Решение № 557 от 01.12.2023, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№557 гр. Плевен, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на десети ноември две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА

КЪНЕВА

НЕДЯЛКО

ИВАНОВ при секретар БРАНИМИРА МОНОВА и с участието на прокурор АННА БАРАКОВА изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 754/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Р.И.И.– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен чрез старши юрисконсулт П.Ч. срещу решение № 367/10.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 841/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоистанционното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, с оглед събраните по делото доказателства и че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и необосновано съдът е възприел, че в случая не са налице трите съществени елемента на правоотношението, което го квалифицират като трудово – място и характер на работата, уговорено и плащано трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Счита, че са налични всички доказателства, че са на лице всички елементи на трудовото правоотношение и че разказът на свидетелите не противоречи на описаната фактическа обстановка в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Навежда доводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита и опорочаване на производството по налагане на административно наказание и че е необосновано и несправедливо нарушителят да не търпи санкция за незаконосъобразното си поведение. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен се представлява от юрисконсулт Ч., която поддържа касационната жалба и поддържа изложените в нея аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.

В съдебно заседание ответникът по касация – „Н. дизайн“ ЕООД, се представлява от адв. П. Д.от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който възразява срещу касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура

- Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд –

Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 15-2300005 от 02.03.2023 година на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, ЕИК *********, представлявано от Х.В.Н. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 62 ал. 1 КТ във вр. чл.1 ал. 2 КТ, затова че на 19.12.2022 година, в 13:45 часа в качеството си на работодател „Н. дизайн“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, р-н Лозенец, ул. „Криволак“ № 42, вх. А, ап. 4, представлявано от Х.Н.В. е приел на робата в обект шивашки цех, находящ се в град Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет. 6 лицето А.М.А с ЕГН ********** да изпълнява трудови функции, а именно „шивач“ без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

Касационният състав намира, че правилно Районен съд – Плевен e приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „Н. Дизайн“ ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Събраните множество писмени и устни доказателства от

РС /декларация от А.А.на л. 15 от делото пред РС, свидетелските показания на Д.Ц., М.Б.и П.Т./, потвърждават за наличието на трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор между дружеството – работодател и установената на място в обект на предприятието – шивашки цех работничка А.М.А в нарушение на изискванията на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда за писмена форма на трудовите правоотношения.

А. е декларирала към момента на проверката, че няма сключен нито граждански, нито трудов договор за извършваната дейност, като от свидетелските й показания пред РС- Плевен се потвърждава, че е подписала граждански договор /л. 15 от делото пред РС/ едва след приключване на работата и след проверката на ДИТ. Следователно същата е престирала работната си сила като е изпълнявала работа като шивач в обект на предприятието – шивашки цех, като заедно с други четири лица – шивачки, извършвали ушиване на поли с предоставени материали и средства шевни машини и платове на предприятието. Както в попълнената на място писмена декларация е посочила, че работи пробно, без сключен трудов или граждански договор от 19.12.2022г. на длъжност „шивач“ с определено работно време от 10:00 ч. до 13:00 ч., с определено работно място – шивашки цех в гр. Плевен, ОАПС, ет. 6, към момента на проверката не е било уговорено или изплатено трудово или друго възнаграждение.

Впоследствие при документалната проверка в ДИТ –

Плевен управителя на дружеството е представил сключен граждански договор за 19.12.2022г. за изпитване уменията на лицето като шивач. В дадените писмени обяснения пред ДИТ управителят на дружеството пояснява, че с лицето е сключен граждански договор за 19.12.2022г. за изпитване уменията на лицето като шивач, като в последствие на А.А.не е предложен трудов договор. В хода на съдебното следствие е представен граждански договор №2 / 19.12.2022г., констативен протокол и разписка за изплатено за деня възнаграждение в размер на 20 лв., а видно от РКО и сметка за изплатени суми по граждански договор от същата дата е изплатена сумата 18.50 лв. за ушиване на 5 бр. поли.

Неправилно РС- Плевен е преценил, че от събраните по делото доказателства не се налага извода, че А. е упражнявала трудова дейност в обекта.

Според настоящия състав на съда, представените доказателства за сключен граждански договор не следва да се вземат предвид от съда, тъй като обслужват защитната теза на „Н. Дизайн“ ЕООД и не се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства, предвид категоричното заявление от лицето и установеното в деня на проверката, че лицето, престиращо труд като шивач, не е имало сключен нито трудов, нито граждански договор, а доказателствата за сключен граждански договор са съставени и представени след проверката.

Трудовият договор, така както е регламентиран в Кодекса на труда, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, като при трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои.

От друга страна, договорът за изработка, като вид граждански договор, се сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

Касационната инстанция, с оглед доказателствата по делото, намира, че в настоящият случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя “Н. Дизайн” ЕООД и работника А.М.А, тъй като на 19.12.2022 г., последната е предоставила работната си сила за дружеството, изпълнявайки функциите на определена длъжност - шивач, с конкретно работно време и следователно не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и А.М.А, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор, който съгласно чл. 70 от КТ няма пречка да бъде със срок на изпитване. В същото време, “Н. Дизайн“ ЕООД не е използвало възможността да сключи с А. трудов договор, и като е допуснало А. да престира труд в полза на дружеството, без да е възникнало трудово правоотношение, без сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

Не е имало пречка, при желание за изпитване на уменията на работника, съобразно чл. 70 от КТ да се сключи трудов договор със срок за изпитване, за който важи същото императивно изискване – да е сключен в писмена форма преди работника да бъде допуснат да престира труд. Респективно, такъв писмен договор по чл.70 от КТ следва да се сключи и в случаите, и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В случая не е сключен какъвто и да е трудов договор в писмена форма, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Н. Дизайн“ ЕООД, на основание чл.414, ал. 3 от КТ.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За извършеното нарушение, наказващия орган е наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер, предвиден от законодателя, без в своя акт да изложи конкретни мотиви за това или в хода на производството да представи доказателства, че нарушението е по- тежко от обичайното за този вид нарушения, поради което следва да се измени издаденото НП, като се намали размера на определената и наложена имуществена санкция от 2000 лева на минималния, предвиден в КТ, а именно имуществена санкция в размер от 1500 лева.

При безспорна доказаност на нарушението и липса на законова възможност за приемане на такъв вид нарушение за маловажен случай, предвид изричната разпоредба на чл. 415в ал.2 КТ, решението на РС- Плевен следва са се отмени, като вместо това да измени издаденото НП, като се намали размера на определената и наложена имуществена санкция от 2000 лева на минималния, предвиден в КТ, размер от 1500 лева.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ДИТ – Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9abe3811-25e8-4f13-9e50-5cb1e41669b2