Решение № 132 от 23.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Частно наказателно дело 407/2026
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- ПЕНКО ЦАНКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Наказателен кодекс
МОТИВИ към Решение № 132 от 23.07.2026г. по ЧНД № 407/2026г. по описа на ВТОС.
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от ЗПИИРКОРНФС.
В Окръжен съд – Велико Търново е постъпило искане за признаване и изпълнение на Решение за прилагане на финансова санкция № 11 Cs 18 Js 242**/**, постановено на 27.11.20**г., от съдебен орган - Amtsgericht Tubingen районен съд), Федерална република Германия, влязло в сила на 01.01.20** г., с което на С. М. С., родена на **.**.**** г. в гр. Т., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, обл. В. Т., ЕГН **********, е наложена финансова санкция – парична сума, в размер на 2400 € (две хиляди и четиристотин евро) за извършено престъпление, което се санкционира според чл. 263, ал. 1 от НК на ФРГ, както и 77,50 € (седемдесет и седем евро и петдесет евроцента), представляващи направени разноски по съдебното и административното производство, които са довели до решението, с общ размер на финансовата санкция 2477,50 € (две хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет евроцента). Искането е направено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, към което са приложени – попълнено и подписано Удостоверение по образец съгласно приложението към Рамковото решение – на немски език и в превод на български език, извлечение от решението, въз основа на което е издадено Удостоверението – на немски език.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище, че искането следва да се уважи като се признае изпратеното решение за налагане на финансова санкция на засегнатото лице С.М. С., във Ф.Р.Германия.
В съдебно заседание засегнатото лице С. М. С., лично и чрез назначения си служебен защитник (адв. Т. К.) заема становище, според което направеното искане следва да се отхвърли . Излагат се съображения в подкрепа на направеното искане.
Съдът, обсъждайки приложените по делото доказателства, като взе предвид и доводите на страните, намери за установено следното:
Към разгледаното искане е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което отговаря на изискванията за съставянето му. В същото е посочено, че се издава въз основа на Решение за прилагане на финансова санкция № 11 Cs 18 Js 242**/**, постановено на 27.11.20**г., от съдебен орган - Amtsgericht Tubingen районен съд), Федерална република Германия, влязло в сила на 01.01.20** г., за извършено престъпление по чл. 263, ал. 1 от НК на Ф.Р.Германия, 1 срещу засегнатото лице С. М. С., български гражданин, роден на **.**.****г. Извършените от С. действия, съгласно националния закон на решаващата държава се преследват като престъпление ( измама) и въз основа на решение на съд.
Изложени са фактическите обстоятелства на престъплението, а именно – осъществено на 31.08.20**г., на територията на Ф.Р.Германия престъпление (подробно описано в съдържанието на приложеното удостоверение), престъпление по § 263, ал. 1 от Наказателен кодекс (измама) Деянието е санкционирано с решение на компетентен съдебен орган от 27.11.20** година, и е влязло в сила на 01.01.20** година. Посочено е, че с Решението, на С. М. С., е наложена финансова санкция – парична сума, в размер на 2400 € (две хиляди и четиристотин евро), както и 77,50 € (седемдесет и седем евро и петдесет евроцента), представляващи направени разноски по съдебното и административното производство, които са довели до решението, с общ размер на финансовата санкция 2477,50 € (две хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет евроцента).
В конкретния случай не се налага проверка за наличието на двойна наказуемост – аргумент от чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а дори и да се налагаше, то такава всъщност е и налице, тъй като и по българското законодателство извършеното престъпление е наказуемо като престъпление по чл.209, ал.1, съобразно Наказателен кодекс на Р. България.
Посочени са достатъчно на брой лични данни за индивидуализиране на засегнатото лице – име и фамилия, дата и място на раждане, адрес по местоживеене в Република България. В Удостоверението е отразено, че производството против засегнатото лице е било писмено и лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това.
Засегнатото лице е български гражданин. С.М. С. е родена на **.**.**** г. в гр. Т., като към настоящия момент има установен постоянен адрес на територията на Р.България, на който пребивава, а именно: гр. П., ул. „****“ № *, обл. В. Т., ЕГН ********** и компетентен да разгледа делото съобразно чл.
15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд – В. Търново.
Не се констатират основания за отказ за признаване и изпълнение на постъпилото Решение, обективирано и в Удостоверението по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Това е така, защото както вече бе отбелязано и по-горе, постъпилото Удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити – пълно е и отговаря на несъдебното Решение, въз основа на което е издадено; деянието не е подсъдно на българския съд, поради което и не се следи за изтекла давност по българския закон; не са налице данни за имунитет или привилегия, изключващи изпълнение на Решението. Същото не се отнася за деяния по чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС; размерът на наложената финансова санкция не е по-малък от 70 евро; не са налице основания, изключващи 2 личната наказателна отговорност на засегнатото лице; от отразеното в Удостоверението е видно, че не са налице основанията за отказ по чл. 35, т. 911 от ЗПИИРКОРНФС с оглед на проведеното във Ф.Р.Германия производство спрямо засегнатото лице.
Ето защо депозираното Решение на несъдебния орган, следва да бъде признато и следва незабавно да се допусне неговото изпълнение.
Следва признатото Решение на изпращащата държава, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл.
36, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, незабавно да уведоми ВТОС за предприетите действия по изпълнение на решението.
Следва, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС, да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП – Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.
Следва, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Водим от горните мотиви съдът постанови приложеното решение.
Съдия при Окръжен съд Велико Търново:
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Т. К. Маргаритова в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Частно наказателно дело № 20264100200407 по описа за 2026 година
Въз основа на данните по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 11 Cs 18 Js 242**/**, постановено на 27.11.20** г. от Amtsgericht Tubingen , Федерална република Германия, влязло в сила на 01.01.20** г., с което на С. М. С. – родена на **.**.**** г. в гр. Т., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, обл. В. Т., ЕГН **********, е наложена финансова санкция – парична сума, която е наложена с решението, в размер на 2400 € (две хиляди и четиристотин евро) за извършено престъпление, което се санкционира според чл. 263, ал. 1 от НК на ФРГ, както и 77,50 € (седемдесет и седем евро и петдесет евроцента) за разходите по съдебното и административното производство, които са довели до решението, с общ размер на финансовата санкция 2477,50 € (две хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет евроцента).
Признатото Решение на изпращащата държава ведно с препис от 1 настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ТД на НАП, гр. Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл. 36 вр. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава – Bundesamt für Justiz, Deutschland, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ ИЗПРАТИ и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Великотърновския апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2