Решение № 565 от 01.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500778 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ЗК Лев инс“ АД, подадена чрез пълномощника му юк К. И. срещу решение № 805/09.06.2025г. по гр.д. № 1007/2025г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника П. С. иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ за приемане на установено, че последната дължи на застрахователя сумата от 513, 30 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Рено Сценик“ с рег. № ... за щети по л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ..., вследствие на настъпило на 07.04.2021г. ПТП, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 227/2025г. на ВТРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаващия извод на съда, че по делото е останало недоказано ответникът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата. В тази връзка се изтъква, че при съществено разминаване на резултатите от тестването с техническо средство – 0, 78 промила и от химическия анализ на кръвната проба – 0, 48 промила и с оглед изминалия период от време между настъпването на ПТП и вземането на кръвната проба /около 2 часа и 20 минути/, районният съд необосновано е отказал изслушването 1 по делото на поисканата съдебно – химическа експертиза. Изтъква се, че след като кръвната проба е взета с 25 минути закъснение и при отчитане на скоростта на разграждане на алкохола в кръвта е било задължително да се изследва по делото каква е била концентрацията на алкохол на застрахования водач към момента на реализиране на ПТП. Допълва се, че за отговора на този въпрос са необходими специални знания, с които съдът не разполага, поради което се иска допускането на СХЕ във въззивното производство с поставени от жалбоподателя задачи. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде уважена регресната претенция на жалбоподателя. Претендират се разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ответникът по жалбата е подал отговор по същата, с който оспорва нейната основателност. Изтъква съображения, че обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно, доколкото съдът е изяснил в цялост фактическата обстановка по делото и е направил въз основа на нея надлежни правни изводи. По поставения от жалбоподателя спорен въпрос за концентрацията на алкохол в кръвта на ответника се изтъква, че реда за установяването й е нарочно регламентиран в подзаконов нормативен акт – Наредба № 1/19.07.2017г., както и че същият е спазен, като е отчетен резултат от химичния анализ на кръвната проба от 0, 48 промила. В тази връзка се прави извод, че по делото е установено по категоричен начин, че застрахования при ищеца водач не е управлявал л.а. след употреба на алкохол над допустимата по закон норма, поради което искът правилно е отхвърлен. С тези доводи се иска от ВТОС да остави без уважение направеното от жалбоподателя доказателствено искане и да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6 ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки респ. при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск.

2

При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 500 ал. 1 т. 1 КЗ за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца – застраховател сумата от 513, 30 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0004-5060-21-000086, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.

„Рено Сценик“ с рег. № ... със срок за валидност 29.01.2021г. – 28.01.2022г, както и че застрахования при него водач на 07.04.2021г. около 16:55 часа в гр. В. Търново, ул. „Д.

Благоев“ при управление на л.а. на заден ход блъска л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ....

Ищецът допълва, че за настъпилото ПТП служителите на полицията са съставили КП, в който е посочено, че ответникът е управлявал застрахованото МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Ищецът изтъква, че във връзка с причинените щети по л.а. „Форд“ при него е образувана ликвидационна преписка, който са определени в размер на 503, 30 лв. и която сума е изплатена на пострадалия с преводно нареждане от 12.04.2021г. Ищецът смята, че с плащането на тази сума на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ се е суброгирал в правата на пострадалия и за него е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното обезщетение, както и за 10 лв. – ликвидационни разходи. Ищецът твърди, че за тази сума по реда на чл. 410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 227/2025г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че е предизвикал процесното ПТП, при което са нанесени материални щети по л.а. „Форд“ и че ищецът е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 503, 30 лв., но оспорва да са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ, тъй като при химическото изследване на дадената от него кръвна проба е отчетен резултат от 0, 48 промила. В тази връзка изтъква, че образуваното срещу него АНП за нарушение на чл. 5 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е прекратено, поради което моли за отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства пред първата инстанция и изслушаната СХЕ пред въззивния съд се установява следното от фактическа страна:

На 07.04.2021г. в 16:55 часа, в гр. В. Търново, на ул. „Д. Благоев“ № 19 ответникът, при управление на л.а. „Рено Сценик“ с рег. № ..., извършва неправилна маневра – движение на заден ход, без да се убеди, че пътя за превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като блъска със своята задна дясна част намиращия се зад него л.а. „Форд Фокус“ с рег. № .... В резултат на ПТП на последното МПС са причинени материални щети, който 3 възлизат на 503, 30 лв., съгласно ликвидационната преписка по щетата, като тази сума е изплатена на пострадалото лице с преводно нареждане от 12.04.2021г. За възникналото ПТП е съставен КП от пристигналите на място полицейски служители.

Същите в 17, 15 часа са тествали с „Дрегер - Алкотест“ ответникът, при което е отчетен резултат от 0, 78 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. На ответникът е издаден талон за медицинско изследване, връчен му в 18:20 часа с време за явяване за даване на кръвна проба - 30 минути от издаване на талона. Кръвната проба е взета от водача в 19, 15 часа и при химичното й изследване е отчетена концентрация на алкохол в кръвта от 0, 48 промила.

От заключението на изслушаната пред въззивния съд СХЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че обичайната средна скорост за разграждане на етилов алкохол в кръвта за 1час е 7, 99 гр./ч или 0, 15 промила, поради което при съобразяване пола на ответника и неговото тегло концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на настъпване на ПТП е възлизала на 0, 83 промила. Вещото лице е категорично, че установената разлика между резултатите от тестването на ответника с „Дрегер Алкотест 7410“ – 0, 78 промила и от химическото изследване на кръвната проба – 0, 48 промила се дължи изцяло на естественото елиминиране на алкохол в кръвта. Според вещото лице ответникът е бил под алкохолно опиянения при концентрация на алкохол в кръвта от 0, 83 промила към момента на ПТП, доколкото законовия праг от 0, 5 промила. В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото от него заключение и разяснява подробно въз основа на какви формули, показатели и компоненти е изчислила концентрацията на алкохол в кръвта към момента на ПТП.

За регресното си вземане в размер на 513, 30 лв., вкл. платено застрахователно обезщетение и 10 лв. – ликвидационни разноски, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 227/2025г. на ВТРС срещу която в срок ответникът е депозирал възражение, че не дължи изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да докаже пълно и главно всички елементи от фактическия състав на предявеното от него регресното вземане по чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ.

Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал превозното 4 средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - чл. 500 ал. 1 т. 1 пред. 1 КЗ. Следователно възникването на регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и собственика на л.а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, вид и размер на щетите, както и осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол, чиято концентрация в кръвта е над допустимата по закона норма. Уреденото в чл. 500 ал. 1 КЗ регресното право е средство за санкциониране на виновните водачи за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случай.