Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260071 от 03.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 381/2020
Вид
Решение № 260071
Подписан
03.12.2020
В сила
15.12.2021
Състав
ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, КАЛИН КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е № 260071 гр. Кюстендил, 03.12.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН В.ЕВ при участието на съдебен секретар Симона Цикова, след като разгледа докладваното от съдия Т. Костадинова в.гр.д.№ 381 по описа на КнОС за

2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.С.Р., ЕГН: **********, с *******рес: *** чрез процесуалния си представител *******в. В. С. от САК, със съдебен *******рес: ***, обжалва Решение

№ 166 от 11.03.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. дело №883 по описа на съда за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният нея срещу И.Н.М., ЕГН: **********, с *******рес: ***, иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на страните, сключен на 11.04.1976г. в гр. ******* и прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 64899/2017 г. по описа на Софийски районен съд, пор*******и значително по-голям принос в размер на ***** за ищцата и на **** за ответника, като неоснователен. Твърди се, че решението на районен съд е необосновано, тъй като е постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение с което да се уважи предявеният иск В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и се моли за оставянето й без уважение.

Жалбата като подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:

Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Пред районен съд e бил предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на страните, сключен на 11.04.1976г. в гр. ******* и прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018г., постановено по гр.д. № 64899/2017г. по описа на Софийски районен съд, порди значително по-голям принос в размер на ***** за ищцата и на ****за ответника.

Районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че всеки от съпрузите в рамките на възможностите си е допринасял за благополучието на семейството и придобиването на семейно имущество, като няма данни ответникът да е разпилявал придобитите от съпругата средства, а напротив същият е допринасял в значителна степен за придобиването на недвижимите имоти, както същият е осъществявал отглеждането и възпитанието на децата, като работата в домакинството и ангажираността със семейните неща е позволило на съпругата да замине да работи в ******* и да реализира по- високи доходи, пор*******и което не е налице явно и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи. Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях.

Отделно от това съдът излага и следните правни съображения :

Искът е с правно основание чл. 29, ал.3 от СК. Предпоставките за уважаване на този иск са: прекратяване на брака между страните, придобито през време на брака имущество и приносът на единия съпруг в придобиването значително да надхвърля приноса на другия. В този случай се преценяват формите за съвместен принос, изразяващи се във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл.21, ал.2 СК). Тези форми са равнопоставени от законодателя, затова те са с еднаква тежест и никоя от тях не е с приоритет пред останалите. В случая няма спор между страните, че сключеният на 11.04.1976г. граждански брак е прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018г. по гр.д. № 64899/2017г. на СРС). Няма спор между страните и че посочените в исковата молба имоти са придобити по време на брака. Спорът по делото касае приносът на всяка от страните в придобиването на имуществото, като твърдението на ищцата е, че нейният принос значително надхвърля този на бившия й съпруг, доколкото в периода от 1989 г. до 2007 г. тя е работела в ******* и нейният доход съществени надвишава дохода на ответника. В тази връзка следва да се посочи следното:

Няма спор, че през периода 1989 г.- 2007 г. ищцата е работела в *******, а от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Г. В. се установява, че за периода 1991 г. до 2018 г. тя е получила ******* лв. неденоминирани лв., както и ******* швейцарски франкове, *******германски марки, *******американски долари и *******либийски динари, а за същият период ответникът е получил *******лв. По делото са представени са доказателства- Удостоверение с изх. № 134/27.01.2011г., Удостоверения обр. УП-3,, от които е видно, че ответникът И.Н.М. е бил в трудови правоотношения с „*******“ *******, гр. В. „******“ *******, гр. В. и др. дружества, от където е получавал трудово възнаграждение. Представени са също така Договор за изработка от 18.02.1997г. и разписка от 28.09.1999г., от които е видно, че М. е получавал доходи и по граждански договори. От посочените доказателства се установява, че ответникът по време на брака е бил трудово ангажиран Действително се установява, че доходите на ищцата са по- високи от тези на ответника, но при определяне на по- голям принос те не са единственият критерий. Вземат предвид също така работата на съпрузите в домакинството, както и грижата за децата. В случая няма спор, че от брака си страните имат родени две деца, които към момента на заминаването на ищцата в ******* са били на възраст 12 г. и 11 г. За тях до навършването на пълнолетието им грижи е полагал единствено ответникът, което се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели. По делото няма данни ответникът да е разпилявал средства.

Действително свид. К.М.- син на страните твърди, че всички пари на ищцата баща му е вложил в

„******“, но тази показания не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства по делото.

Извършвайки съпоставка на приноса на двамата съпрузи, като съдът взема предвид обстоятелството, че ищцата е реализирала по- високи доходи, но също така, че ответникът е поел изцяло грижата за децата и домакинството, то следва, че приносът и на двамата съпрузи е равен, от което следва, че искът е неоснователен.

Неоснователно е твърдението, че обжалваният съдебен акт е необоснован тъй като приетите доказателства са пристрастно и едностранно обсъждани, като не са били обсъдени тези, които са в подкрепа на ищцовата претенция. Безспорно е по делото, че по време на брака ищцата е реализирала по-високи доходи от тези на ответника, както и че ответникът е разполагал със средствата й, но както бе посочено по горе това не е единственото основание за определяне на по- голям принос, а се вземат предвид осъществяваните грижи по отглеждането на децата и за домакинството, като първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свид. К.М., който е твърдял за нанасяно физическо насилие от страна на ответника на двете си деца, както и че никое от тях не е живяло с него, доколкото тези негови показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Неоснователно е и възражението, че съдът необосновано е приел, че апартаментът в гр. В. е закупен на името на ответника на „зелено“, т.е. преди построяването му и на значително по- ниска цена, без да има доказателства в подкрепа за този извод.

Напротив по делото са събрани доказателства, от които се установява, че апартаментът в гр. В. е закупен преди завършването на строителството. .В тази насока са показанията на свид. К.М., който сочи, че с пари на ищцата баща му е купил апартамент на „зелено“, който е започнал да се строи 1990 или 1991 г. Неговите показания се подкрепят и от показанията на свид. С.И., който твърди, че е осигурявал материали за строежа на апартамента. Свидетелят В. М. също заявява, че той и другият им брат са помагали при довършителните работи по апартамента, както и че ответникът е направил водната му инсталация. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като те не си противоречат, а взаимно се допълват.

Според въззивницата в разрез с правните норми и съдебната практика е становището на съда относно трансформацията на лично имущество при продажба на наследствени имоти на ищцата от ответника като пълномощник и с получените средства закупуване на имоти в землището на гр. *******. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на ищцата, че с реализираните доходи от продажба на нейни наследствени имоти ответникът е закупил посочените в исковата молба недвижими имоти, придобити след 2004 г. касае трансформация на лично имущество и редът за защита е друг.

С оглед гореизложените съображения и поради съвпание на изводите на двете инстанции, обжалваното решение ще бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 11.03.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 883/2019 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.