и е отказало да даде допълнителна информация за здравословното си състояние. Сочи, че безсимптомните форми на COVID – 19 не изключват епидемиологичния риск от разпространение на заболяването, даже напротив. По тази причина административният орган е издал обжалваното предписание за изолация, оценявайки епидемиологичния риск за общественото здраве, без предложение от личен/лекуващ лекар. Счита, че предложението на личния/лекуващия лекар за изолация на пациента касае само местопребиваването му по време на изолацията – домашна или в лечебно заведение, съобразно здравословното му състояние, и преценката му дали пациентът може да се лекува в домашни условия или има необходимост от болнично лечение, не подлага на съмнение изолацията въобще. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че на 07.05.2021 г. на жалбоподателя М.Т.Н. е извършено лабораторно изследване с бърз антигенен тест за COVID-19, който е дал положителен резултат. Резултатите от теста са регистрирани в Единната информационна система за борба с COVID-19. Съгласно записванията в карта за епидемиологично проучване на заразно болен на 10.05.2021 г. инспектор в РЗИ – Добрич е провел телефонен разговор с жалбоподателя, за да го уведоми, че вследствие положителния антигенен тест ще бъде поставен под карантина с начална дата 07.05.2021 г.

(датата на теста). Н. е съобщил, че е ваксиран с две дози Астра Зенека, но е отказал да получи и да даде всякаква информация. Издадено е предписание за изолация в домашни условия с изх.№ 03-64500/ 10.05.2021 г. от директора на РЗИ – Добрич, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ (отм.) и заповед № РД-01-610/ 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването Н. е поставен в 10 – дневна домашна изолация на адрес в град ***, ул. “Александър Стамболийски” № 23, вх.Б, ет.7, ап.19, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. От фактическата страна предписанието е обосновано с положителния резултат за COVID-19 от 07.05.2021 г. В същия ден е проведен втори телефонен разговор с жалбоподателя, по време на който му е съобщено, че ще бъде под 14 –дневна карантина.

Не е спорно по делото, а и това се установява от представените по делото справки, че на 13.05.2021 г. на Н. е направен втори бърз антигенен тест, който е дал отрицателен резултат. Не е спорно и това, че жалбоподателят има поставени две дози от ваксината Астра Зенека. Първата доза е поставена на 22.02.2021 г., а втората - на 04.05.2021 г. В тази насока е и представеният от жалбоподателя сертификат за ваксинация, издаден от Министерството на здравеопазването.

От приложения по делото трудов договор № 927/01.08.2017 г. се установява, че д-р С.А.Д.е назначена на длъжността директор на РЗИ – Добрич, считано от 01.08.2017 г. Не се спори от страна на жалбоподателя, че тя е изпълнявала тази длъжност и към датата на издаване на оспореното предписание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното предписание е издадено от материалнокомпетентен орган – директорът на РЗИ – Добрич, в предвидената от закона форма - по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, съгласно чл.61, ал.9 от ЗЗ, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Без правно значение са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при съобщаването на предписанието. Действията по връчването на акта са последващи издаването му и нямат отношение към преценката за неговата законосъобразност, а само към реализиране на правото на обжалване. С разпоредбата на чл.61, ал.10 от ЗЗ е предвидена възможност за устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката. Видно от приложената по делото карта за епидемиологично проучване, предписанието е съобщено на жалбоподателя на 10.05.2021 г. от здравен инспектор в РЗИ – Добрич.

Действително от съдържанието на картата се установява, че Н. е уведомен за поставянето му под 14 –дневна карантина вместо под 14 –дневна домашна изолация, но това не е такъв недостатък, правещ неясна волята на административния орган.

В предписанието ясно е записано, че жалбоподателят се поставя под изолация в домашни условия заради положителен антигенен тест за COVID-19. Посочени са крайната и началната дата на периода на изолация, както и адресът, на който се поставя под изолация, поради което не са налице съществени нарушения, водещи до ограничаване на правото му на защита. Нередовното съобщаване на акта не оказва влияние върху съдържанието на предписанието, а правото на засегнатото лице да обжалва предписанието е упражнено надлежно и в срок, в резултат на което е образувано настоящото съдебно производство.

Оспореното предписание е мотивирано от правна страна с разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ и заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването. Действително към датата на издаване на предписанието законовата разпоредба е отменена ( отм. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.), но обществените отношения са преуредени с нормата на чл.61, ал.4 от ЗЗ, която предвижда, че задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 от закона се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Следователно посочването на разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ (отм.) не е съществен порок, тъй като правното основание за издаването на акта не е отпаднало, а само е установено в друга алинея на чл.61 от ЗЗ.

Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ в приложимата редакция (ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на различни заразни болести, сред които и COVID - 19.

Съгласно чл.61, ал.4 от ЗЗ задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Предписанието по ал.4 е по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение - чл.61, ал. 9 и ал.14 от ЗЗ.

Съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.