Решение № 324 от 24.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Б., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200699 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от жалбоподателя Х. А. Х., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. К. К. от БАК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 346зз-4 от 23.01.2026 година, издадена от М. Г. Н., на длъжност м. а. в РУ – С. при ОД на МВР – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като неправилна и издадена в нарушение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - М. Г. Н., на длъжност м. а. в РУ – С. при ОД на МВР – Б. – редовно призован, се явява лично в заседанието. Същият счита, че е извършил коректно професионалните си задължения, спазен е протоколът, а за това, че тъжителят е останал по-продължително време в РУ – С. не може да вземе отношение, тъй като в деня, в който е станало задържането, същият е бил на работа на конкретен установъчен пункт, за който е следвало да извършва служебните си задължения. Моли съдът да остави жалбата без уважение.

1

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК приема на първо място, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока на чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане и е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на производството за издаване на заповедта, поради липса на престъпление.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има данни за извършено престъпление за това, че на 23.01.2026 година, в 10:28 часа, на път ВП II 99 км 21+200, в близост до б. „П.“ в посока град П., жалбоподателят Х. А. Х., ЕГН **********, управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ..., собственост на Л. К. К., ЕГН **********, под въздействие на наркотични вещества или техните аналози кокаин, установено с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен № ARKH-0031 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК .

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Това е административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържане да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е 2 наличие на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Поради това възможността на органите на МВР да приложат ПАМ задържане за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането като ПАМ се предприема от полицейски орган в условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице.

По мнение на настоящия състав фактите, изложени в докладната записка и тези, събрани в хода на съдебното следствие, подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител на престъплението, описано в заповедта.

Изискването за излагането на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнена, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подборно и изчерпателно описание на всички данни относно лицето, съдържащи се в доказателствата по преписката.

Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено.

Като всяка ПАМ – задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Следва да се има предвид, че при установяване на Х., че управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества, в случая под въздействието на кокаин, следва да бъде извършено действието 3 претърсване и изземване в автомобила, който е управлявал. След като тези действия са били извършени, по закон такива действия по претърсване и изземване се правят и в жилището, обитавано от лицето, у което е било установено наличие на наркотично вещество. В настоящия случай Х. е участвал в това действие, което е извършено с неговото съгласие и това е видно от приетия по делото протокол, в условията на неотложност, при което действие не са отрити вещества, забранени от закона. Тези действия не са били извършени и по реда на НПК, а по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗМВР. След това действие Х. е бил оставен на разположение на разследващ полицай в районното управление, което е бил провел първото процесуално следствено действие с него, а именно разпит. Поради тези причини Х. е бил освободен в 15:20 часа в същия ден.

От показанията на свидетеля С. става ясно, че Х. е поискал да му бъде взета кръв за анализ и същият е бил отведен и му е била взета кръв, като до този момент няма получен резултат от химико-токсикологичната експертиза, т.е. няма налице повдигнато обвинение и Х. все още няма качеството на обвиняем.

Настоящият състава намира, че не е налице и нарушаване на принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за което актът се издава.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед на задържане е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 346зз4 от 23.01.2026 година, издадена от М. Г. Н., на длъжност м. а. в РУ – С. при 4

ОД на МВР – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа на Х. А. Х., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок, считано от днес.

РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на страните в открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2026 година.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5