Присъда № 68 от 06.04.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 68 от 06.04.2026г. по НЧХД № 1405/2025г. по описа на РС-С.

Тъжителят А. К. А. е предявил против подсъдимия С. А. М. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото съдебното производство предявеният от тъжителя А. против подсъдимия М. граждански иск в размер на 5000 лв. (2556.46 евро), представляващ обезщетение за причинените от деянието с правно основание чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането – 09.11.2025г., до окончателно й изплащане, като конституира същия в качеството му на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител - повереникът адв. Н. от АК – С., като поддържат повдигнатото спрямо подс. М. обвинение и молят същият да бъде признат за виновен, а гражданският иск да бъде уважен в предявения размер. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият С. А. М., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник – адв. К. от АК-Бургас. Признава се за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. Не се оспорват обстоятелствата, изложени в тъжбата.

Защитникът на подсъдимия пледира спрямо подзащитния му да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид наличието на предпоставките за това, като на същия бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен в размер от 1000 лева, като до пълния му размер от 5000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият М. не дава обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. е български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан.

Тъжителят А. работел като шофьор на такси към фирма „ЕС-СИТРАНС“ ЕООД, като на 08.11.2025г. и 09.11.2025г. бил на работа. На 08.11.2025г. подсъдимият М. заедно със свид. Г.Ил., с която живеел на семейни начала и с приятели били на заведение „Грация“ в гр. С.. В сутрешните часове на 09.11.2025г. той и свид. Ил. си тръгнали от заведението и от мобилния телефон на свид. Ил. поръчали такси, което да ги прибере от заведението.

1

Поръчката била приета в диспечерския пункт на „ЕС- СИ-ТРАНС“ ЕООД и на заявения адрес - дискотека „Грация“ в гр. С. било изпратено такси с шофьортъжителя А.. При пристигането на адреса, в таксито се качили подс. М., който се оказал познат на тъжителя и свид. Ил.. Тъжителят потеглил с таксито към адреса, който клиентите му заявили. Подсъдимият бил почерпан.

Таксиметровият шофьор (тъжителят) спрял в близост до магазин „Тексако“, след което от таксито първо слязъл подс. М., а свид. Ил. била все още в таксито. Таксиметровият шофьор (тъжителят) бил също в таксито, като стъклото на предната врата на автомобила било спуснато надолу повече от половината. Той попитал подсъдимия М. дали ще плаща, при което последният се приближил до шофьорската врата на таксиметровия автомобил и през сваленото стъкло на шофьорската врата на таксиметровия автомобил му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа. През това време свид. Ил. била все още в таксито и чула таксиметровият шофьор - тъжителят А. да вика на подс. М. „защо ме удряш“. След това същата слязла от таксито и видяла как подс. М. побягнал, при което тя тръгнала след него като казала на шофьора, че на следващия ден ще го намерят и ще му платят.

Тъжителят звъннал на ЕЕН 112 като съобщил за инцидента и потърсил съдействие от органите на МВР. От своя страна свид. Д.В., която работела като диспечер във фирмата „Ес Си Транс“ ЕООД, в която работел и тъжителят, посредством системата, която била въведена в работата им върху карта на град С. виждала движението и местоположението на всеки един таксиметров автомобил във всеки един момент. Същата в деня на инцидента, след като приела поръчката и изпратила таксито, управлявано от тъжителя на заявения адрес - заведение „Грация“ в гр. С., посредством системата видяла, че таксито, управлявано то тъжителя се е забавило и установила, че в близост до него се намира и друго такси на фирмата със служебен номер 136, което било управлявано от шофьора Антон. По чата свид. В. попитала другия таксиметров шофьор защо се бавят, при което последният й отговорил, че колегата му А. бил ударен. Тя го посъветвала да звъннат в полицията, при което той й отговорил, че вече са се обадили. Свидетелката В. също звъннала на полицията като й обяснили, че знаят за случая и че тръгват с патрулка към мястото на инцидента. След като си тръгнали полицаите тъжителят отишъл в диспечерския пункт. Свидетелката В. видяла, че от носа му тече кръв, по блузата му също имало кръв. Тя го посъветвала да отиде до болницата, като осигурила таксита от фирмата, които да го заведат и приберат от лечебното заведение. Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент № 022935 на 09.11.2025г. в 03.45 часа тъжителят посетил МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – С. АД, където бил прегледан и насочен към съдебен лекар. На следващия ден - 10.11.2025г. тъжителят посетил Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – С. АД, като след извършения преглед му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 423/2025г. От заключението на съдебния лекар се установява, че тъжителят А. е получил контузия на носа с наличие на умерено изразен болезнен травматичен оток на 2 тъканите в областта на гърба на носа, като болките са се засилвали при опипване с ръка. Посочено е, че оплакванията му от болки в областта на травмите продължавали, както и че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Видно от заключението на съдебния лекар установените увреждания са причинили на тъжителя „болки и страдания“.

От приложената по делото справка от „Районен център 112 - Бургас” се установява, че на 09.11.2025г. в 03.16 часа е получено обаждане от лице, което се е представило с имената А. К.в А.. В съдебно заседание бе изслушан и приобщения по делото CD със запис на разговора, проведен от тъжителя с ЕЕН 112.

По делото е приложено писмо с изх. № 2143/18.12.2025г. на Окръжна прокуратура - С. от което се установява, че към 18.12.2025г. няма подавани жалби за извършени престъпления от подс. С. М., няма образувани досъдебни производства и неприключени наказателни производства срещу него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свид. В., дадени в хода на съдебното следствие, от които се установява какво е било състоянието на тъжителя Стайков непосредствено след инцидента, както и видимите следи от нараняване по лицето му. Показанията й са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира и показанията на свид. Ил., т.к. от същите се установяват релевантни за делото факти и обстоятелства. От показанията й се установява, че вечерта, преди инкриминираната дата тя и подс. М., с когото съжителства на семейни начала, заедно с приятели са били на дискотека „Грация“ в гр. С. и когато тръгнали де се прибират на 09.11.2025г., повикали такси. На заявения адрес пристигнало такси, управлявано от тъжителя А., който се оказал познат на подсъдимия. Макар и свидетелката да не е видяла удара, който подсъдимият е нанесъл на тъжителя, то същата в показанията си сочи, че по едно време чула шофьорът (тъжителят) да вика на С. (подсъдимия) „защо ме удряш“. Съдът кредитира показанията и на свид. Ил., т.к. тя възпроизвежда преките си възприятия от възникналия инцидент, а освен това посредством тях се установява, че действително подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните. Съдът кредитира приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 423/10.11.2025г. като издадено по надлежния ред, един ден след инцидента, от медицинско лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма 3 основание да се съмнява. Въз основа на същото, съдът приема за безспорно установено, че тъжителят А. е получил описаните увреждания, изразяващи се в контузия на носа с наличие на умерено изразен болезнен травматичен оток в областта на гърба на носа, придружени с продължителни болки. Въз основа на посочения медицински документ, съдът прие и това, че описаните увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, съобщаван от самия освидетелстван, както и че същите са причинили на А. „болки и страдания“.

Съдът кредитира и приложения по делото Лист за преглед на пациент № 022935/09.11.2025г., от който се установява, че непосредствено след инцидента тъжителят е бил прегледан от д-р Радостин Манолов, като е била поставена основна диагноза: „кръвоточение от носа“, в частта „Придружаващи заболявания и усложнения“ било посочено: „повърхностна травма на носа“.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на че на 09.11.2025г., в гр. С., причинил лека телесна повреда на А. К. А. от гр. С., изразяваща се в „контузия на носа с наличието на умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гърба на носа“, което му е причинило „болки и страдания“.

Съдът приема за безспорно установено, че на посочените в тъжбата дата и място подс. М. нанесъл удар с юмрук в областта на носа на тъжителя А., в резултат на който е получил контузия на носа с наличието на умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гърба на носа. Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение посочените наранявания са причинили на тъжителя А. "болки и страдания", поради което съдът приема, че на същия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК , поради което го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляваща престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

По делото е установена и причинно-следствената връзка между извършеното от страна на подсъдимия престъпно деяние и причинения резултат, изразяващ се в полученото от пострадалото лице телесно увреждане, изразяващо се в „болки и страдания“.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Поведението на подс. М. по време на инцидента налага извода, че същият е целял с действията си да причини на пострадалия нараняване, засягащо телесната му неприкосновеност. Подс. М. е бил наясно, че нанасяйки удар с юмрук в областта на носа ще го нарани, въпреки което е извършил деянието.

4

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Съдът счита, прецени, че подс. М. следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, т.к. както бе споменато по-горе, видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, неоспорено от страните, уврежданията, причинени на тъжителя се изразяват в "болки и страдания".

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото следва да се наложи при условията на чл. 78а от НК, тъй като са налице законовите условия за неговото прилагане - чисто съдебно минало на подс. М., който не се е ползвал досега от привилегията на цитираната разпоредба, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, липса на причинени от деянието имуществени вреди. Въз основа на това, съдът след като призна подс. М. за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ac11d1a-2f00-47e0-ba83-bbe0de27f003