Решение № 1112 от 02.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Варна, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110115124 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр. основание чл.55,ал.1 от ЗЗД от Униел ООД, ЕИК 125514398 срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна за заплащане, след частично оттегляне на иска, на сумата в размер на 14 760,42 лв. представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.11.2018г. до 30.09.2023 г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект с абонатен № **** и кодов номер 32Z4400****7, находящ се в гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че краен клиент и ползвател на електрическа енергия за обект завод „Униел", находящ се в промишлената зона на гр. Търговище. В отношенията си с енергийните предприятия то се индивидуализира съответно с кл. № ********** спрямо ответника и кл. № **** досежно крайния доставчик „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД.

Самото място на потребление е обозначено с абонатен № **** и кодов номер 32Z4400****7.

Доставката на ел. енергия до същото се извършва посредством трафопост /ТП/ с диспечерско наименование „Гатерен цех", като същият е присъединен към електроразпределителната мрежа транзитно през Възлова станция „Мура" /ВС/.

„Електроразпределение Север" АД е собственик на електроразпределителната мрежа средно напрежение /СрН/ до въпросната ВС. Последната е собственост на „Лазер плант" ЕООД, а изводът СрН към процесния ТП „Гатерен цех", самият ТП, преобразуващ енергията от СрН на ниско напрежение /НН/, както и последващата вътрешна мрежа НН са притежание на трето за ответника лице.

Твърди се, че консумираната в обекта електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в процесния ТП на ниво ниско напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислява в издаваните от търговеца фактури и цена за услугата „пренос НН" в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия като част от предоставяните на потребителя мрежови услуги. За визирания в текущата молба период на потребление от 01.11.2018г. до 30.09.2023г., предмет на настоящата искова молба, заплатената единствено за този ценови компонент сума възлиза общо на 23 464,66 лв.

1

Ищецът счита, че длед като фактически ответника не предоставя услуга за пренос ниско напрежение на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и цена за пренос НН и на заплащане подлежи единствено преносът на ниво СрН. Разликата между реално дължимите (за СрН) и заплатените (за НН) на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция 14 760,48 лв., след частично оттегляне на иска сумата от 14760,42 лв. , която ищецът претендира да му бъде възстановена от ответника като получена без правно основание. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на иска.

Ответникът възразява, тъй като ищеца е представил фактури издадени не от ответника, а от трето лице - Енерго Про Енергийни Услуги ЕООД и счита, че не е извършвал плащания към Електроразпределение Север АД (за периода от 01.10.2020Г. до 30.09.2023Г.). оспорва да е извършено плащане на претендираните суми. Оспорва ищецът да е заплащал суми за „пренос ниско напрежение".

Ответникът счита, че по силата на Договор за присъединяване на обект на клиент към електро-разпределенителната мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ, изрично е посочено нивото на напрежение, а иметнно 0,4 kV. По този начин ищцовата страна, на допълнително годно правно основание, освен задължителната нормативна уредба, е признала и се е задължила да заплаща на отвеника двете мрежови съставки на цената на ел.енергия - „цена за пренос" и „цена за достъп".

Оспорва, че УНИЕЛ ООД и/или трето лице е собственик на описаните в ИМ присъединителни съоръжения и притежават право на собственост върху електроенергийното съоръжение (обект) ТП "„Гатерен цех". Ответникът оспорва иска и по размер. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че през процесния период обектите на ищцовото дружество посочени в процесните фактури, са били електроснабдени и в тях е получавана и консумирана ел.енергия;

От заключението по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че в Общият размер на фактурираната за периода на потребление от 01.11.2018г. до 30.09.2023г. цена за услуга "пренос ниско напрежение" в общ размер на 19 553,81лв. Всички процесии фактури, издадените от Електроразпределение Север АД са заплатени в пълен размер. Общият размер на дължимата от ищеца за периода за потребление от 01.11.2018г. до 30.09.2023г цена за услугата „пренос средно напрежение" е 7 253,44 лв. без ДДС. Цената за услугата "пренос ниско напрежение" е в общ размер на 19 553,81лв. и цената на услугата "пренос средно напрежение" е в общ размер на 7 253,44 лв., като общият размер на разликата между двете суми е

12 300,37 лв. без ДДС или 14760,42 с ДДС.

От заключението по СТЕ се установява, че Процесния завод „Униел", находящ се в гр. Търговище с кодов №32 Z 4400 2103 80437 е присъединен и електро захранен към електроразпределителната мрежа по следния начин: Доставката на ел. енергия до обекта се извършва посредством трафопост с диспечерско наименование „Гатерен цех", като същият е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез Възлова станция „Мура".От възлова станция „Мура" се захранват (без преобразуване) следните трафопостове: БКТП „Метални отпадъци", Трафопост ТП „Мебелен цех" и процесния трафопост ТП „Гатерен цех" От ТП „Гатерен цех" се захранват седем обекта, включително и „Униел" ООД. Консумираната в обекта - завод „Униел" електроенергия се отчита със средство за търговско измерване (електромер) монтирано в процесния трафопост -„Гатерен цех". Измерването е на ниво ниско напрежение.

2

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустими.

По предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пот ЗЗД ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума като стойност. В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за плащането, съответно налице е основание да задържи платената сума.

Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за процесния обект, както и че за процесния период от ответника са му начислени суми мрежови услуги за пренос и достъп ниско напрежение.

Заплащането от ищеца на процесните суми се установява от констатациите на в.л. по ССЕ.

Само по себе си, притежанието на правото на собственост върху трафопоста няма отношение към включената в цената на доставената електроенергия "такса пренос", защото нито дължимостта, нито размерът на тази такса пряко или косвено зависят от собствеността върху него. В случая нито една от страните по делото не твърди да е собственик трафопост на процедния ТП „Гатерен цех". Таксата се определя, и в случая е била определена, съобразно количеството и техническите характеристики на доставената стока (електрическа енергия), без да зависи от факта, чия точно е собствеността на мрежата, по която стоката е била доставена. Ищецът дължи заплащането на цена на доставената му ел.енергия.

Достатъчно е потребителят да е присъединен към разпределителната мрежа, за да възникне за него задължението да заплаща цената за предоставената мрежова услуга за пренос на ел.енергия. Ищецът, в качеството му на клиент, купувач на електроенергия при общи условия, дължи заплащане на цена за пренос. Спорът в настоящото производство не касае претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползването от ответника на собствена на ищеца вещ, за да е необходимо преюдициалното установяване на собствеността.

Според чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в сила от 26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В чл.

27 и чл. 29 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);, както и в чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014 г.) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на 3 присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.

От заключението на СТЕ се установи, че в случая е налице присъединяване на Процесния завод „Униел", находящ се в гр. Търговище с кодов №32 Z 4400 2103 80437 към електроразпределителната мрежа по следния начин: Доставката на ел. енергия до обекта се извършва посредством трафопост с диспечерско наименование „Гатерен цех", като същият е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез Възлова станция „Мура".От възлова станция „Мура" се захранват (без преобразуване) следните трафопостове: БКТП „Метални отпадъци", Трафопост ТП „Мебелен цех" и процесния трафопост ТП „Гатерен цех" От ТП „Гатерен цех" се захранват седем обекта, включително и „Униел" ООД. Консумираната в обекта - завод „Униел" електроенергия се отчита със средство за търговско измерване (електромер) монтирано в процесния трафопост -„Гатерен цех". Измерването е на ниво ниско напрежение. Съответно мястото на монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно от заключението на вещото лице, че присъединяването става на ниво средно напрежение, а измерването на ниво НН.

В тази връзка следва да бъдат отчетени и правилата на чл. 16, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.); и чл. 14, ал. 1 от действащите ПИКЕЕ, съгласно които при отдаването на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В случая спорният трансформатор е понижаващ такъв, доколкото трансформира електроенергия средно напрежение в такава с ниско напрежение. Затова при спазване на посочените правила измервателният уред е следвало да бъде монтиран на страната с повисоко напрежение, т.е. тази със средно напрежение. Тези правила са били действащи през процесния период, поради което и ответникът е следвало да се съобразява с тях.