Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1337 от 18.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12618/2023
Вид
Решение № 1337
Подписан
18.03.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 80, ал. 1 т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110212618 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 399537/25.02.2022 г., издадено от К.Д.К. – заместник-кмет на СО, на П. Д.

П., с ЕГН **********, за това, че на 03.02.2022 г., в 08:05 часа, в гр. София в ТМ-3 (с инвент. № 2055), констатирано след спирка: Площад Възраждане, посока: ул. Пиротска, район: Конст Величков, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно нарушила чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, й е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от П. Д. П., която в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством процесуален представител, се твърди за изтекла давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото от датата на нарушението до датата на връчване на НП била изтекла над една година. Съобразно разпитаните свидетели, фактическата обстановка не била установена, тъй като единият твърдял, че жалбоподателката била със стар билет, а другият – че нямала такъв. Оспорва се материалната компетентност на наказващия орган и актосъставителя. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Неправилни били аргументите за 1 изтекла давност. Не се претендират разноски или юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

В екземпляра на атакуваното 399537/25.02.2022 г., изпратен от АНО, е налице служебно отбелязване, което не е в цялост и поради тази причина не може да се разбере дали същото е връчено на жалбоподателя или е приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както и датата на приложението й. От приложените допълнителни материали не може да се приеме, че са били налице условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“), тъй като липсват данни за положени усилия от страна на АНО по връчване на атакуваното НП. Доколкото жалбоподателят беше призован за съдебното заседание именно от адреса му, очевидно е, че не е била налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед горното, жалбата се явява допустима и, съобразно неоспореното отбелязване от жалбоподателя, че НП му е връчено на 04.09.2023 г., същата е подадена в срок.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от действащата към датата на твърдяното нарушение НРУПОГТТСО, приета с Решение № 178 на СОС по Протокол № 51 от 5.04.2018 г. и видно от приложено заверено копие на Заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020 г. на кмета на СО, с която на К.К. – заместник-кмет на СО е възложено да издава НП за нарушения на НРУПОГТТСО – относно компетентността на АНО и приложено заверено копие от Заповед № СОА18-РД09-455/10.05.2018 г. на А.А.а – определена за заместващ по заповед кмета на СО № СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г. – относно компетентността на актосъставителя В. Г., вписан като контрольор под № 416 в ЦГМ); обстоятелствата около твърдяното нарушение са посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин (включително всички индивидуализиращи белези на превозното средство от градския транспорт и неговия маршрут); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

В допълнение следва да се посочи, че АУАН е издаден в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, спрямо датата на твърдяното нарушение, а НП – в шестмесечния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН. Посочените разпоредби не се отнасят към датата на връчване на издаденото НП. Последната има отношение единствено към приложимия абсолютен давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК за административно-наказателно преследване, който е четири години и половина, спрямо датата на твърдяното нарушение, и в случая не е изтекъл.

3. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

2

Жалбоподателката П. Д. П. на 03.02.2022 г., в 08:05 часа, в гр. София в трамвай по линия 3 (с инвент. № 2055), непосредствено след спирка „Площад Възраждане“, в посока ул.

„Пиротска“, район „Константин Величков“ пътувала без редовен превозен документ. Това обстоятелство било констатирано от проверяващ екип от контрольори от ЦГМ, в лицето на свидетелите В. Г. и М. Д.. При проверката П. отказала да закупи и карта за еднократно пътуване, предложена й от св. Д.. Св. Г. допълнително уточнява, чу пътничката представила стар билет за друго превозно средство.

За констатирано нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО св. Г. издал на жалбоподателя П. П. АУАН с бл. № 399537 от 03.02.2022 г., екземпляр от който П. получила срещу подпис. В акта било вписано, че П. има възражения, каквито не били уточнени, включително в тридневния срок след връчването му. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено установяване на нарушението В. Г. и М. Д., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и кореспондиращи помежду си. Свидетелите допълнително потвърдиха и положените от тях подписи в предявения им АУАН. Следва да се има предвид, че жалбоподателката П. не изтъква конкретни аргументи нито в АУАН, нито в срока на възражението му, нито и в процесната жалба, с които да обори фактите около вмененото й нарушение.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира за доказано по достатъчно безспорен начин, че на посочените в НП дата и място П. П. е осъществила формално нарушение на чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3 („ При пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на настоящата наредба, както и: 1. да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване; 3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно нарушение“) от действащата към датата на нарушението (22.01.2021 г.) НРУПОГТТСО, приета с Решение № 178 на СОС по Протокол № 51 от 5.04.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола съставя АУАН, за което нередовният пътник е длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство. Изтъкнатото от процесуалния представител на П. различие във фактическата обстановка, на база 3 съобщеното от св. Г., че пътничката пътувала със стар билет за друго превозно средство, не променя констатацията за липса на редовен документ за превоз.

С оглед гореизложеното наложената по санкционната разпоредба на чл. 49 от НРУПОГТТСО фиксирана глоба в размер на 50 лева се явява правилна и законосъобразна.

Липсват предпоставки за третиране на случая като маловажен, предвид липсата на отчетливи или многобройни смекчаващи обстоятелства. Нарушителят не изтъква здравословни проблеми или такива от социален и трудов характер. Същата, съобразно рождената й дата, е в активна трудова възраст и не е имала извинителна причина да пътува без превозен документ в обществения градски транспорт. След 2020 г. възможностите за закупуване на билети за обществения градски транспорт са значително повече, включително чрез дебитни и кредитни карти от устройства в транспортното средство (включително трамваите) и дистанционно през интернет, поради което жалбоподателката не е имала обективна причина да пътува без превозен документ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 399537/25.02.2022 г., издадено от К.Д.К. – заместник-кмет на СО, на П. Д. П..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4