Определение № 1603 от 30.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.а

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602517 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г. А., чрез повереника му адв. Р.Р., пострадал по досъдебно производство № 3382 ЗМК № 1026/2015 г. по описа на 7 РУ – СДВР, пр.пр. № 12017/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, срещу определение № 1327 от 28.04.2023 г. по ч.н.д. № 4846/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, с което е потвърдено постановлението на Софийска районна прокуратура от 22.02.2022 г. за прекратяване на досъдебното производство № 3382 ЗМК № 1026/2015 г. по описа на 7 РУ – СДВР, пр.пр. № 12017/2015 г. на СРП, водено срещу Б.М.Б. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за спиране на досъдебно производство № 3382 ЗМК № 1026/2015 г. по описа на 7 РУ – СДВР, пр.пр. № 12017/2015 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Сочи се, че практически липсвали мотиви, тъй като се изчерпвали с принципни разсъждения, които нямали отношение към случая, поради което не можело да се проследи пътят на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав. Сочи се, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите Д., К. и Л., служители на МВР, за които се твърди, че са очевидци. Сочи се, че дори да се наблюдават дефицити при показанията на тези свидетели, същите могли да се преодолеят с допълнителен разпит. Същевременно именно тези показания послужили за първоначалното привличане на Б. като обвиняем и не ставало ясно каква е причината за последващото разколебаване на извода за виновността на Б..

Сочи се, че обясненията на обвиняемия имат двойствена природа и в този смисъл са и средство за защита. Не били проверени твърденията на 1 обвиняемия, че физическото му състояние не му позволява да тича, поради което е невъзможно той да е лицето, избягало от органите на реда.

Свидетелите, посочени от обвиняемия, които твърдят, че на датата на извършване на деянието същият е бил вкъщи с тях, били неговото семейство и роднини и в този смисъл били заинтересовани и показанията им не били в състояние да опровергаят извода за съпричастността на обвиняемия към извършеното престъпление. Освен това налице били достатъчно доказателства, че престъплението е извършено в съучастие, което обяснявало противоречията в показанията на различните свидетели относно описанието на извършителя. Сочи се още, че предходните осъждания на лицата, включително на обвиняемия, нямали отношение към авторството на деянието, а към характеристичните му данни. Оспорва се констатацията на прокуратурата, че в случая са налице само косвени доказателства за виновността на Б., като се изтъква, че показанията на свидетелите очевидци са преки доказателства. Действително съдът имал правомощия да оправдае лицето, когато обвинението не е доказано, но в случая не били положени всички усилия и не са изчерпани всички процесуални способи за разкриване на обективната истина. Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото на СРП за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения и доказателствата по делото, приема следното:

С постановление на Софийска районна прокуратура от 22.02.2022 г. е прекратено досъдебното производство № 3382 ЗМК № 1026/2015 г. по описа на 7 РУ – СДВР, пр.пр. № 12017/2015 г. на СРП, водено срещу Б.М.Б. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.

1 НК и и е спряно досъдебно производство № 3382 ЗМК № 1026/2015 г. по описа на 7 РУ – СДВР, пр.пр. № 12017/2015 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.

1 НК.

Производството по досъдебно производство № 3382 ЗМК1026/2015 г., по описа на 07 РУ-СДВР е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че: за времето от 21.30 ч. на 02.04.2015 г. до 14.00 ч. на 03.04.2015 г. в гр. София, ж.к. „****“, пред блок 90 и блок 80 в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направена за защита на имот /взломяване стъклата на прозорци на лек автомобил „Рено Канго” с ДК **** , лек автомобил „Фиат Браво” с ДК ДК № **** и от лек автомобил „Ауди А4” с ДК № ****, е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани – Й.А.Б., В.А.А. и Г. Е. А. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

В хода на разследването са извършени огледи на процесните автомобили.

Разпитаните са пострадалите лица, както и свидетеля В.М.Х.. От показанията на св. Х. се изяснява времевия период на извършване на престъпните деяния, мястото им на извършване. От показанията на пострадалите се установяват вещите, които са им били отнети. Назначена е съдебно-оценителна експертиза, дала отговор на въпроса относно стойността на инкриминираните вещи.

2

Свидетелят Х. е наблюдавал действията на извършителя, сочейки, че последният си е тръгнал от местопрестъплението с малък автомобил /без да може да посочи марка и рег. номер/. Описва начина, по който е бил облечен, както и външният му вид, доколкото е могъл да го възприеме от разстояние – среден на ръст, около 1,70 м, с видимо слабо телосложение, около 70 кг, с тъмнокестенява коса със средна дължина. Сочи, че на местопрестъплението е имало два автомобила, съпричастни към случващото се, като вторият автомобил бил по-голям и потеглил първи от мястото. Свидетелят сигнализирал полицейските органи за случващото се и ги насочил към посоката, в която се отправили автомобилите.

Извършен е оглед на лекия автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****, при който са открити инкриминираните вещи, собственост на пострадалите лица, като същите са им върнати с постановление на прокурор.

Разпитани са и лицата, за които има данни да са били собственици на лекия автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****. Установява се, че през 2013 г. автомобилът е продаден от Е.Д.Г. на Б.И.В.. Тя от своя страна го продала на Р.К.И.. Той го разменил за лек автомобил „Фиат Купе“ с М.М. Б.. Последният го управлявал няколко месеца и го продал на Д.А. Х.. Х. не отрича това, а напротив – потвърждава изнесеният от свидетеля Б. факт и сочи още, че малко след това продал автомобилът на четирима непознати мъже. Х. и М. Б. сочат, че са виждали свидетеля С.С.Г. да управлява посочения автомобил.

От своя страна свидетелят С.Г. отрича да е управлявал автомобила. Сочи, че на 3.04.2015 г. свид. И.М., от когото сестра му има дете, но с когото същата е разделена, пристигнал в дома му запъхтян, молейки да се скрие при него, тъй като бил разбил няколко коли в ж.к. ****. Бил му споделил, че с него били брат му П. Х. и двама негови братовчеди, а вещите които откраднал, натоварил в „Рено Туинго“. Свид. А.М., с когото живеел С.Г., потвърждава изнесената от него информация.

Свидетелят М. от своя страна отрича да има съпричастност към деянията.

Разпитан е и неговият брат – П. Х., който твърди, че не поддържа контакти с брат си и не го е виждал от отдавна, тъй като са във влошени отношения.

Разпитани са и полицейските служители, участвали в преследването на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № **** , респективно на неговия водач. В хода на разследването са извършени разпознавания, при които свидетелите К., Л. и Д. разпознават Б.М.Б., като лицето, което заедно са преследвали на дата 3.04.2015 г., по време на изпълнение на служебните си задължения като служители на МВР. Сочат, че именно Б. Б. е лицето, което са преследвали като водач на визирания по-горе автомобил, тъй като са успели да го видят в лицето и да го запомнят по конкретни отличителни белези.

Въз основа на така извършените до този момент процесуално-следствени действия, с постановление от 28.10.2015 г. Б.М.Б. е привлечен в качеството му на обвиняем, като му е вменено извършването на процесното престъпление.

В обяснения, дадени в присъствие на защитата си, обвиняемият отрекъл да е съпричастен към извършеното, като заявил, че в инкриминирания времеви период е бил на конкретно посочен адрес, за да гледа бабата на съпругата си, претърпяла инсулт.

3

Неговата версия е подкрепена от свидетелите Л.К. – баба на съпругата му, А.К. - съпруга на обвиняемия и С.К. – майка на А.К..

С постановление от 22.02.2016 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството срещу обв. Б. Б. и е спрял наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител. Постановлението е обжалвано от пострадалия Г. А. и с определение № 68548 от 21.03.2017 г. по ЧНД № 4097/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, потвърдено с определение № 4287 от 4.10.2017 г. по ВЧНД № 4038/2017 г. на Софийски градски съд, ХІІ въззивен състав, постановлението е отменено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за изготвяне на мотивиран акт, основан на анализ на събраните по делото доказателства.

След връщане на делото от съда, по разследването са извършени нови действия – назначена е дактилоскопска експертиза, от която се установява, че има идентичност между следата, оставена на удостоверение за техническа изправност на ППС и отпечатъка от палеца на лявата ръка на М.М. Б., брат на обвиняемия. Разпитан отново, свидетелят М. Б. сочи, че не отрича, че е управлявал автомобилът „Рено Туинго“ с рег. № **** за три или четири месеца през 2014 г. и че е използвал документите, съхранявани в автомобила.

Сочи, че е възможно по документите да има негови отпечатъци и не го отрича. Придържа се към изнесеното от него в предходния разпит, че е заменил свой автомобил марка „Фиат“, модел „Купе“, с автомобила „Рено“, модел „Туинго“, притежаван дотогава от Р.И., от когото получил владението над автомобила. След това го продал на Д. Х.. Сочи, че за последно видял автомобила през 2015 г., когато го управлявало лицето С.С.Г..

Впоследствие по досъдебното производство е изготвено заключение по допусната ДНК експертиза, от която се установява, че за изследвания биологичен материал по обект № 1 – отривка от документи, се визуализира смес от клетъчен материал, в която се установи наличие на генетичен материал от С.С.Г..

С обжалваното постановление от 2.10.2019 г. наблюдаващият прокурор е приел, че престъплението, във връзка с което е образувано досъдебното производство, е извършено през използване на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № ****. Описани са сделките, сключвани от предишните собственици на автомобила, вследствие на които същият е бил предаван от едно лице на друго. Описани са доказателствата, събрани по делото, в това число резултатите от проведените разпознавания и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията по допуснатите експертизи. Прокуратурата е приела, че не са събрани достатъчно доказателства, уличаващи по несъмнен и категоричен начин Б.М.Б. като извършител на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Посочено е, че единственото доказателство, обвързващо обвиняемия Б. с извършеното престъпление, е разпознаването му от полицейските служители по снимка, но те били видели извършителя в тъмната част на денонощието от разстояние. Изложени са съображения относно евентуалната съпричастност към престъплението на различни свидетели – сочи се, че е разколебана тезата свидетеля М. да е бил съпричастен към деянието, същевременно се излагат съображения за възможна съпричастност на свидетеля С.Г.. Сочи се, че евентуално участие на 4 свидетеля М.М. Б. – брат на обвиняемия – не би могло да се докаже, тъй като била пропусната възможността при проведеното разпознаване да бъде показана и негова снимка. Сочи се, че събраните доказателства били само косвени и само въз основа на тях обвинението не било пълно, категорично и безспорно доказано. Косвените доказателства могли да се приемат като категорично и безспорно доказателство само ако направеният въз основа на тях извод е единственият възможен и той не поражда никакво съмнение.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9abe298f-61d9-489d-bbe3-57408092a97b