Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18398 от 14.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57022/2024
Вид
Решение № 18398
Подписан
14.10.2025
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18398 гр. ********, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ********* при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело № 20241110157022 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 128 от КТ и чл. 220 от КТ.

Ищеца Д. И. Д. с ЕГН **********, от *******, твърди в исковата си молба, че сключил с ответното дружество безсрочен Трудов договор № ******* г., като приел да изпълнява длъжността „касиер-Изипей“, с месторабота в гр. ********. Считано от датата на сключване на трудовия договор – 01.02.2024 г., до 18.04.2024 г. ищеца работил на договорената длъжност, като на 18.04.2024 г. работодателят му съобщил, че търговският обект се затваря и трудовия му дооговор се прекратява. Впоследствие ищеца проверил в регистрите на НАП и установил, че трудовия договор бил прекратен още на 01.04.2024 г., без да му бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правотношение. За периода, през който ищеца е положил труд по сключения договор, същия не получил договореното възнаграждение в размер на 933 бева за месеците февруари и март, а също така счита, че му се дължи и обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и счита, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати процесните суми, като се претендират и сторените съдебни и деловодни разноски. В съдебно 1 заседание искът се поддържа.

Ответника ********, със седалище и адрес на управление гр.

********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не е представила доказателства, представлява се в съдебното заседание по делото от управителя ***** А., който оспорва иска за едното възнаграждение, и твърди, че не е връчено предизвестие, тъй като ищеца не се появил на работното си място, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Като взе предвид направените по делото искания и възражения, както и представените доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният и приет като доказателство по делото Трудов договор № ******* г., че между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение, като ищеца приел да изпълнява длъжността „касиер-Изипей“, с месторабота в гр.

********. От приложената и приета като доказателство по делото справка от регистрите на НАП се установява, че трудовия договор бил прекратен още на 01.04.2024 г., като оснавание за прекратяването е вписано чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Във връзка с оспорването на исковете с определение № 22866 от 24.05.2025 г. съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза, като е назначил като вещо лице счетоводителят Г. А.. От вещото лице е постъпила молба № 234201 от 03.07.2025 г., в която уводемява съда, че не е успял да се свърже с ответника и не може да изготви експертизата и моли за нов допълнителен срок. С протоколно определение от 07.07.2025 г. съдът, след като е приел, че вещото лице е изпълнило изискванията на закона, а именно чл. 197 от ГПК, е предоставил допълнителен двумесечен срок на вещото лице Г. А. за изготвяне на експертизата, като му е указал да направи допълнителни опити за свързване с ответното дружество. Със същото протоколно оперделение на ответника е указано, че на основание чл. 161 от ГПК, че съда ще приеме за доказани фактите относно които е назначил съдебно-счетоводна експертиза при непредставяне на информацията и при невъзможност на изготвяне на заключението в срок. След като съдът е установил, че 2 експертизата не е изготвена и представена по делото за съдебното заседание на 06.10.2025 г., се е свързал с вещото лице Г. А., който е изложил устно, че е успял да се свърже с ответното дружество по телефона, като му е било обещано, че ще получи исканата информация, като впоследствие неколкократно не е успявал да получи същата нито по електронен път, нито на място, като в един момент връзката с абоната на посочените телефони е била преустановена. С оглед горното съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил на страните, че при постановяване на решението по настоящето дело ще приложи чл. 161 от ГПК, а именно ще приеме за доказани всички изгодни за ищеца и неизгодни за ответника факти, които са обект на съдебно-счетоводна експертиза, като самата съдебно-счетоводна експертиза е заличена от доказателствата по делото

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от трудовия договор, размера на трудовото възнаграждение за месеците февруари и март 2024 г. възлиза на сумата в размер на 1 866 лева /933 лева за месец февруари 2024 г. и 933 лева за месец март 2024 г./.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, което в процесния случай е в размер на 933 лева. С оглед горното съдът счита, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата в размер на 1 866 лева, ведно със законната лихва от датата на падеж на всяко от двете трудови незаплатени трудови възнаграждения до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 933 лева по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доколкото не са налице доказателства за реално извършени такива, съдът няма да се произнася по този въпрос.

На осн. чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да

3 заплати по сметка на СРС сумата в размер на 74, 64 лева – държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 128, т. 2 от КТ и сумата в размер на 50 лева – държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление гр.

********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., да заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, от *******, сумата в размер на 933 (деветстотин тридесет и три) лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г., ведно със законната лихва от датата на падеж съгласно чл. 4 от Трудовия договор – 15.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 9 3 3 (деветстотин тридесет и три) лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец март 2024 г., ведно със законната лихва от датата на падеж съгласно чл. 4 от Трудовия договор – 15.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 933 (деветстотин тридесет и три) лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазени предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление гр.

********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 74, 64 лева (седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) , представляваща държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата в размер на 5 0 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 220, ал. 1 от КТ.

УКАЗВА на ********, със седалище и адрес на управление гр.

********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., че при доброволно заплащане на присъдените държавни такси по сметка на 4

Софийски районен съд следва да представи по делото доказателство за това с оглед избягване на допълнителни разноски и процедура по ДОПК за принудителното им събиране.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5