Решение № 1186 от 10.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1770/2022
- Вид
- Решение № 1186
- Подписан
- 10.10.2022
- В сила
- 10.10.2022
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1186 гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501770 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 50207/21.07.2022г., депозирана от Х. К. К., действаща лично и като майка и законен представител на детето М.
И. М., чрез адв. Г.Н., срещу Решение № 2101/28.06.2022г., постановено по гр.д. № 1992/2022г. на Х състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата за защита по отношение на нея и детето М., а също така и в частта за разноските.
НаМ.а, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.
Иска да бъде наложена мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, като И. М. М. бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея-Х. К. К. и детето М. И. М. и мярката по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН, като на И. М. М. бъде забранено да приближава Х. К. К. и детето М.
И. М. жилището в което живеят двете, находящо се в гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап.
100, жилищетов което живеят през летния период, находящо се в гр Варна, м. „Г.Ч.“, № 477, вх. А, ет. 1, ап. 8, вилата в която пребивават през уикендите, находяща се в гр. Варна, ул.
„М.“, № 105, местоработата на Х. К.-Община Варна, Район „Аспарухово“ с адрес гр. Варна ,ул. „Н.Б.“, № 2 и местоработата й в с. Кичево, ЦНСТ „Надежда, Вяра и Любов“, Детска градина № 3 „Звездичка“ с адрес гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 14, където ходи детето М.
И. М. и танцовата школа на детето в „Тракийско дружество Кап. Петко войвода“, на адрес в гр. Варна, бул. „Вл.Варнечик“, № 61, при условия и срок определени от съда.
1
В писмени възражения И. М. М., чрез адв. Ч.Ч. изказва становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и съобразено с интереса на детето М.. Смята, че майката злоупотребява с търсене на защита по ЗЗДН, опитвайки се да вземе властта и накаже другия родител. Моли се решението на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба № 46503/08.07.2022г. , депозирана от И. М. М., чрез адв. Д.Ч., против Решение № 2101/28.06.2022г., постановено по гр.д.№ 1992/2022г. на ВРС, с което е наложена мярка за защита по отношение на Х. К. К., като е задължен да се въздържа от домашно насилие, на осн. чл. 5, т. 1 от ЗЗДН.
Страните по спора са страни и по гр.д. № 13728/2021г. на ВРС, заведено по определяне на мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето им М.. Те са в сериозен родителски конфликт и налагането на мерки по ЗЗДН е добро оръжие в ръцете на недобросъвестния родител. Смята, че са останали недоказани всички твърдения на Х. К. К. за осъществени от него актова за насилие. Освен това съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е мотивирал решението с извършваните от бащата видеозаписи, каквото оплакване няма наведено в молбата за защита. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и молбата за защита отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
Х. К. К. е възразила в срок, чрез процесуалния си представител адв. Г.Н. против въззивната жалба на И. М. М.. Отрича произнасяне на първоинстанционния съд свръхпетитум.
Моли се да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира също присъждане на разноските за въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Х. К. К. , ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето М. И. М. ЕГН **********, двете от гр. Варна, ул.
„Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап. 100, чрез адв. Г.Н. е навела твърдения, че с ответника И. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. «Г.В.», № 10, вх. 2, ап. 5 са родители на детето М. И. М..
Отношенията между тях се влошили и на 23.07.2021г. настъпила раздялата им. През м.септември 2021г. тя завела гр.д. № 13738/2021г. на 47-ми състав на ВРС, с което предявила срещу него иск с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК. По това дело са постановени привременни мерки, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето.
И. М. М. осъществил актове на домашно насилие, както следва:
-На 26.01.2022г. в телефонно обаждане на работното й място отправил множество обиди, наричайки я луда, смешна, неадекватна, че не може да си гледа детето, че се е продала за жълти стотинки… и я заплашил, че ще я затрие, че ще я унищожи и, че по един или друг начин ще й вземе детето.
-На 14.02.2022г., около 17.40ч. ответникът причакал майката на молителката (баба на детето), пред Тракийското дружество на бул. „Вл.Варнечик“ № 61, където М. посещавала 2 уроци по народни танци и започнал да заплашва бабата на детето, че ще види какво ще им се случи и, че ще им вземе детето. На излизане от сградата в 19.10ч. М. още бил там и и отново вдигнал скандал на бабата в присъствието на детето. Грабнал М. и я качил на раменете си. Бабата се изплашила, че ще тръгне на някъде. Казал и, че детето си има само баща, а майката си има друго семейство, затова ще вижда дъщеря си когато поиска.
Заплашил с думите да внимават какво говорят, че всичко се записва. По целия път до дома се карали. Бабата вдигнала високо кръвно, а детето се уплашило много и не могло да заспи вечерта.
-На 16.02.2022г., детето отново било заведено на народни танци, този път от своята баба и майка си. При излизането от танцовата школа ответникът се приближил към тях, като по главата му забелязала множество жици, а телефонът му светел, което е знак, че прави запис. Нахвърлил се срещу майката на детето, проявявайки вербална агресия, като я нарекъл луда, смешна, неадекватна, продажна и др. Заплашил я, че ще разпилее топ-психоложката на прах в съда и повече няма да си види детето, ще ги затрие, ще ги унищожи, че ги записва и цяла Варна ги слуша. Към детето се обърнал с думите да не слуша майка си и баба си, защото са луди. Детето се разстроило и почнало да вика , да плаче и да моли баща си да спре. Тя самата също се уплашила и се обадила на тел. 112. На място пристигнал екип на МВР. Те я посъветвали да подаде жалба в полицията. Те останали с М., за да му попречат да ги последва.
През последните две седмици преди подаване на молбата за защита М. идвал и звънял на вратата докато му се отвори почти всеки ден без предупреждение и уговорки. Майка й отваряла, в страха си да не започне да блъска и прави скандали, при което бащата давал по нещо сладко на детето. Това счита за системен психически тормоз за всички.
Моли се да бъдат предприети мерки за защита, като И. М. М. бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето М., да бъде забранено на И. М. М. да се приближава до нея и малолетното дете М., жилището в което живеят, находящо се в гр.
Варна ,ул. „Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап. 100, жилището в което живеят през летния период в гр.
Варна, м. „Г.Ч.“, № 477, вх. А, ет. 1, ап. 8, и вилата, в която пребивават през уикендите в м.
„Изгрев“, ул. „М.“, № 105, местоработата й в гр. Варна, ул. „Н.Б.“, № 2- Община-Варна, Район Аспарухово, както и в с. Кичево, ЦНСТ „Вяра“, детската градина на М.-ДГ № 3 „Звездичка“ на адрес гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 14 и танцовата школа на дететоТракийско дружество „Кап.Петко войвода“ на адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 61, при условия и срок, определени от съда.
В писмен отговор ответникът И. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. В.“, № 10, вх. 2, ап. 4, чрез адв. Д.Ч. изказва становище за неоснователност на молбата за защита.
Оспорва изложените от молителката факти и наведени твърдения за извършени от него актове на домашно насилие на 26.01.2022г., 14.02.2022г. и 16.02.2022г. Молбата е подадена с цел осигуряване на благоприятен за нея изход по гр.д. № 13738/2021г. на 47-ми състав на ВРС, съсредоточена върху това да бъде изведен от живота на детето изцяло неоснователна.
Не спори, че при срещи с молителя К. използва звукозаписни устройства.
3
На 26.01.2022г. звънил на майката на детето единствено във връзка с дадения от него материал за изследване в лаборатория. Не й е отправял обиди, не я е заплашвал.
За инцидента от 14.02.2022г. твърди, че е имал уговорка с детето да дойде и да се видят, като води със себе си кучето Пиер. Детето поискало да се видят пак след тренировката и той бил там. С бабата не е разговарял пред тренировката. Като излезли, детето поискало да го вземе „на конче“, вървели и си приказвали. Детето било щастливо и с охота отговаряло на въпросите му. Бабата започнала да мрънка да свали детето от раменете си, да суфлира на всяка дума на детето. Достигайки входа на блока попитал бабата на детето кога ще върнат гривната на малката, която й подарил за Коледа. Преди да отговори баба му, детето казало, че са я скрили, защото има записващо устройство. Бабата започнала да крещи, защо той говори така. М. обяснила, че майка й свалила гривната защото има подслушватели.
Като чула думите на детето, бабата започнала да я сочи с пръст, да й крещи и обижда, да заплашва, че ще я накаже, ако не спре да приказва такива работи. Детето се притеснило и уплашило.
На 16.02.2022г. към 18.55ч. дошъл с кучето Пиер пред Тракийския дом, за да види детето и то да си поиграе с кучето. Видял познато дете с баща си и попитал за М.. Бащата го уведомил, че Марианчето е било на тренировка с майка си и баба си. Тогава разбрал, че двете са се наговорили и организирали група за взаимопомощ по ЗЗДН. Включил телефона си на аудиозапис, като ползвал хендсфри. Потърсил детето си. То било заградено от майка си и баба си. Зарадвал се на детето и го попитал как е. Майката започнала агресивно да настоява да се махне и да ги освободи от присъствието си. Като излезли, детето направило опит да помилва кученцето. Бабата го дръпнала силно. Той й направил забележка да не дърпа детето така. Поискал при позвъняване да вдигат телефона и да може да говори с детето по-дълго. Детето обяснило, че предния ден като звънял майка й спяла. При това бабата започнала с грубост да дърпа детето напред, а майката се разкрещяла да се маха и, че няма право да е там. Заплашила, че ще звънне в полицията. Той им обяснил със спокоен тон, че е наясно какво искат да изфабрикуват и, че всичко се записва. К. позвънила на тел.
112. Решил да остане и дочака полицаите. Тръгнали към подлеза на Тракия. К. го нападнала и издърпала слушалките с микрофона, които били вързани с кабел към телефона му.
Телефонът му паднал и се счупил екрана в горния и долния край. Минали през подлеза от другата страна на булеварда. Продължил да прави запис с микрофона на телефона. В момента, когато дошла патрулката, майката и бабата на детето се затичали към полицаите и през сълзи заобяснявали, как той ги заплашва. Обяснил на служителите ситуацията. Те казали, че нищо не могат да разберат и да направят. Единствено случилото се се отразило на детето и то дни наред продължило да пита защо да не може да се виждат, а майка й вика полиция.
Моли се да бъде отхвърлена молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Между страните не се спори и се установява от приложеното удостоверение за раждане на М. И. М., р. 20.11.2015г., че негови родители са страните Х. К. К. и И. М. М..
Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от Х. К. К. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея в лично качество и като майка и законен представител на детето М. И. М., в която същата е декларирала осъществени от И. М. М. по отношение на нея и детето актове на домашно насилие:
- на 26.01.2022г. И. М. й се обадил по телефона на работното място и вдигнал скандал, придружен с множество обиди и заплахи за саморазправа и, че ще й отнеме детето.
- на 14.02.2022г. в 17.40ч. И. М. причакал майка й и детето М. пред Тракийското дружество в гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 61, където детето посещава народни танци и отправил заплахи към възрастната жена. На излизане в 19.10ч. И. М. пак бил там и последвал пореден скандал в присъствието на детето. До дома им на ул. „Г.С.Р.“ № 79 се карали непрекъснато бащата и бабата на детето. То било много изплашено..