Решение № 118 от 29.07.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Силистра, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря ДЕЯНА В. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20263420200225 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Г. И. О. ЕГН:**********, от гр.Силистра, ул.

„Кап.Кръстев” №15 ет.7 ап.66 е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 26-1099-000133/19.03.2026 г. на Началник група в ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, като счита, че наложеното му наказание е неправилно и незаконосъобразно, явно несправедливо. Моли за отмяна на НП, евентуално за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Редовно призован не се явява в съдебно заседание, а вместо него упълномощен защитник. Адвоката анализира накратко доказателствата, моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Прилага и писмена защита. Развива доводи, че жалбоподателя не е извършил административното нарушение, тъй като не е субекта който следва да отговаря, както и за неправилно приложения на закона, по отношение на нормата предвидила съответното задължение, така и по отношение на санкционната норма.

Административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание, не се явява и процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище на упълномощен юрисконсулт при ОД МВР-Силистра.

Анализира доказателствата, моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

1

През ноември 2025 год. Т. Йо. Н. продал на Г. И. О., притежавания от него автомобил „Мерцедес Ц 180“ с peг. № СС5404АР. Продажбата била извършена по законоустановения ред с регистриран договор за покупко-продажба № 7447/19.11.2025 г. от Нотариус с № 704.

Въпреки прехвърлянето на собствеността, Г. О. не регистрирал въпросното МПС, така както изисква чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Така на 11.03.2026 г. новият собственик - Г. О., управлявал автомобила си в гр.Силистра, по ул.

„Седми септември“, когато до дом № 104, бил спрян за проверка от служители в група ОДПКПД при ОДМВР-Силистра.Полицейските служители установили самоличността на водача, както и обстоятелството, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като автомобила бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 21.01.2026г..

При тези факти Г. В. на длъжност мл.автоконтрольор в ОД МВРСилистра, сектор „Пътна полиция“ съставил АУАН серия GA№4387665, като квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1, предл.“първо“ от ЗДП.

Горните обстоятелства се установяват, както от писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите Г.В. и П. П..

По случая явно е била сезирана и РП-Силистра. Последвал отказ на прокурора да образува досъдебно производство- постановление от 13.03.2026г. и изпращане преписката на ОД МВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“ с оглед преценка за евентуално реализиране на административнонаказателната отговорност на водача на автомобила.

Въз основа на материалите от РП-Силистра и акта, АНО приел, че нарушителя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Издал атакуваното НП, като наложил на Г. И. О. наказание на основание по чл.175, ал.3, пр.“първо“ ЗДвП“Глоба” в размер на 255, 65 евро/500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и той също има доказателствена сила – арг. от чл. 189, ал.2 ЗДвП.

Издаденото въз основа на акта НП отговаря на всички изисквания на чл.

57, ал.1 ЗАНН и съда не констатира нарушение на процесуалните правила, което де е съществено и самостоятелно основание за отмяна.

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва санкционния акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Като писмено доказателство по делото е приложена разпечатка за МПС с рег. № СС5404АР от Интегралната информационна система „Справки“, АИСКАТ- регистрация на ППС и собствениците им, подсистема „Справки по 2 история на регистрация“, от която е видно регистрацията на договор за продажба-праводаване от 19.11.2025г.. Каса е се за електронна преписка от портала на МВР, по документ №7447 от същата дата на Нотариус с №704 Н.Н.. Видно от същото писмено доказателство регистрацията на л.а. марка „Мерцедес Ц 180“ с peг. № СС5404АР е била автоматично и служебно прекратена на 21.01.2026г..

По несъмнен начин е установено, че на 19.11.2025г. жалбоподателят е придобил собствеността/ ползването на процесното МПС, като и до 11.03.2026г. не е предприемал никакви действия за промяна в регистрацията на това обстоятелство.

Жалбоподателя е бил наясно, че автомобилът не е бил пререгистриран повече от два месеца след закупуването му. Бъдейки правоспособен водач е следвало да е запознат с разпоредбата на чл.145, ал. 2 от ЗДвП , както и с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което е бил наясно, че в двумесечен срок от придобиването на МПС е следвало да предприеме необходимите действия по промяна на регистрацията.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е разписано, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Условията и редът за регистриране, се определя с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В подзаконовия нормативен акт е предвидено задължение за заявяване на настъпилите промени по отношение на МПС и то за собственика - чл. 15, ал.

1 от наредбата.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. сочи, че собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. Според чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата регистрацията на МПС може да се прекрати служебно, като по т.10 в случаите по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В тази хипотеза контролните органи нямат задължение да изпращат уведомление до собственика за прекратената регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Ето защо 3 може да се направи извода, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение.

В настоящия случай санкциониран за нарушението е купувача съгласно договора за продажба-праводаване, който е бил отразен в регистрите на МВР като предстоящ собственик на превозното средството. От доказателствата по делото става ясно, че именно жалбоподателя е бил наясно с продажбата на МПС-то, и за него е било задължението за промяната в неговата регистрация.

Предвид на горе изложеното следва извода, че няма как да не е разбрал в извършването на какво административно нарушение е обвинен.

Предвид горното не може да бъде прието, че нарушението по чл.140, ал.

1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя виновно, поради липсата на умисъл.

Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл.140, ал. 1 във връзка с чл.175, ал. 3, пред., 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Следователно жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при възникнали проблеми с регистрацията на промяната в собствеността на автомобила ще доведе до неблагоприятни последици. При това положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Субект на административното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП може да бъде всяко лице- водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Тоест от момента на извършване на нарушението е този на неговото установяване и за него е приложим действащия към 11.03.2026г. закон.

Каса е за са типично нарушение за вида му, поради което не може да се приема, че налице признаците за маловажност на случая за да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Освен, че жалбоподателя си е позволил да управлява МПС без да е надлежно регистрирано, то не е изпълнил и вменени му от закона задължения да предприеме действия по регистрацията. Бездействието на жалбоподателя е продължило повече от два месеца.

Санкционната норма към момента на административното нарушение е била във фиксиран размер и АНО не е имал възможност за преценка и наложил определеното от закона наказание. Не са налице основания за изменение на НП и намаление на глобата или пък лишаването от право да се управлява МПС, съобразно и правилата на чл.27 от ЗАНН.

Ето защо преценката на съда е, че са налице основания за потвърждаване на НП.

4

С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63д от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е изложил писмено становището си по делото, без да участва в съдебното заседание и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева с равностойност 40, 90 евро, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9, както и чл.63д от Закона за административните нарушения и наказания

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 26-1099000133/24.04.2026 г. на Началник група при ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“.