Решение № 13007 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13007 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110149385 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. М. Д. и К. К. Д., с която са предявени следните установителни искове, за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 14442/19.05.2025г. по ч.гр.д. № 26380/2025г. по описа на СРС, 55 състав, за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват следните вземания от следните лица: искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане спрямо ответника Б. М.

Д . : за сумата от 1138.06 евро (равностойност в евро на сумата 2225.86 лева)незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл. 241, вх. Г, ет. 1, абонатен номер 147455, за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., както и за сумата от 22.88 евро (равностойност в евро на сумата 44.75 лева)- главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 05.05.2025г., до окончателното плащане, както и за установяване съществуване на вземане спрямо ответника К. К. Д.: за сумата от 325.16 евро (равностойност в евро на сумата 635.96 лева)- незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост2“, бл. 241, вх. Г, ет. 1, абонатен номер 147455, за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., както и за сумата от 6.53 евро (равностойност в евро на сумата 12.78 лева)- главница 1 за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 05.05.2025г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Б. М. Д.: за сумата от 180.47 евро (равностойност в евро на сумата 352.96 лева) - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. 23.04.2025г. и 5.34 евро (равностойност в евро на сумата 10.45 лева) - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г. – 23.04.2025г., спрямо ответника К. К. Д.: за сумата от 51.56 евро (равностойност в евро на сумата 100.85 лева) - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. - 23.04.2025г. и 1.52 евро (равностойност в евро на сумата 2.98 лева) лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г. 23.04.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на посочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл. 241, вх. Г, ет. 1, абонатен номер 147455, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „Техем сървисис“ ЕООД, което не са сторили.

Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответниците изпаднали в забава. Вземанията се претендират от ответниците в качеството им на потребители за битови нужди като собственици на топлоснабдения имот. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 2

ГПК от ответниците Б. М. Д. и К. К. Д., с който оспорват исковете с твърдение, че в полза на трето лице е учредено право на ползване за процесния имот. Признават наличието на вземания до размера на по 1/18 част спрямо всеки от тях от общо претенидраните суми, доколкото страните били обвързани от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 25106/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, касаещ предходен на процесния период, с което били определени тези квоти, с оглед на което намират, че не е допустимо ищецът в нов процес и за нов период да претендира завишена квота в съсобствеността и потреблението за същия имот. Релевират евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат уважени до размера на 1/18 част за всеки ответник, като в останалата част бъдат отхвърлени. Възразяват по доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, по отношение на които се иска да бъдат допуснати.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда на адрес ж.к. „Младост-2“, бл. 241, вх. Г от 01.12.2001г., на което е взето решение за избор на фирма за дялово разпределение, а именно „Техем Сървисис“ ЕООД и сключване на договор с това дружество за извършване на услугата дялово разпределение. В изпълнение на взетото решение е представен договор от г., сключе10.01.2002г. между ЕС на адрес ж.к. „Младост-2“, бл. 241, вх. Г – от една страна, и ФДР – „Техем Сървиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Установява се от представеното удостоверение, че блок със стоителен номер 215 Б, входове 1, 2, 3, 4 и 5 – жк „Младост-2“, гр. София има граждански номер блок 241, входове 1, 2, 3, 4 и 5 – ж.к. „Младост – 2“ гр.

София. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР.

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Постъпили са изисканите от третото лице – помагач документи, които съдържат данни от отчети, каквито са представени за отчетните периоди 01.05.2022г. – 30.04.2023г. и за отчетния период 01.05.2023г. – 30.04.2024г., които носят подпис на потребителя.

Установява се от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 16.09.1975г., че К. К. Д. е придобил правото на собственост върху жилище № 57, находящо се в жилищна сграда блок № 215б, вх. Г, ет. 1 в комплекс Младост в гр. София.

3

Съгласно удостоверение от Столична община блок със строителен номер 215 Б входове 1, 2, 3, 4 и 5 – ж.к. „Младост-2“ гр. София има граждански номер блок 241, входове 1, 2, 3, 4 и 5 – ж.к. „Младост-2“, гр. София.

Извежда се, че към датата на придобиване на имота, К. К. Д. се е намирал в брак със Здравка Богомилова Д., датиращ от 1963г.

Доказва се, че К. К. Д. е починал на 04.06.1998г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Здравка Богомилова Д. и деца – Кирил К.ов Д. и Златка К.ова Д.. След смъртта на наследодателя си, всеки един от тях е наследил 4/6 за Здравка Богомилова Д. и по 1/6 за всяко дете с оглед придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност.

Доказва се, че Здравка Богомилова Д. приживе е продала на сина си Кирил К.ов Д. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от топлоснабдения имот.

Извежда се, че Кирил К.ов Д. е починал на 21.09.2009г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Б. М. Д. и деца – К. К. Д. и Мила К.а Д.. Така дела на починалия от 5/6 ид.ч. се наследява поравно от тези лица – по 5/18 за всеки от тях. Видно е обаче, че Мила К.а Димитирова – неомъжена и без деца е починала и е наследена от преживялата си майка Б.

М. Д., която получава и нейния дял и има 10/18 ид.ч.

Видно е, че на 04.08.2023г. е починала Златка К.ова Д., която е била неомъжена и без деца и е наследена от племенника си – К. К. Д., който е получил дела и от 1/6 ид.ч. или 3/18 ид.ч.

В обобщение, собственици на имота са Б. М. Д. с квота 10/18 части и К. К. Д. с квота 8/18 ид.ч. или 5/9 ид.ч. за първата и 4/9 ид.ч. за втория.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

4

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.