Решение № 13787 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13787 гр. .., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110140662 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „...“ АД срещу „..“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума в размер от 335 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по МПС „Шевролет Каптива“, с рег.№ ...., причинени в резултат от пожар на 30.06.2019г. в с.

Бистрица, възникнал от възпламеняване на намиращо се в съседство МПС „Рено Меган“, с рег.№ ..., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди настъпило вредоносно събитие – пожар от възпламеняване на МПС „Рено Меган“, с рег.№ ..., причината за който не е установена, а като евентуална такава в удостоверение от 8.07.2019г., издадено от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е посочено „възпламеняване на горими елементи на автомобила от източник с открито пламъчно горене“. Пожарът се разпространил и в резултат от него били причинени увреждания по МПС Шевролет Каптива, с рег.№ ..... За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Автокаско“ по застрахователна полица № ... при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на инцидента, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил същите са оценени на стойност 320 лв., която сума заплатил на собственика на автомобила. Поддържа, че за МПС „Рено Меган“, с рег.№ ..., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на инцидента, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно 1 вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 335 лв. с покана до ответника, който обаче не погасил задължението си. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидни и действащи към датата на процесното застрахователно събитие договори съответно за имуществена застраховка и за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени за процесните автомобили. Оспорва механизма на настъпване на твърдяното увреждащо събитие, вида, характера и степента на уврежданията по застрахования при ищеца автомобил и настъпването им в причинна връзка с това събитие. Оспорва като завишен и размера на вредите. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователно покритие по който е настъпило застрахователно събитие – пожар, за което ответникът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ носи риска, и извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор.

По делото не е спорно и от приета като доказателство застрахователна полица № Е18990020731 от 28.11.2018г. се установява наличието на сключен между ищцовото дружество и Г. Г.ев С. договор за застраховка „Автокаско“ за МПС „Шевролет Каптива“, с рег.№ ..... Полицата е подписана от името на застрахователя-ищец, като в същата липсва положен от застрахования подпис. В тази връзка съдът съобразява, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“ (код П-302), като съгласно раздел II, т. 1 от представените по делото Общи условия на ищеца, съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е пожар. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 4.12.2018г. до 3.12.2019г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 9000 лв.

От събраните писмени доказателства се установява също, че на 15.07.2019г. до ищеца е подадено уведомление за щета от застрахования Г. Г.ев С. с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от пожар в с. Бистрица, ул.

2

„Янчовска река“ № 52А, настъпил на 30.06.2019г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят е указал, че пожарът възникнал от запалване на паркиран в съседство друг автомобил. Като увредени детайли по застрахования автомобил са посочени десен стоп, светлоотразител, панел. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № **********, като видно от изготвените по същата доклад, опис и калкулация експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 320 лв. Не се спори и видно от представено платежно нареждане от 20.12.2019г., ищецът е заплатил в полза на застрахования посочената сума с указано основание за плащането процесната щета.

Като доказателство е прието удостоверение с рег.№ 764001- 1257/8.07.2019г., издадено от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в което е посочено, че на 30.06.2019г. в 01:10 ч. е получено съобщение за пожар, ликвидиран от СДПБЗН, в МПС „Рено Меган“, с рег.№ ..., на адрес: с. Бистрица, ул.

„Янчовска река“ № 52. В удостоверението е посочена като предполагаема причина за пожара „възпламеняване на горими елементи на автомобила от източник с открито пламъчно горене при неустановени обстоятелства”, както и е отразено, че от пожара е било засегнато съседно паркирано МПС „Шевролет Каптива“, с рег.№ .....

Удостоверението, като изготвено от компетентен орган в кръга на законовите му правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него възприети от длъжностното лице факти – получения сигнал за пожара, датата и мястото на възникването му и установените на местопроизшествието от служителите на пожарната увредени автомобили.

Конкретни обстоятелства по настъпване на увреждащото събитие се установяват от събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. С. и М. Д..

Свидетелят С. дава показания, че процесният автомобил „Шевролет Каптива“ е бил увреден вследствие запалване на паркиран до него друг автомобил. Свидетелят посочва, че по време на възникване на пожара си е бил вкъщи и когато е излязъл навън другият автомобил вече бил в пламъци и изгорял целия, като от разпространилия се огън били засегнати задния стоп и бронята на неговия автомобил.

Не е заварил други лица на мястото на инцидента. Свидетелят Д. също излага сведения за възникнал пожар, възпламенил собствения й автомобил докато бил оставен паркиран, като посочва, че разбрала за инцидента от съседи, а от полицията й съобщили, че се води разследване за палеж от трети лица. Съдът кредитира така събраните свидетелски показания като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица и взаимно кореспондиращи си и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, като приема въз основа на тях да се установяват обстоятелствата, за които свидетелите възпроизвеждат преки впечатления – факта на възникналия пожар от процесния автомобил „Рено Меган“ и увреждане в резултат от същия на застрахования при ищеца автомобил „Шевролет Каптива“.

От прието по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че повредите по МПС „Шевролет Каптива“, с рег.№ ...., отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, които съответстват и на сочените от свидетелите увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в 3 причинна връзка с възникнал пожар.

Не е спорно, а и от представена справка от Гаранционен фонд се установява, че към датата на декларираното застрахователното събитие за другия опожарен автомобил „Рено Меган“, с рег.№ ..., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, а съгласно ал. 2, т. 7 на чл. 493 застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чийто надзор се намира вещта. Това е безвиновна, гаранционно - обезпечителна отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация. Според т. 3 от ППВС № 4/1975г. налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а когато такова нарушение е допуснато, отговорността е по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно указанията по т. 10 от ППВС № 7/1959г. собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, не отговарят за вреди, причинени с нея по изключителна вина на трето лице, поради което собственикът, респ. покриващият гражданската му отговорност застраховател, може да се освободи от отговорност, само ако установи при условията на пълно главно доказване, че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от противоправно поведение на пострадалия или на друго лице, или че е налице непреодолима сила - действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и непредотвратим /така и Решение № 309/4.06.2013г. по гр.д.№ 1354/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о., Определение № 39/23.01.2020г. по т.д.№ 3147/2018г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и др./. Съдебната практика по приложението на чл. 50 ЗЗД приема още, че отговорността по посочения текст е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите /така Решение № 247/29.02.1984г. по гр.д.№ 3693/1983г., по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 309/4.06.2013г. по гр.д.№ 1354/2012г., по описа на ВКС, IV г.о./.