Решение № 621 от 08.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Плевен, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20234430201842 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Й.Г., в качеството на ***, чрез адв. Н.

С. от

АК-гр.Варна, против наказателно постановление

№152300172/26.07.2023г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на „*****, с ЕИК ***, с **** Й.Г. Г. в качеството на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.228, ал.3 от КТ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В жалбата се иска отмяна на наложеното наказание, тъй като същото е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при издаване на обжалваното НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. Пълномощникът на жалбаподателя, адв. Н. С. представя писмено становище, като излага доводи относно незаконосъобразността на издадено НП.

Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, редовно призована, се представлява от юрк. П.Ч. за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди. В даденият от съда 1 срок процесуалният представител на админиснтративнонаказващит орган излага доводи, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

При извършената проверка на място на дата 07.06.2023 г., на охрана в „*****“, намиращ се в гр. Плевен, ул. „**** ***“, стопанисван от „*****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с ЕИК:***, с **** дружеството Й.Г. Г. и при проверка по документи в периода от 13.06.2023г. до 21.06.2023г. в Дирекция Инспекция по труда със седалище Плевен, се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:

„***** в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил в срок до 30.04.2023г. дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, правото за който не е погасено по давност на лицето В.Д.С. при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №00000005/28.03.2023г. От представените от работодателя документи за проверка не се установило ползването на платен годишен отпуск през 2022г. и 2023г. от лицето – липсват молби от лицето и заповеди от работодателя за ползването на такъв.

Нарушение на чл. 228, ал.3 от КТ. В резултат на констатираното нарушение на основание чл.416, ал.1 от КТ бил съставен АУАН № 152300172/21.06.2023г.

С обжалваното наказателно постановление № 15-2300172/26.07.2023г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, издадено въз основа на АУАН № 15-2300172/21.06.2023г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение на чл.228, ал.3 от КТ, за това че При извършената проверка на място на дата 07.06.2023 г., на охрана в „*****“, намиращ се в гр. Плевен, ул. „**** ***“, стопанисван от „*****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с ЕИК:***, с **** дружеството Й.Г. Г. и при проверка по документи в периода от 13.06.2023г. до 21.06.2023г. в Дирекция Инспекция по труда със седалище Плевен, се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:

„***** в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил в срок до 30.04.2023г. дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, правото за който не е погасено по давност на лицето В.Д.С. при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №00000005/28.03.2023г. От 2 представените от работодателя документи за проверка не се установило ползването на платен годишен отпуск през 2022г. и 2023г. от лицето – липсват молби от лицето и заповеди от работодателя за ползването на такъв.

Описаното нарушение в АУАН и НП се потвърди и от събраните писмени доказателства по делото, а именно заверени ксерокопия на:

Ведомости за заплати на „***** за месец ноември 2022г., месец декември 2022г., месец януари 2023г., месец февруари 2023г., месец март 2023г. и месец април 2023г.; Трудов договор №00000006/08.11.2022г. на В.Д.С.;

Заповед

№00000005/28.03.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето В.Д.С.; Пълномощно с рег. № 5402/07.04.2023г.;

Длъжностна характеристика за длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен; Длъжностна характеристика за длъжността *** на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен;

Протокол за извършена проверка № ПР2321214/21.06.2023г., ведно с нотариално заверено пълномощно с рег. №5402/07.04.2023г.; Писмо с вх.

№23092501/01.08.2023г., ведно с товарителница за получаване, с което писмо е получен документ за изплащане на обезщетение на В.С.; Разходен касов ордер от 31.07.2023г. за платени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ; Протокол за извършена последваща проверка № ПР2329625/10.08.2023г.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Д. И. Ц.

/актосъставител/ и Г. И. Д. /свидетел при съставяне на акта и проверката/.

От показанията на свидетеля Д. И. Ц., се установява, че на 07.06.2023г. съвместно с колежката си Г. И. Д., посетили обект в „*****“, находящ се на пл.“****“. Проверката е извършена по повод постъпили жалби от служители на фирма „****“ за неизплатени заплати, за забавяне и много други по-дълги смени. В момента на проверката в обекта са установени двама служители, които попълнили декларация относно тяхното трудово правоотношение.

Проверяващите оставили призовка за жалбоподателя за проверка по документи в Д“ИТ“ – Плевен. На 13.06.2023г. от фирмата са предоставени документи за проверка. От направената проверка по документи установили, че трудовите възнаграждения на служителите са изплатени, но не били изплатени полагаемите се отпуски за времетраенето на тяхното трудово правоотношение.

От разпита на свидетелката Г. И. Д. е видно, че при извършената проверка на фирма охраняваща МОЛ Център, находящ се в гр. Плевен на площад „****“, се установява, че на лицето В.Д. не е изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За извършената проверка е съставен Протокол, впоследствие АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Ц. и Г. Д., тъй като същите са точни, последователни и логични и се подкрепят от събраните и присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна 3 страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) – „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ Наложеното наказание на жалбоподателя е за нарушение на чл.228, ал. 3 от КТ – (Нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ - "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени доказателства.

При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от инспектор Д. Ц., който с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, като контролен орган има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството жалбоподател и е съставил АУАН съгласно изискванията за това. Атакуваното НП е издадено от *** на "Инспекция по труда" Плевен, в изпълнение правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ. С оглед изложеното съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия произтичащи от КТ.

Касае се за нарушение, осъществявано чрез бездействие – неизплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск, пропорционално за времето, 4 което се признава за трудов стаж, в законоустановения срок, като последният е индивидуализиран, както в АУАН, така и в НП – в срок до 30.04.2023г.

Изискването на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН е изпълнено и без фиксиране на конкретна дата, а чрез посочването на период от време, през който е било осъществено нарушението – в процесния случай е посочена крайната дата, на която срокът за изпълнение на задължението на работодателя изтича – 30.04.2023г. и считано от 01.05.2023г. изпада в забава. Ето защо вписаната в АУАН и НП дата 30.04.2023г. е посочена като крайна дата, на която изтича срока за изпълнение на задължението на работодателя, респективно на която нарушението, осъществявано чрез бездействие, се явява довършено, а не като дата на изпадане в забава.

Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до първоинстанционната инстанция.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.