Определение № 11593 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11593 гр. Варна, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110112305 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 58542/21.07.2026 г., подадена от ответника „******“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Х. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2549 от 24.06.2026 г. в частта му за разноските.

В молбата са наведени твърдения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и неговия процесуален представител, поради свръхпрекомерност на претендираните разноски. Счита се, че съдът неправилно е присъдил разноски и за двата предявени иска, като е трябвало да бъде присъден за общия материален интерес. Излага се, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочено е, че искането за присъждане на разноски на ищцовата страна следва да бъде отхвърлено, поради нищожност на договора за правна защита и съдействие, като не бъде присъждано адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, а в условията на евентуалност - да бъде намален претендираният размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Л. Г. Л., чрез адв. С. К., в който са изложени подробни аргументи за неоснователността на депозираната молба.

Страната счита, че преценката за противоречие с добрите нрави се извършва към момента на сключване на сделката и не се свежда единствено до формалното й съдържание. Твърди, че цитираната практика в молбата е неотносима към настоящото производство, както и че твърденията за липса на фактическа и правна сложност в производството са необосновани.

Излага, че съдът правилно е присъдил разноски в полза на ищеца в пълен размер и моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за процесуално допустима – като депозирана в предвидения в посочената разпоредба срок от страна, притежаваща 1 процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменението на определението в частта за присъдените разноски на насрещната страна, представянето от молителя на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимостта на молбата, съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС

Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е приел за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от общо 946.49 евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните договор, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предвид изхода от спора и пълното уважаване на предявените от ищеца искове, съдът е присъдил разноски в негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е оставил без уважение депозираното възражение за тяхната прекомерност, доколкото претендираният размер не се явява завишен, с оглед вида и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал, както и размерите, визирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В хода на производството са били представени доказателства за реализираните разноски от страна на ищеца, поради което са му били присъдени в тяхната цялост.

При валидно възникнал въпрос досежно справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар съдът следва да определи по свое усмотрение размера на същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и отчитане предмета на производството, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

Действително, в конкретния случай делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но с оглед вида и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал, както и размерите, визирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, присъденото такова от съда не се явява завишено, поради което и не следва да се намалява.

Не са възникнали и нови обстоятелства по делото, които да налагат ревизиране на вече присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Доколкото в мотивите на цитирания съдебен акт е било разгледано възражението за прекомерност от страна на ответника и въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските.

2

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 58542/21.07.2026 г., подадена от ответника „******“ АД, за изменение на Решение № 2549 от 24.06.2026 г. по гр.д. № 12305/2025 г., по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3