Решение № 68 от 01.08.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Враца, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20251400900053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/.

„ВИАКОН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.София, е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на „М КОРЕКТ СТРОЙ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Козлодуй.

В молбата се твърди, че на 18.11.2022г. между страните бил сключен договор за покупко-продажба и доставка на стоки, по който молителят изпълнил договорните си задължения, като доставил на длъжника договорените стоки и издал съответните данъчни фактури за тях. Поддържа се, че приемането на стоките е извършено с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, но по фактури №1000002863/29.12.2022г., №1000002864/29.12.2022г., №1000002865/29.12.2022г. и №1000002911/24.03.2003г. плащане не е извършено в пълен размер от длъжника.

Посочва се също, че след приспадане на кредитни известия по други фактури, общата неизплатена сума по процесните фактури е в размер на 44 566,48 лв.с ДДС. Молителят посочва, че за така дължимата сума се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано изп.дело №4260/2024г.по описа на ЧСИ М.Н., рег.№*** от Регистъра на ЧСИ, но вземането не е събрано, поради липса на имущество, от което молителят да се удовлетвори.

Поддържа се, че е налице неплатежоспособност и евентуално свръхзадълженост, тъй като длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, породени от търговски сделки, а дългия период на забавата обосновава извод, че финансовите затруднения не са временни.

1

Към молбата са представени писмени доказателства. Допълнително от ТД на НАП-Велико Търново са изискани и са приети заверени копия от подадените от длъжника годишни данъчни декларации за 2022г. и 2023г.

Преписи от молбата и доказателствата към нея са изпратени за връчване на длъжника на регистрирания му фирмен адрес, но тъй като на него той не е бил открит, връчването следва да се счита за редовно на осн.чл.50, ал.2 от ГПК.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:

След служебна справка в ТР, се констатира, че молителят е регистриран като капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма - ЕООД, с основна дейност: строителство и СМР, строителство на жилищни и нежилищни сгради, преносни и разпределителни ел. и далекосъобщителни мрежи, хидротехнически съоръжения, изолации, земни работи, сондиране, събаряне и разрушаване, полагане на мазилки, боядисване, покривни работи, други специализирани строителни дейности, продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество на наши и чужди фирми, всякакъв вид търговия на едро и дребно в страната и в чужбина, покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, комисионни, спедиционни и превозни сделки, лицензионни сделки, превоз на товари и автомобили в страната и чужбина, международен транспорт, ресторантьорство, хотелиерски, туристически, лизинг, както и всички дейности и услуги, които не са изрично забранени от закона.

При извършената служебна справка в ТР се констатира, че дружеството не е обявявало годишни финансови отчети за 2023г. и 2024г., а макар за 2022г. да е изпратило ГФО за обявяване, вписване на обявяването не е извършено.

От приложените към исковата молба договор с нотариална заверка на подписите от 18.11.2022г., 4 бр.фактури и 4 бр.приемо-предавателни протоколи към тях и 3 бр.кредитни известия се установява, че между страните бил сключен договор за доставка на геосинтетични материали, по силата на който и по поръчка на длъжника, молителят „Виакон България“ЕООД доставил до склад на длъжника описаните във фактурите и приемо-предавателните протоколи материали на обща стойност 103 920,40 лв.с ДДС. Съгласно сключеният договор (чл.7) длъжникът следвало да заплати стойността на доставените му материали както следва: авансово плащане в размер на 30% от общата стойност на офертата или 75 000 лв.без ДДС; доплащане до 80% от общата стойност на офертата при доставка на материалите и доплащане до 100% от общата стойност на офертата до 30 дни след доставката.

Както това се установява от представените нотариална покана за доброволно изпълнение и констативен протокол от 19.09.2024г. на ЧСИ М. Н.; заповед №719/09.10.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, 2 изд.по ч.гр.дело №1187/2024г. и изпълнителен лист №605/09.10.2024г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение, за неизплатената част от стойността на издадените 4 бр.фактури, а именно за сумата от 44 566,28 лв., ведно със законната лихва към нея от 08.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, кредиторът „Виакон България“ЕООД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Тъй като длъжникът „М Корект Строй“ЕООД не е обявил ГФО за последните 3 години, не е открит на регистрирания си фирмен адрес и не е ангажирал становище и доказателства по молбата по чл.625 ТЗ, от ТД на НАП-Велико Търново са изискани подадените от длъжника годишни данъчни декларации за 2022г., 2023г. и 2024г.

Съгласно изпратеното от ТД на НАП-Велико Търново писмо изх.04006217/29.05.2025г., длъжникът е подавал данъчни декларации само за 2022г. и 2023г., като от изпратените заверени копия от същите се установява, че за 2022г. „М Корект Строй“ЕООД е декларирало данъчна загуба в размер на 36731,22 лв., равняваща се на счетоводната загуба като разлика между декларираните разходи и декларираните приходи по отчета за приходите и разходите. Съответно, за 2024г. дружеството е декларирало счетоводна печалба в размер на 416 143,52 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл.64, ал.3 ТЗ. Тези две основания за откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл.625 ТЗ основание. В конкретния случай молителят се позовава на наличието на неплатежоспособност.

Според чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4) задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а елементите му са очертани и в чл.631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Систематичното тълкуване на двете разпоредби е дало основание на правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността е 3 обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи - такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност / в този смисъл Решение № 71/30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., I т. о./. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни /текущи/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.

Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника. Това е така, защото в редица случаи начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото осчетоводяване не всякога отразява реалността /счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок. Съответно длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл.608, ал.1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ е 4 правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена неспособност за генериране на парични средства за покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително /а не само счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.

С разпоредбата на чл.608, ал.2 от ТЗ е въведена оборима презумпция, според която предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. С така въведената презумпция се размества доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност, при което в производството по чл. 625 ТЗ молителят-кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане, а в тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.

Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ac0456a-8a33-4648-b5bd-80b27967b9f4